Решение № 8555 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2018 г.

Решение № 8555 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на А. Б. А., с. Д. ново село, област С. З., чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. и министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Чавдаров, против решение № 15171/11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 8455/2015 г. по описа на Върховния административен съд. А. Б. А. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения с нея специализиран слой е останала: част от 0,58 ха от БЗС № 22736-86-2-1 със заявена площ от 1.81 ха, находящо се в землището на с. Д. ново село, община Б. Д.. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на министъра на земеделието, храните и горите и в тази и част. Претендира разноски по делото. Министърът на земеделието, храните и горите обжалва решението в частта му, с която е отменена негова заповед № РД 46-287/6.03.2015 г., в частта и, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали 1.19 ха от парцел № 22736-69-1-2; 0.54 ха от парцел № 22736-70-1-2 и 1.53 ха от парцел № 22736-86-1-3, в землището на с. Д. ново село и му е върната преписката в тази част за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на А. Б. А. и неоснователност на касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите.. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които съдебният е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част и са процесуално допустими: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на А. А., срещу заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. в частта, в която извън него са останали 7.93 ха от декларираните от жалбоподателя за подпомагане 8 броя парцели. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на закона относно изключените с нея от окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. площи от три парцела, заявени за подпомагане от жалбоподателя. Съответствието на тези площи с изискванията за допустимост по Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, е преценено съобразно заключенията на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател А. А., че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е нарушено, съдът е събрал сочените от нея доказателства, решението е и надлежно мотивирано. Не е налице твърдяното необсъждане на допълнителното заключение на допуснатата по делото експертиза, което според него основава неправилно изключване от одобрения с обжалваната заповед слой и на площи от БЗС № 22736-86-2-1. Допълнителното заключение в частта му, касаеща този парцел, изрично потвърждава изводите на първоначалното, като експертизата определя размер на недопустимите площи от този парцел, съответен на размера им по обжалваната заповед. Обстоятелството, че при извършената теренна проверка направените за този парцел снимки са за почистени ливадни площи не налага друг извод. Вещото лице изрично е посочило, че допустимата за подпомагане част от парцела е определена чрез измерване, пренесена е в същия размер в одобрения със заповедта на министъра слой, като е налице недопустима за подпомагане площ по границите му. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, които основават възприетата от съда частична незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед. Правилно в обжалваното решение съдът е приел допустимост на част от заявените от А. А. площи съобразно относимите норми на чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, приета на основание чл. 40 ЗПЗП, в сила от 24.02.2015 г., т. е. към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е правилно приложение на закона при установеното по делото от заключенията на назначената по делото експертиза действително състояние на парцелите, заявени за подпомагане от А. А. към момента на извършена теренна проверка. Необосноваността и противоречието на обжалваното решение с приложимия материален закон в тази му част касационният жалбоподател - министър на земеделието, храните и горите, основава на оспорване на заключенията на назначената по делото експертиза, при положение, че въпреки изричните указания на първоинстанционния съд, при оспорването им от него в първата инстанция, не е използвал процесуалната възможност да поиска допълнителна или повторна експертиза. В касационната жалба, въпреки процесуалното бездействие при разглеждане на делото, отново се оспорват тези заключения и то не относно установените в тях фактически положения, а за неправилно приложение на закона, за което, както бе посочено, в обжалваното решение е извършена дължимата се преценка от съда. Следва да се отбележи, че изключването на части от заявените за подпомагане земеделски парцели от допустимия за подпомагане слой в случая се основава на извършена теренна проверка, което е допустимо съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, в относимата към момента на издаване на обжалваната заповед редакция. Следователно именно от резултата от така извършените проверки и коректността на събраните при извършването им доказателства произтича и законосъобразността на издадения въз основа на тях административен акт. От съставените в случая констативни протоколи не произтича твърдяното от касационния жалбоподател министър на земеделието, храните и горите приложение на закона. Недопустимо в касационната жалба се допълва съдържанието на констатациите в изготвените при извършените проверки протоколи, с оглед обосноваване, мотивиране на обжалваната заповед след издаването и. Освен това касационната жалба се основава на неправилно приложение на разпоредби на Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянните пасища, която към момента на издаването на оспорената пред съда заповед е отменена и не е приложима. С оглед така изложените съображения решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото искането на касационния жалбоподател А. Б. А. е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия