Решение № 7925 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2014 г.

Решение № 7925 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Иванов Димитров, от гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 8350 от 27.12.2013 г. по адм. дело № 5849/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо рег. № Г-8938/16.05.2013 г. на началника 03-ти сектор "МПС" при отдел "Пътна полиция" ("ПП") при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - началник 03-ти сектор "МПС" при отдел "ПП" - СДВР, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна. С обжалваното в първоинстационното производство по реда на чл. 145 - 178 АПК писмо рег. № Г-8938/16.05.2013 г. на началник 03-ти сектор "МПС" при отдел "Пътна полиция" - СДВР е уведомен Иван Иванов Димитров, че съгласно чл. 140, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства, след предоставяне на оригинални документи за регистрация в страната, в която са регистрирани. В посоченото писмо, обективиращо отказ по заявление на Иван Иванов Димитров вх. № Г2950 от 08.02.2013 г. за регистрация на лек автомобил джип "Чероки", черен на цвят, закупен от автокъща "Алек-мотърс" ЕООД - Горубляне на 10.10.2012 г., е посочена и разпоредбата на чл. 12а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). За да постанови оспорения съдебен акт, АССГ е приел за установено, че не е представен оригинал на свидетелство за регистрацията на процесното пътно превозно средство в държавата-членка - Република Италия. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 140, ал. 5 ЗДвП, за да може да бъде регистриран автомобилът. Съдът е счел, че решението на административния орган е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 140, ал. 5 ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Процесуалните правила за извършване на регистрация са уредени в разпоредбите на чл. 12а от Наредба № I-45, съгласно която за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, собственикът представя (т. 3 от Наредба № I-45) свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавана), издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария. В случая не се спори, че регистрацията на процесното пътно превозно средство в държавата-членка - Република Италия, се удостоверява със свидетелство в две части - част първа и част втора по смисъла на Директива 1999/37/ЕО. Непредставянето на едната част от свидетелството за регистрация, е основание за отказ на административния орган да извърши исканата регистрация. Достатъчно е, че свидетелството за регистрация на процесния автомобил не е представено в двете си част, както изисква чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45. Твърденията в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 5, § 2 от Директива 1999/37/ЕО повтарят вече заявени пред първата инстанция доводи, по които първоинстанционният съд мотивирано се е произнесъл. Посочената норма е неприложима на национално ниво при регистрацията на внесени от държави-членки пътни превозни средства, тъй като не е въведена като възможност в българското законодателство. Правилно АССГ е приел, че касаторът не може да се позове пряко на нея, тъй като нормата е диспозитивна - тя дава право на държавата-членка да прецени дали да въведе или да не въведе визираната в нея правна възможност. Безспорно, когато норма на директива не е транспонирана или е транспонирана лошо националният съдия е длъжен да приложи директно нормата на директивата, но само, когато нормата е ясна и безусловна, т. е. когато не оставя възможност на държавата-членка за преценка. В случая точно това изискване не е налице. Нормата дава възможност на държавите-членки сами да преценят дали да въведат или не тази възможност. Българската държава е преценила, с оглед на действащото законодателство, че няма да допусни тази възможност. Тълкуването на първоинстанционния съд по този въпрос е съобразено с практиката на ВАС (Решение № 3545 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2010 г., Решение № 6420 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2010 г., Решение № 1206 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2012 г. и др.). Доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 35 и чл. 35 АПК при издаване на административния акт са неоснователни. Правилно АССГ е приел, че административният орган е обсъдил относимите за законосъобразността на отказа факти, като именно пълното им установяване е довело до постановяване на индивидуалния административен акт. С оглед липсата на други спорни между страните обстоятелства и след изчерпване на проверката по чл. 218 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение