Решение № 8535 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2011 г.

Решение № 8535 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Комотини комерсиал" ЕООД моли да бъде отменено решение № 600/13.04.2011 г. по адм. д. № 1881/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161000541/08.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 155 250,43 лв. и са начислени лихви за периода м. 9 и 10.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 161000541/08.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 155 250,43 лв. и са начислени лихви за периода м. 9 и 10.2009 г. на основание чл. 72, ал. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за правилно определена дата на данъчното събитие по спорните фактури на 29.12.2006 г., когато с нотариален акт ревизираното лице, "Рудива строй" ООД, "Финакорп" ООД, Аква-3" ООД и Анета Семерджиева са си учредили взаимно право на строеж върху недвижим имот, представляващ УПИ ХII в кв. 366 по плана на гр. Хасково за конкретни обекти в бъдещата сграда, която ще бъде построена от, Рудива строй" ООД, "Финакорп" ООД, Аква-3" ООД. Строителството на сградата е извършено и с процесните фактури дружествата строители са фактурирали на ревизираното лице стойността на извършените СМР по изграждане на обектите от сградата, за които дружеството има право на строеж върху дворното място. Законосъобразен е изводът на данъчните органи и съда, че е налице бартер и на основание чл. 34, ал. 2 ППЗДДС (отм.) данъчното събитие за строителната услуга настъпва на 29.12.2006 г. Възражението на касатора, че в нотариалния акт е налице отлагателно условие за преминаване на собствеността е неоснователно. Правото на собственост върху обектите възниква след построяването им, но по силата на фикцията в чл. 34, ал. 2 ППЗДДС (отм.) данъчното събитие за строителната услуга настъпва на датата на по-ранната от двете бартерни доставки - на 29.12.2006 г., когато е прехвърлено правото на строеж за обектите, които ще се построят. Съдът е потвърдил изводите в РА, че по издадените фактури през м. 9 и 10.2009 г. за извършените СМР в имота не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, тъй като е изтекъл тримесечният срок по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит. По чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По чл. 25, ал. 5 ЗДДС данъкът става изискуем на датата на данъчното събитие. Предвид чл. 34, ал. 2 ППЗДДС (отм.) за дата на данъчното събитие и изискуемост на данъка правилно е определена датата 29.12.2006 г. По чл. 71, т. 1 ЗДДС, за да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит лицето трябва да притежава данъчен документ, съставен по изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - фактура. Според чл. 72, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справката-декларация за същия период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките за данъчния период, пред който упражнява правото на приспадане на данъчен кредит. От цитираните чл. 71, т. 1 и чл. 72, ал. 2 ЗДДС следва, че тримесечният срок по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит започва да тече от получаване на фактурата, независимо, че тя е съставена при неспазен 5-дневен срок от данъчното събитие по чл. 113, ал. 4 ЗДДС, както е в случая. Обратното тълкуване, възприето от органите по приходите и съда лишава получателят по доставката от право на приспадане на данъчен кредит поради късно съставяне на данъчен документ от доставчика, което противоречи на практиката на СЕО в решението от 8.05.2008 г. по дела С-95/07 и С-96/07. В т. 2 от посоченото решение СЕО приема, че след като доставката не е укрита, за нейното данъчно събитие има данни в счетоводството, данъкът по фактурата е платен от получателя, неспазването на формалностите по чл. 114, ал. 1, т. 10 и чл. 113, ал. 4 ЗДДС от доставчика, не е основание да се приеме, че получателят не разполага с данъчен документ за осъществена доставка на СМР и да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчния кредит по фактурата. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за м. 9 и 10.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 155 250,43 лв. и са начислени лихви 2 608,54 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото 3650,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,