Решение № 8559 от 22.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.93, ал.10 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 21243/25.10.2024 г., постановено по адм. дело 7737/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по оспорване на Сдружение За Земята достъп до правосъдие , представлявано от М. А. А. и И. С. П., се обявява нищожността на Решение ВА-67/ПР/2023г. от 28.04.2023 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Варна и преписката, образувана по уведомление за инвестиционно предложение вх. ОА-8405/А-287/20.03.2023 г. от ЕкоСейф ООД, е изпратена за ново разглеждане и произнасяне на компетентния административен орган - министър на околната среда и водите, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в съдебното решение. Първата касационна жалба е подадена от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Варна /РИОСВ Варна/. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр.1 и пр.3 АПК. Развити са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал инвестиционното предложение на ЕкоСейф ООД за Инсталиране и монтаж на допълващо технологично оборудване към поддържащите системи на инсталация за термично третиране на отпадъци в ПИ 20482.124.701, м-ст Отсреща , землище на гр. Девня, община Девня, област Варна, по реда на чл. 93, ал.1, т.3, ал.3 и ал.6 ЗООС. Поддържа се становище за неправилност на формираните от първоинстационния съд изводи, че инсталацията отговаря на второто изискване по чл. 94, ал.1, т.9 ЗООС, поради което попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗООС, обуславяща като материално компетентен орган за издаване на комплексно разрешително министърът на околната среда и водите. Намира, че заявеното инвестиционно предложение представлява изменение / разширение на обект от Приложение 1 и същото попада в обхвата на т.11, буква Б от Приложение 2 от ЗООС, поради което на основание чл. 93, ал.1, т.3 ЗООС подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Посочено е, че по смисъла на чл. 94, ал.2 ЗООС, материално и местно компетентен орган за вземане на решение е директорът на РИОСВ Варна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение За Земята достъп до правосъдие или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски. Втората касационна жалба е подадена от ЕкоСейф ООД, представлявано от управителя С. Е. Е., чрез процесуален представител адв. Н. Николов. Релевирани са доводи за недопустимост на оспорването в първоинстнационното производство поради липсата на правен интерес на жалбоподателя. Развиват се съображения, че Сдружение За Земята достъп до правосъдие не отговаря на изискванията, установени в легалната дефиниция на понятието засегната общественост , въведена с разпоредбата на §1, т.25 , във връзка с §1, т.24 от ДР на ЗООС. Наведените възражения за неправилност на първоинстнационното решение са относими към касационни основания на чл. 209, т.3, пр.1 и пр.3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. В представена писмена защита се иска обезсилване на първоинстанционното решение, оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството. В случай на преценка за допустимост на производството, се претендира отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователната жалбата срещу издадения валиден административен акт. Ответникът - Сдружение За Земята достъп до правосъдие , представлявано от М. А. А. и И. С. П., чрез процесуални представители адв. Р. Стоилова и адв. И. Велов, оспорват основателността на двете касационни жалби. Развиват съображения досежно наличието на правен интерес от оспорване по отношение на Сдружение За земята достъп до правосъдие . Сочат, че решението на директора на РИОСВ - Варна подлежи на оспорване от членовете на заинтересованата общественост по силата на чл.4, ал.2, във връзка с чл.11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда /Директива за ОВОС/, транспонирани в националното ни законодателство в чл. 93, ал.10, във връзка с т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Съгласно директивата за ОВОС за целите на това , определението заинтересована общественост установява, че неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания, съгласно националното право, се счита, че имат интерес /чл.1, пар. 2, б. д , във връзка с чл. 11, пар.1 от Директивата за ОВОС/. Намират за неотносимо възражението относно местоположението на седалището на Сдружението, тъй като подобно условие не е предвидено в ЗООС и би противоречало на принципа да се предостави широк достъп до правосъдие. Излагат съображения, че в случая не следва да се прави преценка за наличие на пряк, непосредствен и личен интерес, както това е при физическите лица. Поддържат становище, че в резултат на неправилното прилагане на чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, във връзка с чл. 123а, във връзка с чл. 117 ЗООС, директорът на РИОСВ - Варна изземва материалната компетентност на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда да издаде комплексно разрешително на инсталации, които попадат в т.5.2. от Приложение 4 ЗООС. Иска се оставяне на първоинстанционното решение в сила, като правилно. В случай, че съдът приеме, че директорът на РИОСВ - Варна е компетентният орган, който следва да се произнесе по съответното инвестиционно предложение, алтернативно се иска прогласяване нищожността на решението поради противоречие с материалния закон. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са основателни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Решение ВА-67/ПР/2023г. от 28.04.2023 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ Варна, издадено на основание чл.93, ал.1, т.3 , ал.3 и ал.6 ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8. ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, чл. 31, ал.4 и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ и въз основа на предоставена от възложителя писмена документация по Приложение 2 към чл.6 от НУРИОВОС и чл. 10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за ОС, както и получено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Варна, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за Инсталиране и монтаж на допълващо технологично оборудване към поддържащите системи на инсталация за термично третиране на отпадъци в ПИ 20482.124.701, м-ст Отсреща , землище на гр. Девня, община Девня, област Варна, с възложител ЕкоСейф ООД. От органа са изложени мотиви, че предвидените с инвестиционното предложение /ИП/ дейности не водят до: увеличение на количествата или промяна във вида на използваните опасни вещества от Приложение З към ЗООС; въздействие върху незасегнат досега компонент на околната среда; изменение на физическите параметри на емисиите (температура, налягане, вискозитет, агрегатно състояние, размер и форма на частиците, плътност, цвят и др.) или на начина на изпускането им, включително местоположение или параметри на изпускащите устройства или точките на заустване; увеличаване броя на засегнатото от емисиите на вредни вещества в околната среда население; увеличаване на емисиите (вид и/или количество) в отпадъчните води или газове към вече засегнатото население; увеличение в количеството или вида на отпадъците; въздействие върху допълнителен (друг) воден обект. Новото технологично оборудване, ще бъде монтирано на мястото на сега използваното такова, върху съществуващ стоманобетонен фундамент, без да засяга нови площи и/или терени извън производственото хале. Развити са съображения, че осъществяването на ИП не предполага кумулативно въздействие с отрицателен ефект спрямо съществуващото състояние на околната среда в района и няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. По допустимостта на оспорването, първоинстанционният съд приема, че поради просрочие на жалбата на Сдружение За земята достъп до правосъдие и по аргумент от чл. 149, ал.5 АПК, се дължи поизнасяне единствено по направеното искане за обявяване на нищожността на акта, което не е обвързано със срок. При преценка на представената по делото справка от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, първоинстанционният съд намира, че жалбоподателят е регистриран като сдружение с нестопанска цел, създадено с цел защита на човешките права, защита на околната среда, съхраняване и опазване на естествените местообитания и тяхното биоразнообразие, стимулиране гражданската активност при решаване на екологични проблеми и др., поради което представлява екологична неправителствена организация по см. на § 1, т.25 във вр. т.24 от ДР на ЗООС и има правен интерес от обжалване на решението и обявяване на неговата недействителност. След анализ на технически характеристики и параметри на инвестиционното предложение, първоинстанционният съд приема, че административният орган неправилно го е квалифицирал като такова по чл. 93, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 6 ЗООС. Изложени са мотиви, че по същество съгласно инвестиционното предложение, планираното допълващо технологично оборудване към поддържащите технологични системи на инсталация за термично третиране на отпадъци се изразява, в инсталиране и монтаж на мокър скрубер към системата за газоочистка; инсталиране на допълваща система за омекотяване на водата; изграждане на два резервоара за незамърсени атмосферни води; подмяна на резервоар за дизелово гориво; внедряване на система за оборот на отпадъчните води от обекта. С осъществяването на това намерение, се цели цялостно оптимизиране на технологичния процес, без промяна на разрешения номинален капацитет за изгаряне на отпадъци до 8 t/24h. От друга страна, първоинстанционният съд намира, че в техническия паспорт на системата за изгаряне на отпадъци Santes incinerator, представен от възложителя, се посочва капацитет на системата от 1 t/h при възможност за 24 часова натовареност, като сред елементите на системата за изгаряне е посочено и автоматично устройство за зареждане. Позовава се на писмо изх. ОА- 8405/А289 от 30.03.2023 г. на РИОСВ Варна, в което е посочено, че инсталацията за изгаряне на отпадъци попада в категорията на промишлени дейности по Приложение 4 към чл. 117, ал.1 от ЗООС и подлежи на процедура по комплексно разрешително. В тази връзка са дадени указания на възложителя да представи информация относно използвани методи /начини, средства/ за ограничаване на капацитета на инсталацията на 8t/24h; причините поради които инсталацията не може да работи на по - висок капацитет от заявения или на максималния си капацитет. В оспореното решение органът е приел, че за изпълнението на постановеното условие и гарантиране на разрешения номинален капацитет от 8t/24h, се прилагат технически мерки, които ограничават работата на инсталацията до предвидения номинален капацитет, посредством системата за зареждане (лоудър). Автоматичният модул за зареждане на отпадъци е част от оборудването на първоначалната окомплектовка на инсталацията (Решение по ОВОС BA-7/2018 г. на директора на РИОСВ-Варна), което не е подменено. Съществуващата системата за зареждане е проектирана да работи с максимална натовареност (капацитет) до 80 kg отпадъци на едно зареждане. В работен режим, софтуерът на системата позволява максимум до 5 зареждания на час при времетраене на всеки цикъл 10-15 минути. При посоченият технологичен режим на работа на автоматичният модул за зареждане, в горивната камера физически могат да постъпят до 400 kg/h (средно 330 kg/h) отпадъци в зависимост от тяхната калорична стойност, което гарантира съответствието на разрешения номинален капацитет от 8t/24h. Горният извод, формулиран в мотивите на оспорения акт, първоинстанционният съд намира, че не съответства на представените по административната преписка доказателства, доколкото в техническия паспорт, заверен на 29.03.2023 г. изрично се посочва, че автоматичният модул за зареждане е елемент от системата за изгаряне на отпадъци Santes Incinerator /преведен в техническия паспорт на български език от турски език като автоматично устройство за зареждане , към графа единици на системата за зареждане , в която са посочени всички компоненти от които се състои/. При наличието и работата на това автоматично устройство за зареждане системата Santes Insinerator е с капацитет 1 t/h съгласно посочените параметри в техническия паспорт. От първоинстанционния съд е изведено, че административният орган неправилно е приел, че е налице механизъм, при чиято работа е физически невъзможно достигане на по - висок капацитет на изгаряне на отпадъци от разрешения с Решение по ОВОС ВА-7/2018г. на РИОСВ - Варна. Във връзка с последното е посочено, че системата за изгаряне на отпадъци е различна - модел CEINCINERATOR18-1000C/WecoFlamBurners, тя е мобилна по своята същност и е с капацитет от 8t/24h. По изложените съображения, първоинстанционният съд приема, че административният орган не е изяснил в пълнота и конкретика действителните факти и дали в случая не се касае за монтаж на друга, различна по своите технически характеристики и параметри инсталация, а не за допълващо оборудване към съществуващата такава. Необходимо е било да се прецени дали случаят се отнася до оптимизиране и модернизиране на технологичното оборудване, чрез включване на нови функционални елементи или до съществена промяна на работата на инсталацията със засягане /увеличаване/ на номиналния й капацитет от 8t/24h. Изведено е, че посочените от административния орган стойности на системата за изгаряне на отпадъци Santes Insinerator не са предоставени от производителя, поради което не може по еднозначен начин да се счете, че номиналният капацитет на същата е именно 8t/24h. Прието е, че в случая инсталацията за изгаряне на отпадъци Santes Insinerator , съгласно данните по технически паспорт, е с мощност 1t/h или 24t/24h и е сред промишлените дейности по Приложение 4 към чл. 117, ал.1 от ЗООС, т. 5.2, б. б (инсталации с капацитет над 10t/24h) и като такава подлежи на процедура за комплексно разрешително. Развити са мотиви, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗООС, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране, отменяне на разрешителните по реда на раздел II, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗООС, както и за потвърждаване/отказ за промяна на оператора на издадено разрешително. Прието е, че изключението по чл.94, ал.1, т.9 ЗООС касае инвестиционни предложения, разширения или изменения, които попадат в приложение 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или ал. 2 или по чл. 117, ал. 1 или ал. 2 ЗООС, по които компетентен орган за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите. Първоинстанционният съд намира, че в случая инсталацията попада в т. 9 от Приложение 1 - инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците. Посочено е, че инсталацията отговаря и на второто изискване по чл.94, ал.1, т.9 ЗООС, като така попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 - съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения по чл. 117, ал. 1 от ЗООС, а именно: нови и действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по Приложение 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. В обобщение, първоинстанционният съд формира решаващ извод, че компетентен да разгледа инвестиционното предложение на ЕкоСейф ООД е министърът на околната среда и водите. Възприето е, че директорът на РИОСВ Варна не е разполагал с правомощия да издаде решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Въз основа на изложеното е прието наличие на основание за прогласяване на нищожността на издадения административен акт и преписката е изпратена за ново разглеждане и произнасяне на министъра на околната среда и водите, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в съдебното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ЕкоСейф ООД относно недопустимостта на първоинстанционното решение поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка, изразяваща се в липса на правен интерес от оспорването по отношение на жалбоподателя Сдружение За Земята достъп до правосъдие . Съгласно член 2, точка 5 и член 9, параграф 2 от Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуската конвенция/ и съответното законодателство на ЕС, по силата на което тя се привежда в действие, се признава важната роля на такива участници като екологичните НПО, изхождайки от разбирането, че те отговарят на приложимите изисквания, установени във вътрешното право. По отношение на тези НПО се счита, че са изпълнени предварителните условия за процесуалната легитимация, основаващи се на достатъчен интерес или накърнено право /Известие на Комисията относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда (2017/C 275/01)/. Съдът на Европейския съюз изяснява обхвата на изискванията на вътрешното право, които може да се очаква да бъдат изпълнени от НПО, за да придобият въпросната процесуална легитимация. Приема се, че при все че държавите членки са тези, които определят подобни изисквания в своята нормативна уредба, последните не могат да бъдат формулирани по начин, който прави невъзможно упражняването от страна на НПО на правото да сезират съда с цел защита на общ интерес. Националните норми трябва да гарантират широк достъп до правосъдие (Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen ( Trianel ), C-115/09, EU:C:2011:289, параграфи 45 и 59; IL и други срещу Land Nordrhein-Westfalen, дело C-535/18, ECLI:EU:C:2020:391, параграф 57). Съдът на Европейския съюз приема, че националното законодателство е в нарушение на член 11 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда, когато не позволява на НПО по смисъла на член 1, параграф 2 от посочената директива да се позовават в рамките на съдебно производство по обжалване на акт за одобрение на проекти които биха оказали значително въздействие върху околната среда за целите на член 1, параграф 1 от посочената директива, на нарушение на норма, произтичаща от законодателството на ЕС в областта на околната среда и целяща опазването на околната среда, поради съображението, че въпросната норма защитава единствено обществени интереси, а не и правни интереси на частноправни субекти. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Във връзка с горното, не са налице основания за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт. Спорен от правна страна е въпросът относно валидността на Решение ВА-67/ПР/2023 г. от 28.04.2023 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите Варна. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Обявяването на един административен акт за нищожен означава отричане на способността му да породи визираните в съдържанието му правни последици. Съдебното решение има установително действие, то съдържа декларативно изявление, че провереният акт не притежава и никога не е притежавал властта да регулира по какъвто и да е начин съответните административни правоотношения. Разпоредбите на чл. 10 ЗООС, във връзка с чл. 93, ал.2 и ал.3 ЗООС и чл. 94 ЗООС определят кои са компетентните органи, в чиито правомощия е осъществяването на преценка по необходимостта от извършване на ОВОС, респективно вземане на решение по ОВОС, с оглед характеристиките, сложността и риска на инвестиционните предложения. Въпросът досежно валидността на атакуваното пред първостепенния съд волеизявление, предпоставя принадлежността на упражненото властническо правомощие. Компетентността е понятие с установено в теорията и съдебната практика съдържание. Тя е израз на разпределението между държавните органи на функциите и отговорностите, с които разполага държавният апарат, и създава гаранция за законност и защита интересите на субектите, които са засегнати от съответното волеизявление. В тази връзка е и правилото на чл. 4, ал. 1 АПК, носещо наименованието "законност", според чието предписание административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Както е посочено и в Тълкувателно решение 1/21.01.2022 г., постановено по т. д. 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите (ОСС) на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, качеството на административен орган се придобива въз основа на закон, даващ право на съответния орган (от системата на изпълнителната власт или друг правен субект или организация, осъществяващи публични функции или предоставящи обществени услуги) да издаде съответния административен акт служебно или по искане на гражданин или организация (сравн.: чл. 24, ал. 1 АПК). Отличителният белег на административните органи, участници в правния оборот, е тяхната административна правосубектност, състояща се в нормативно признатата способност на органа да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения. Бидейки условие за законосъобразност на административните актове (Вж.: чл. 146, т. 1 АПК), компетентността на издателя предопределя валидността на направеното волеизявление. От изложеното следва, че изводът досежно компетентността на издателя на конкретно волеизявление като условие за неговата законосъобразност, предопределящо валидността му, винаги е базиран на преценка досежно нормативно установена по отношение на определен административен орган принадлежност на правомощието за издаване на конкретен акт. При преценката на съвкупния доказателствен материал, се налага изводът, че първоинстанционният съд е прогласил нищожността на обжалвания акт, като е съсредоточил анализа си върху въпроси за технологичния капацитет на горивните камери, които са били предмет на процедура от 2021 г., поради което неправилно е приложил материалния закон по отношение компетентността на органа директора на РИОСВ - Варна, издал Решение ВА-67/ПР/2023, което касае различно инвестиционно предложение. В конкретния случай, първоначалното инвестиционно предложение (ИП) е за изграждане на Мобилна инсталация за термична преработка на отпадъци , осъществено през 2018 г., като същото попада в т. 9 от Приложение 1 ЗООС (Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци чрез изгаряне) и е подлежало на процедура по задължителна ОВОС, съгласно чл. 92, т. 1 ЗООС, като компетентен орган е бил директорът на РИОСВ - Варна, по смисъла на чл. 94, ал. 2 ЗООС, тъй като ИП не попада в нито една от хипотезите на ал. 1 . За целта е разработен доклад по ОВОС, проведена е изискуемата процедура по ОВОС и е издадено Решение по ОВОС ВА-7/2018 г. на директора на РИОСВ - Варна. Съгласно издаденото решение, мобилната инсталация е била оборудвана с: двукамерна система за термична преработка на отпадъци, модел CEINCINERATOR18-1000C/WecoFlamBumers, включваща автоматичната система за зареждане на инсталацията с абсорбатор на газ, който се включва при отваряне на вратата за зареждане и отвежда абсорбираните газове обратно в горивната камера; филтърна система за контрол на замърсяването; електронна система за мониторинг на изходящите емисиите; система за контрол на замърсяването, мониторинг на емисиите на отработените газове; резервоар за гориво. През 2021 г. е заявена пред РИОСВ - Варна подмяна на оборудването към инсталацията, т.е. изменение на ИП по смисъла на ЗООС: Подмяна на технологично оборудване към мобилна инсталация за термично третиране на отпадъци , включваща замяна на наличните статични камери за първично и вторично изгаряне с ротационна камера за първично изгаряне на отпадъци и свързаната с нея вторична камера за доизгаряне на димни газове (вторична камера), при запазване на капацитета за изгаряне на отпадъци до 8 t/24 h или 2920 t/y. Това се е гарантирало със запазване на автоматичната система за зареждане от старите горивни камери за термична преработка на отпадъци. По това изменение на ИП е издадено становище на директора на РИОСВ-Варна с изх. ОА-8405/А181/14.05.2021 г. за подмяна на технологично оборудване, с което е прието, че така заявеното ИП не може да бъде отнесено към някоя от позициите на Приложения 1 и Приложение 2 ЗООС и не подлежи на регламентираните по реда на Глава шеста от него процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕО). Преди да се произнесе, директорът на РИОСВ-Варна е изискал методически указания от по - горестоящия административен орган МОСВ, за определяне на приложимата процедура, на база на относимите европейски и национални норми в областта на околната среда, а именно: промяната от статична с ротационна камера в разрешена инсталация, би ли следвало да се разглежда като съществена промяна в работата на мобилната инсталация и / или несъществена промяна в същата. Изрично са поискани методически указания относно следния въпрос: разгледано от всички аспекти настоящото ИП за подмяна наличните статични камери за първично и вторично изгаряне в ротационна камера за първично изгаряне на отпадъци и свързана с нея вторична камера за доизгаряне на димни газове, касаещи настоящото ИП към къде следва да бъде отнесено - т.25 от Приложение 1 към чл.92, ал.1 ЗООС и / или Приложение 2 към чл.93, ал.1, т.3 ЗООС /л.498 499 от първоинстанционното дело/. Предвид характера и специфичните особености на инициираното изменение, отчитайки проведената процедура по реда на Глава шеста, Раздел трети от ЗООС, приключила с Решение по ОВОС BA-7/2018 г. на директора на РИОСВ-Варна, министърът на ОСВ дава указание с писмо изх. 05-08-992/21.04.2021 г., в качеството си на горестоящ административен орган, в което е обективиран отговор, че така заявеното изменение на ИП за Подмяна на технологично оборудване към мобилна инсталация за термично третиране на отпадъци не представлява изменение или разширение на ИП за Мобилна инсталация за термична преработка на отпадъци , което да достига критериите посочени в Приложение 1 към чл. 92, т.1 ЗООС. Съобразявайки горното е прието, че същото не би следвало да се разглежда и като разширение или изменение, което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, по смисъла на чл. 93, ал.1, т. 3 ЗООС. Следващото изменение е одобрено от директора на РИОСВ-Варна със становище изх. OA-8405/A229/16.12.2021 г., касаещо подмяна на технологично оборудване към поддържащи системи на мобилна инсталация за термично третиране на отпадъци: модул за отстраняване на пепели; модул/система за суха газоочистка; сух скрубер; ръкавен филтър; промяна и оптимизация в работата на автоматизираната системата за наблюдение и контрол на газовите емисии. Съгласно издаденото