Решение № 358 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 714/2008 г.

Решение № 358 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 714/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. обжалват решението на Варненския окръжен съд, постановено на 31.10.2007 г. по гр.д. № 569/2007 г. Поддържат, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Молят обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответниците по касационна жалба Г. Д. Г., Н. Т. Б.,Т. Д. Б. и Д. С. Б. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е предявен иск за установяване, че Г. Д. Г., Н. Т. Б., Т. Д. Б. и Д. С. Б. не са собственици на реална част от имот № 871 по ПНИ на СО "А", гр. Варна. С обжалваното решение, постановено на 31.10.2007 г. по гр.д. № 569/2007 г. Варненският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. са признаване за установено, че Г. Д. Г. не е собственик на 1/6 ид. част, Н. Т. Б. не е собственик на 4/6 ид.части, а Т. Д. Б. и Д. С. Б. не са собственици общо на 1/6 ид.част от 600/884 ид.части от реална част от ПИ № 871 по ПНИ на СО"А", гр. Варна при граници: ПИ № 872, ПИ № 3209, останалата част от ПИ № 871 и път с площ от 384 кв. м. Прието е, че по предвидения в закона ред на Д. Б., наследодател на Г. Д., Н. Т. и Т. Д., е предоставено по реда на ПМС № 76 право на ползуване върху имот пл. № 871 по КП на СО"А", който включва и процесния имот № 871 по ПНИ. Правото е предоставено с решение № 21/3 от 20.12.1978 г. на ИК на ОНС - гр. Варна като обстоятелството, че издаденото въз основа на това решение удостоверение е подписано от заместник на председателя на ИК и е без дата е прието, че не обуславя незаконосъобразност на акта. Прието е, че имотът е застроен с постройка, която представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като е платена и определената по предвидения в закона ред цена, което легитимира наследниците на Д. Б. като собственици на съответната част от процесния имот, която същите са закупили по предвидения в § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ ред. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 188 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон /§ 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, § 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ/. Изводът на въззивния съд, че през 1978 г. на Д. Б. по предвидения в закона ред е предоставено право на ползуване върху имот, който е идентичен с пл. № 871 по КП на м. "А", понастоящем по плана на новообразуваните имоти, е правилен и законосъобразен. Правилно е прието, че правото на ползуване е предоставено с решението на ИК на ОНС от 20.12.1978 г., а не с издаденото въз основа на това решение удостоверение № 1901. Посредством това удостоверение е извършена само индивидуализация на имота чрез посочване на точните му граници, но волята за предоставяне на правото на ползуване е изразена в решение № 21/3 от 20.12.1978 г. на ИК на ОНС - гр. Варна. Издаването на удостоверение образец № 2 към чл. 17 от Наредба № 6 по приложението на ПМС № 76 от 1977 г. не е елемент от фактическия състав на предоставяне на право на ползуване, с оглед на което правилно е прието, че обстоятелството, че удостоверение № 1901 е без дата и е подписано от зам.председателя на ИК на ОНС не обуславя незаконосъобразност на акта по предоставяне на ползуването. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че в имота към 1.03.1991 г. е построена сграда, даваща право на закупуване на земята по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод е направен на основата на извършена от съда по реда на чл. 188 ГПК (отм.) преценка на всички доказателства, касаещи вида и момента на построяване на сградата, в тяхната съвкупност и при правилна преценка на правните последици на установените релевантни към спора факти. Квадратурата на сградата към 1991 г. е посочена в оценителния протокол, съставен на 20.09.1993 г. /30 кв. м./ и в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, в която е отбелязано изрично, че сградата е била нанесена преди 1991 г. в кадастралния план като масивна жилищна постройка, поради което правилно е прието, че обстоятелството, че в имота към 1.03.1991 г. е била построена масивна сграда с площ от 30 кв. м. е установено по категоричен начин. Първоначално построената и съществуваща към 1.03.1991 г. сграда е масивна, състояща се от стая, дневна, спалня, изба и външна тоалетна с канализация и кладенец, поради което правилно е прието, че представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, даваща правото на изкупуване на терена-същата не представлява стопанска постройка по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, нито строеж, направен от изброените в § 1в, ал. 3, т. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ съоръжения, респ. от обемно-сглобяеми елементи по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователни са наведените доводи, че разпоредбата на § 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ в случая не може да намери приложение. Тази разпоредба има тълкувателен характер /пояснява понятието "сграда" по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ чрез изброяване на характеристиките, на които сградата не следва да отговаря/ и като норма от такъв характер намира приложение при извършването на преценка за законосъобразност на извършеното по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ изкупуване на земята независимо дали фактическият състав се е осъществил преди или след влизането й в сила. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон по отношение правното значение на оценителния протокол, въз основа на който е определена платената от ползувателите цена на земята при закупуването й. Правото на собственост върху земята се придобива по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на сложен фактически състав, включващ и множество волеизявления на административен орган. С оглед на това само порок на съществен елемент от този фактически състав, засягащ волята на участвуващите в осъществяването му правни субекти, би могъл да обуслови недействителност на придобивното основание. Изготвянето на оценката на имота не съставлява такъв съществен елемент. Същата се изготвя от административен орган, чиято функция е помощна, а не решаваща, поради което правилно съдът е приел, че обстоятелството дали оценителният протокол е подписан от кмета или от кметския наместник е ирелевантно за действителността на самото придобивно основание. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон при извършването на преценка за наличието на предпоставките за придобиване на собствеността по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ досежно обстоятелството дали наследниците на лицето, на което е било предоставено право на ползуване върху имота имат правото да изкупят същия ако лицето е починало преди влизане на ЗСПЗЗ в сила. Съгласно чл. 18, ал. 1 ПМС № 76 от 1977 г. земята за лично ползуване се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползуване. Правото на ползуване, предоставено по реда на ПМС № 76 следователно е наследимо. То не се погасява със смъртта на лицето, в чиято полза е учредено, а преминава в патримониума на неговите наследници за разлика от правото на ползуване, което се учредява по реда на чл. 56 ЗС. След смъртта на Д. Б. /починал на 22.08.1987 г./ това право е преминало в патримониума на неговите наследници по закон-преживяла съпруга Н, дъщеря Г. Д. и син Т. Д., поради което правилно въззивният съд е приел, че същите имат качеството ползуватели по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и са придобили с влизане на закона в сила правото да придобият собствеността върху имота. Изводът на въззивния съд, че Н. Б., Г. Д. и Т. Д. са придобили по установения в закона ред правото на собственост върху процесния имот е правилен и законосъобразен. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение, поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на правния спор на Г. Д. Г. следва да бъде присъдена сумата 300.00 лв., представляваща направени по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение