Решение № 6361 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2018 г.

Решение № 6361 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Капитанов, от [населено място], против решение № 493/20.03.2018 г. постановено по адм. дело № 641/2017 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 01/112/09824/04/01, изх. № 01-013-6500/751/13.07.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФ "Земеделие"-Благоевград. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на разноски по приложен списък от процесуалния представител адвокат И. Златкова. Ответникът - директор на ОД на ДФ "Земеделие"-гр. Благоевград в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 641/2017 г. по описа на Административен съд-Благоевград е образувано по жалбата на Б. Капитанов, срещу решение № 01/112/09824/01 на директора на ОД на ДФ "Земеделие"-Благоевград, с което на основание чл. 33, ал. 1, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, му е наложена финансова корекция в размер на 24 446 лв. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Отбелязано е, че жалбоподателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата, до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, предвид това, че при извършените три проверки на място в стопанството му, не е установено наличие на отглеждани гъби кладница, при което съдът отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 01/112/09824/20.05.2014 г., с предмет на проекта - отглеждане на култивирани гъби кладница. Съгласно т. 3. 1 от договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в тригодишния срок, считано от датата на подписването му, в случая - до 20.05.2017 г. При извършените на 10.06.2016 г. и 11.04.2017 г., проверки на място, по реда на приложимата към мярката Наредба № 9/2008 г. е констатирано, че измерената площ е заета от дървени трупчета, но по тях не са налице култивирани гъби. В представени обяснения бенефициерът сочи, че в избрания за проверката период няма плододаване, естественият период за което е есенния сезон. Проверката на място от служители на ДФЗ е извършена и на 24.10.2016 г. В контролния лист е записано, че има пънчета, но гъбите са на незначителна част от тях. Капитанов е присъствал и на тази проверка, като в забележка е посочил, че на около 30 % от площта има гъби, но те не поникват едновременно, а в момента, в който дървеният материал достигне подходящи условия и хранителни вещества. Правилно е отчетено, че в бизнес плана си бенефициерът е заявил, че към годината, избрана за извършване на проверката, икономическият размер на стопанството ще бъде увеличен с 11. 96 ИЕ посредством отглеждане на 1080 кв. м култивирани гъби кладница на пънчета. И при трите проверки на място обаче е установено, че не се поддържа минимално изискуемия размер на стопанството от 4 ИЕ съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Установеното неизпълнение на поетите договорни и нормативноустановени задължения, в т. ч. и на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици, е дало основание за прекратяване на договора, сключен с ползвателя на помощта, ведно с искане да възстанови вече изплатената му сума, ведно със законната лихва върху нея, и съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. Съдът точно е посочил, че не може стопанството да остане с първоначално заявените ИЕ, както и че увеличението не може да бъде постигнато само с определени квадратни метри, заети с дървени трупчета, на които няма гъби. Неизпълнението на заложените в бизнес плана дейности се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Наред с горното, обосновано не са кредитирани заключенията по допуснатите съдебно-агротехническа и съдебно-счетоводна експертизи. В заключението по САТЕ вещото лице не е могло да отговори дали е имало заразени трупчета и гъбни тела към момента на извършените три проверки на място, доколкото единствени източници на информация са контролните листове и обясненията на жалбоподателя. Правилно съдът не е възприел така даденото заключение, тъй като констатациите на вещото лице са направени на по-късен етап и не опровергават установеното от ДФЗ. Дори по данни от извършена на 15.12.2017 г., проверка на място, вещото лице сочи, че не може да отчете категорично състоянието на стопанството като прилично, поради това, че не е в технологичен период на отглеждане на гъби и не могат да се отчетат извършените мероприятия за качество и срок. Заключението се опровергава и от събраните гласни доказателства при разпита на експерти на ДФЗ, извършили проверките на място, сред които един агроном. Свидетелите пространно са обяснили технологията за отглеждане на гъби кладница, какво са констатирали при проверките, както и че при изрязване на гъбата от дървото остава част от нея, защото гъбата прониква и стои на кората на дървото, а оттам - че би имало следи ако на трупчетата са отгледани гъби. Правилно съдът не е кредитирал и даденото по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза заключение, според което при изчисляване на ИЕ за културата "гъби" във формулата участва само площта на стопанството, на която са разположени дървените трупчета. Съгласно Приложение № 5 - "Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство" към приложимата Наредба, под код 3094 са посочени "гъби" в кв. м, а не трупчета, подготвени за отглеждане на гъби. Така, в резултат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, правилно е прието за установено, че Капитанов не е спазил задължението си за поддържане размера на стопанството от минимум 4 ИЕ. С оглед наведените от жалбоподателя доводи, поддържани и пред настоящата инстанция, следва да се има предвид, че без правно значение са причините, по които не са отглеждани гъбите кладница. Несъстоятелни са и обясненията на бенефициера, относно периода на плододаване или че времето е топло, доколкото при всички проверки не са установени гъби и е констатирано лошо състояние на дървените трупчета, върху които няма как да бъдат култивирани гъби. Изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. При липсата на гъби кладница не може да се претендира подпомагане на земеделския производител за тяхното отглеждане. Още повече, че в случаите по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата няма нормативноустановена възможност за предоставяне на срок, в който земеделският стопанин да приведе стопанството си в съответствие със законовите изисквания, а се предвижда отказ от финансиране и връщане на получените до момента плащания. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт са налице посочените в него фактически и правни основания, то същият е законосъобразен и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. В заключение следва да се отбележи, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане, е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба № 9/2008 г. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направените за това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,