становище, директорът на РИОСВ - Варна приема, че така заявеното ИП и предвидените в него дейности не могат да бъдат отнесени към някоя от позициите на Приложения 1 и Приложение 2 на ЗООС и не подлежат на регламентираните по реда на Глава шеста от него процедури по ОВОС или екологична оценка ЕО. Видно от представените доказателства, от дружеството са съгласувани с РИОСВ - Варна и други промени, отнасящи се до добавяне на нови неопасни отпадъци за инсинериране, изграждане на пристройка към съществуваща сграда и изграждане на трафопост, за което са издадени: Становище на директора на РИОСВ-Варна с изх. ОА-8405/А2З5/27.01.2022 г., Становище на директора на РИОСВ-Варна с изх. . ОА-8405/А243/28.03.2022 г. На базата на горепосочените процедури на дружеството е издадено Решение за изменение и допълнение на Разрешително за дейности с отпадъци с 03-ДО-666-01/ 01.07.2022 г. от Директора на РИОСВ Варна. С оглед извършване на преценка по отношение на материално и териториално компетентния орган по реда на Глава шеста, Раздел трети от ЗООС, следва да се определи инвестиционното намерение в кое приложение на ЗООС попада. При анализа на включените в Приложение 1 на ЗООС инвестиционни предложения, посоченото допълващо технологично оборудване не може да се класифицира нито като ИП по т. 9 Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци чрез изгаряне , нито като ИП по т. 25 Всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението , нито към някоя от другите точки на Приложение 1 на ЗООС. След преценка на представените по делото доказателства не са опровергани изводите на органа, съобразно които процесното ИП не попада в т. 25, тъй като конкретното допълващо технологично оборудване, с което се изменят одобрените предходни ИП, е съвместимо с изградената инсталация за термично третиране на отпадъци и не води до промяна в работата на инсталацията, не включва нова инсталация (т. 9), нито предвижда съществена промяна на съществуващата инсталация, която самостоятелно достига определените критерии (т. 25). Съобразно горното, отчитайки че процесното изменение не попада в Приложение 1 на ЗООС, директорът на РИОСВ Варна обосновано го е класифицирал като такова по Приложение 2 на ЗООС. С оглед предмета на спора и предвид обстоятелството, че процесно ИП не попада в хипотезите на чл. 93, ал. 2 ЗООС, в съответствие с чл. 93, ал.3 ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 - 3 и т. 5 се преценява от директора на съответната РИОСВ, т.е. компетентен орган по процедурата е директора на РИОСВ - Варна, съобразно местоположението, където ще се осъществи ИП гр. Девня. Първоинстанционният съд необосновано приема, че ИП отговаря на второто изискване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗООС и така попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 ЗООС. Конкретното изменение на вече одобрено ИП, по своите технически характеристики, не предвижда съществена промяна на действащата инсталация, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗООС и чл. 6 от Наредба 4 от 05.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на процесното изменение на ИП е компетентен министърът на ОСВ. Компетентен орган ще бъде министърът на ОСВ по двете процедури (ОВОС и КР), с краен административен акт - Решение по ОВОС и КР, ако са налице кумулативно три предпоставки - изменението на ИП да попада в Приложение 1 от ЗООС, същото да подлежи на комплексно разрешително и трето, задължително да има направено искане от възложителя за съвместна процедура по реда на чл. 94, ал. 4 ЗООС. Решаващият състав не е взел под внимание задължителните изисквания на чл. 94. ал. 4 ЗООС /влязъл в сила на 27.08.2019 г./, според която разпоредба обща процедура по ОВОС и най-малко една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или ал. 2 се провеждат по искане на възложителя. Видно от мотивите към ЗИД на ЗООС и развитите съображения при обсъждането на сто деветдесет и шестото заседание на Народното събрание, проведено на 14.11.2018 г., промяната в чл. 94, ал.4 ЗООС отчита, че всяка една от процедурите отнема приблизително шест месеца, а с обсъжданията и съгласуванията по време на трите процедури може да надхвърли две години, което понякога, е пагубно за инвестиционните инициативи. Изтъкнато е, че предложението за обединена процедура цели срокът да се намали значително с два до три пъти. Предвид горното, установената правна възможност за провеждане на обща процедура по ОВОС и най-малко една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или ал. 2 или по чл. 117, ал. 1 или ал. 2, е предоставено на преценката на възложителя. В контекста на изложеното, видно от доказателствата по делото, касаещи допълващо технологично оборудване, предмет на Решение ВА-67/ПР/2023 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, възложителят няма направено искане за провеждане на една обща процедура. В тази връзка, изпълнявайки законовите изисквания, разглежданото изменение на ИП не попада в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗООС и следователно не е в правомощията на министъра на околната среда и водите да разглежда, предвидените с инвестиционното предложение дейности /допълващо технологично оборудване/ на вече разрешена дейност с предходни