Решение № 6001 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1483/2014 г.

ВАСVI отделение07.05.2014 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697 от 17.12.2013 г. по административно дело № 562/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6001 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1483/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миков, срещу решение № 697 от 17.12.2013 г., постановено по административно дело № 562/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), да се потвърди отменената с него писмена покана № 13/29-05-856 от 1.07.2011 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, и да му се присъдят сторените пред двете инстанции деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответникът по касация ЕТ "Д-р Ташо Тиков - ИППМП" - Д-р Ташо Георгиев Тиков, от гр. Пазарджик, представляван от повереника адвокат Димова, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а съдебното решение в сила като правилно. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от ЕТ "Д-р Ташо Тиков - ИППМП" писмена покана изх. № 13/29-05-856 от 1.07.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик за възстановяване от едноличния търговец в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), в бюджета на РЗОК/НЗОК на неоснователно заплатените от касата средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за първото тримесечие на 2010 г. в общ размер на 2468.75 лв., назначени от изпълнителя на ПИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). С подложеното на касация съдебно решение Пазарджишкият административен съд е отменил писмената покана като незаконосъобразна и е осъдил РЗОК - Пазарджик да заплати на адресата й направените от последния по делото разноски в размер на 1400 лв. За да постанови този резултат съдът е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в съответствие с което е приел, че ако и изпълнителят на медицинска помощ да е превишил определените му регулативни стандарти за СМД и МДД през процесния период (вкл. и над разрешените надвишения), то той е успял да ги компенсира през следващите тримесечия до края на годината, което не е било съобразено от административния орган. В мотивите на проверяваното решение е посочено и, че с оглед на установеното по делото компенсиране на превишенията на определените с регулативните стандарти параметри, сумата, предмет на поканата, не се явява получена без правно основание. Решението на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата до него е уважена като основателна, е правилно по своя резултат и не страда от такива пороци по чл. 209 от АПК, налагащи отмяната му. Фактическата обстановка по делото не е спорна. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт), се е установило по безспорен начин, че неусвоените от изпълнителя на медицинска помощ РС за СМД и МДД за календарната 2010 г. надвишава чувствително размера на превишението им от първото тримесечие на годината. Това е обсъдено надлежно от решаващия съдебен състав, а изложените в касационната жалба доводи в тази насока по същество преповтарят казаното от процесуалния представител на директора на РЗОК - Пазарджик пред първата инстанция. В случая не е нанесена щета на бюджета на НЗОК и в този смисъл съдът обосновано и материално законосъобразно е приел, че след като няма нанесена щета, изпълнителят на медицинска помощ (ИМП) не следва да отговаря за установеното превишение за първото тримесечие на 2010 г. Целта на закона при издаване на писмената покана е да се възстановяват сумите, представляващи превишение на определените с регулативните стандарти брой и стойност на СМД и МДД, за да не се получава преразход на бюджетни средства в рамките на бюджетната година, а в случая такъв преразход не е налице, тъй като сумата на превишението от първото тримесечие на 2010 г. е била компенсирана до края на годината. Извън горното, от събраните доказателства явства, че протоколът за определяне на регулативни стандарти е съставен от РЗОК едва на 2.03.2010 г., и няма данни кога е връчен на ИМП (очевидно не по-рано от датата на съставянето му.). В тази връзка за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното възражение в първоначалната жалба, че поради несвоевременно връчване от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ на протокола за определените му регулативни стандарти не би могло да се обоснове нарушение, изразяващо се в превишаването им. Съдът не е трябвало да игнорира факта, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. своевременно да съобщи на изпълнителя на медицинска помощ протокола, определящ регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. Именно поради закъснялото връчване на този протокол, за ИМП е било обективно невъзможно да съобрази определените му за периода регулативни стандарти при назначаване на съответните дейности. Превишението на регулативните стандарти е извършено при невиновно поведение на ответника в настоящото производство, тъй като той не може да изготви протоколите и да инициира тяхното подписване - това е задължение на възложителя по сключения между тях договор. Констатираното поведение на административния орган в разрез с клаузите на договора и законовите изисквания е трябвало да бъде преценено от съда като самостоятелно основание за отмяна на издадената писмена покана. Съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК, до изготвяне на окончателния брой на цитираните дейности през първия месец от текущото тримесечие изпълнителите назначават СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. В случая преценката за спазване на регулативните стандарти за тримесечието е следвало да се направи съобразно правилото на § 6 от правилата, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата на СМД и МДД по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Ако РЗОК не изпълни задължението си (както е в случая), произтичащо от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Правилата във връзка с чл. 167, ал. 1 от НРД 2010 г. да връчи на изпълнителя на ПИМП протоколи за определяне на регулативните стандарти при приемане на отчета за първия месец на съответното тримесечие, то именно РЗОК (съответно директорът на РЗОК като страна в съдебното производство) следва да докаже, че до връчването на тези протоколи изпълнителят на ПИМП е действал в нарушение на медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД - 2010 г. и в несъответствие с определения регулативен стандарт за съответното предходно тримесечие, чийто размер е съобразен със заключението на приетата експертиза и изискванията за медицинска целесъобразност по приложенията към НРД 2010 г. С оглед на изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Затова, като е отменил писмената покана, Административен съд - Пазарджик не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. също няма основание да бъде уважавана, а въпреки позитивния изход на спора за ответника по касация, и нему не следва да се присъждат разноски поради това, че не е доказано реално да са извършени такива за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

6