Решение № 4430 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2016 г.

Решение № 4430 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт против решение № 4106 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 756/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е обявена нищожността на заповед № 2009/28.12.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Р. Т. М. - Н. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят подържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Моли оспореното решение да бъде отменено, а делото - върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед № 2009/28.12.2015 г. на управителя на Националния осигурителен институт, с която служебното правоотношение на Р. Т. М. - Н. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е нищожна. Заповедта е подписана от Б. П. в качеството на управител на Националния осигурителен институт, въпреки че към датата на издаване на заповедта мандатът му като управител на Националния осигурителен институт е изтекъл (П. е избран за управител на Националния осигурителен институт с решение на Народното събрание от 08.09.2011 г. с мандат до 21.05.2013 г.). С изтичане на мандата правомощията на органа се прекратяват, като изложените в този смисъл подробни съображения на административния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в ред. ДВ бр. 38/2012 г., действаща към датата на постановяване на административния акт, първоинстанционният съд приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е подписана от орган, който към датата на издаването й няма право да осъществява правомощията по чл. 37, ал. 5 КСО, включително тези на орган по назначаването, предвидени в чл. 37, ал. 5, т. 10, б. "а" КСО. На тази база е изведен и законосъобразният извод, че административният акт е издаден при липса на компетентност, поради което е нищожен. Възраженията на касационния жалбоподател, че мандатът е следвало да се счита продължен до избиране на нов управител, не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 КСО в ред. ДВ бр. 38/2012 г. не съдържа регламентация в подобен смисъл. В тази насока са и подробните съображения на първоинстанционния съд, които настоящият състав споделя. Възможност управителят да продължи да изпълнява правомощията до избора на нов, е предвидена изрично с изменението на текста с ДВ бр. 98/2016 г. Въведената законодателна промяна косвено подкрепя заключението, че разпоредбата на КСО до изменението не дава основание да се приеме, че управителят, чийто мандат е изтекъл, може да упражнява правомощията до избора на нов. Принципно правилните съображения на касационния жалбоподател за необходимост от непрекъснато функциониране на държавната администрация, в случая не могат да обосноват различен извод. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3, изр. 1 КСО изрично предвижда, че при отсъствие на управителя неговите функции се изпълняват от подуправителя, който може да изпълнява и функции, възложени от управителя (чл. 37, ал. 3, изр. 2 КСО). Тълкуването на текста налага заключението, че по силата на закона подуправителят има право да изпълнява функциите на управител, при отсъствие на последния. Понятието "отсъствие" не е законодателно дефинирано, поради което настоящият състав приема, че същото следва да се разбира в смисъл на физическа или друга причина, която препятства фактическото упражняване на възложените правомощия от управителя за определен период или поради обстоятелства, които не са с временен характер, като смърт, освобождаване с решение на Народното събрание или както в случая при изтичане на мандата до избирането на нов управител (в този смисъл е Решение № 346/15.04.2014 г. по гр. дело № 2598/2013 г. на ВКС). Всъщност последната хипотеза изрично е посочена в чл. 6, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт като основание правомощията на управителя да се изпълняват от подуправителя. Следователно последният текст урежда освен общия и един частен случай на "отсъствие" на управителя. Ето защо цитираната норма не е в противоречие с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 КСО и доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Направеното по-горе тълкуване всъщност илюстрира принципа за непрекъснатото осъществяване на функциите на администрацията в интерес на обществото, но от орган, който притежава съответната компетентност и има право да упражнява съответните правомощия или в случая правомощията на орган по назначаването е следвало да бъдат осъществени от органа, който изпълнява тези функции при отсъствие на управителя. Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да приеме, че оспорената заповед е постановена при липса на компетентност на органа - издател. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения обявява нищожността на обжалваната заповед, съставът на Административен съд С. - град постановява решение в съответствие със закона. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и не е налице посоченото от касатора и в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция Националният осигурителен институт следва да заплати на ответницата Н. сумата 850.00 лв. разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,