административни актове, влезли в законова сила. Видно от приетите доказателства промените, които са предложени за разглеждане от възложителя, предмет на настоящото производство, представляват изменения на вече одобрено съоръжение. След приключване на монтажните дейности се пристъпва към процедура по въвеждане на обекта в експлоатация с приемателна комисия по реда на Закона за устройство на територията, тъй като съобразно чл. 9, ал. 1 от ЗУО, не може да бъде въведено в експлоатация съоръжение, за което няма влязло в сила разрешение за дейности с отпадъци по чл. 35 от Закона за управление на отпадъци. Видно от представеното Решение за изменение и допълнение на разрешение за извършаване на дейности по третиране на отпадъци 03-ДО-666-02/17.05.2023 г., ИП е само съпътстващо оборудване за вече разрешена дейност. Съгласно същото решение за изпълнението на поставеното условие и гарантиране на разрешения капацитет от 8t/24h, е предвидено да се прилагат технически мерки, които ограничават работата на инсталацията, посредством системата за зареждане (лоудър). Конкретното инвестиционно предложение не предвижда изменения в капацитета на горивната инсталация, която е внедрена през 2021 г., след изрично съгласуване с министерство на околната среда и водите, относно компетентността на органа, обусловена от характера на предвижданите изменения, видно от Становище изх. 05-08-992/21.04.2021 г. на заместник министъра на околната среда и водите. Първоинстанционният съд еднозначно тълкува понятието номинален капацитет на инсталацията, като възприема единствено данните от техническия паспорт на производителя без да съобразява потвърдените от оператора капацитети. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 7 от Наредба 4 / 2013 г., номиналният капацитет се определя като сумата на предоставените от производителя и потвърдени от оператора капацитети на всички отделни пещи в рамките на една инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне, определен въз основа на топлотворната способност на отпадъците, която се изразява с количеството изгорени отпадъци за един час, т.е. за да се определи номиналния капацитет на инсталацията не е достатъчно да се определи какъв е капацитета, предоставен от производителя, а е необходимо този капацитет да се потвърди от оператора. В конкретния случай, производителят е предоставил технологичен максимално възможен капацитет на инсталацията от 1 t/h или 24 t/24h за сбора (сумата) на отделни пещи в рамките на една инсталация, но потвърдения от оператора капацитет е 8t/24h, който попада под количествените прагове по Приложение 4, т. 5.2 от ЗООС, а именно за опасни отпадъци с капацитет над 10 t/24h. В съответствие с Решение от 16 декември 2021 г. на Съда на Европейския съюз по дело C 575/20, в т. 40 е установено, че когато се използва, както в настоящия случай, в технически и енергиен контекст, прилагателното номинален , то в обичайния му смисъл посочва характеристика или производителност, оповестена от създателя на уред или инсталация, или още максималната постоянна мощност, постигната при нормални условия на работа към момента на одобряването на този уред или тази инсталация, независимо от факта, че посоченият уред или посочената инсталация може евентуално да работи в определени моменти под равнището на подобна максимална мощност. В съответствие с т. 44 от цитираното решение правни или физически ограничения, които действително възпрепятстват пълното използване на максималната мощност на горене на съответната инсталация, могат да бъдат взети предвид, доколкото, от една страна, тези ограничения са ясно определени от компетентния национален орган в подлежащ на изпълнение акт, и от друга страна, те подлежат на редовен контрол от страна на споменатия орган. В съответствие с т.45, в която е възпроизведено правилото за сумиране, е посочено, че максималната номинална мощност на техническо съоръжение, което е част от дадена инсталация, не трябва да се отчита в нейната цялост, когато, от една страна, производственият ѝ капацитет е бил намален за постоянно от нейния оператор, а именно по такъв начин, че това намаление не може да бъде променено без съществена техническа намеса или без съгласието на компетентния национален орган, и от друга страна, както това намаление, така и постоянният му характер, могат да бъдат действително проверени от този орган. Посоченият оператор трябва да представи на компетентния орган необходимите за това доказателства. Видно от представените по делото доказателства относно спазването на разрешения капацитет на конкретната инсталация, с цел да се гарантира непревишаването му, от органа са въведени множество ограничения и условия. В оспорения акт от органа е прието, че за гарантиране на капацитет за изгаряне до 8 t/24h са приложени технически мерки чрез системата за зареждане на отпадъците (лоудър). Автоматичния модул за зареждане с отпадъци се управлява с програмнологистически контролер (PLC). Системата за зареждане е проектирана да работи с максимална натовареност (капацитет) до 80 килограма отпадъци за едно зареждане. Установено е, че в работен режим софтуерът на системата позволява максимум до 5 зареждания на час при времетраене на всеки цикъл 10-15 минути. При посочения технологичен режим на работа на автоматичния модул за зареждане, в горивната камера физически могат да постъпят до 400 kgh (средно около 330 kg/h) отпадъци, подбрани по тяхната калоричност, с което се гарантира поддържане на декларирания капацитет от 8 t/24 h и 2920 t/y. В Разрешение за извършаване на дейности по третиране на отпадъци 03-ДО-666-02/17.05.2023 г., издадено от директора на РИОСВ - Варна, са поставени условия и изисквания спрямо разрешения капацитет, нарушаването на които биха довели до отнемане на разрешителното. За изпълнението на постановеното условие за непревишаване на разрешения капацитет, e предвидено да се осъществява непрекъснат контрол на емисиите от инсталацията за термично третиране на отпадъци чрез предвидената система за автоматично, непрекъснато наблюдение и измерване на отпадъчните газове, вкл. апарати и газанализатори. Измерените данни се изпращат автоматично за обработка със специализиран софтуер и се архивират. Ежемесечните отчети за количествата третирани отпадъци се подават по дни, съгласно чл. 48, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците, воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, отчетността и предоставянето на информация се извършват чрез Национална информационна система "Отпадъци" (НИСО), поддържана от ИАОС. В съответствие с Ръководството за тълкуване на Директива 96/61/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (Guidance on Interpretation and Determination of Capacity under the IPPC Directive), при определяне капацитета на инсталацията следва да се отчитат както въведените технически, така и правните ограничения. По отношение на наведените твърдения от ответника по касация във връзка с инсталирането и монтаж на мокър скрубер, който едновременно произвежда и нов вид емисии в отпадъчни води, увеличава вида на отпадъци с нови характеристики, променя състава и физическите параметри на емисиите и оказва въздействие върху незасегнат досега компонент на околната среда, а именно върху води и формира нов тип отпадъчни води, е представено становище на Регионалната здравна инспекция Варна с изх. 10-131-1/18.04.2023 г., в което е прието, че ИП няма да окаже негативно въздействие върху човешкото здраве. Представените от ответника по касация, за сведение на съда, извадка от уеб страницата на Българския институт за стандартизация с описание на стандарт "БДС ЕN 12952-15/2005 Водотръбни котли и спомагателни инсталации" и разработка на тема "Разлика между мокрите скрубери и сухите скрубери", с превод на български език, не опровергават констатациите на органа. Видно от посочената разработка, въпреки че и двете системи мокри скрубери и сухи скрубери са проектирани да отстранят замърсителите от отработените газове, техните механизми се различават. Мокрите скрубери разчитат на разтвори за улавяне и неутрализиране на замърсители, докато сухите скрубери използват сухи реагенти или сорбенти за постигане на същата цел. По отношение на отстраняване на замърсителите, ефективността на мокрите скрубери е по висока, като се достига до 99 % отстраняване на замърсителите, включително газове като сериен диоксид (SO2 ) и прахови частици. По отношение на критерия използване на вода , мокрите скрубери изискват по високо потребление. С оглед управлението на отпадъци, мокрите скрубери произвеждат течни отпадъци, изискващи третиране преди обезверждане. Сухите скрубери генерират сухи отпадъци, които изискват правилно боравене и изхвърляне. Съобразно констатациите, обективирани в оспорения административен акт, отпадъците в течна форма (скруберни течности и разтворите и утайките от йонообмен ), след като бъдат изведени от съответните технологични системи, като отпадъчен поток се предвижда да бъдат използвани за охлаждане на пепелите към системата/модул за автоматично отстраняване на пепели и/или подавани (впръсквани) в горивната камера за регулиране на температурния режим при работа с отпадъци с по висока калорична стойност. Неоснователни са възраженията на ответника по касация, че в случая е налице практика на salami slicing (изкуствено разделяне на проектите, за да се избегне ОВОС). Всички промени по инсталацията са били своевременно заявявани пред РИОСВ - Варна. При всяка процедура са взети предвид предходните решения и е оценяван кумулативният ефект от цялата инсталация. В случая, в съответствие с практиката на Съда на ЕС (дело C392/96, Commission/Ирландия) не е налице хипотеза на разделяне на проектите, тъй като не се установява скрито или укрито разпокъсване, с оглед избягване на ОВОС. В потвърждение на горното, следва да се посочи и представеното по делото Писмо изх. ОА-8505/А364 от 09.11.2023 г. на директора на РИОСВ Варна относно уведомление за инвестиционно предложение, свързано с Увеличаване на капацитета на съществуващата инсталация за термично третиране на отпадъци , съгласно което е прието, че към настоящия момент инсталацията се експлоатира под гарантирания от производителя максимален капацитет 8t/24h, като поради планиране неговото пълно усвояване в рамките на максималния от 1.0t/h, заявеното инвестиционно намерение на основание чл. 92, т. 1 ЗООС, подлежи на задължителна оценка по въздействие на околната среда. По отношение на изискванията на чл.99а ЗООС и Глава седма, раздел II от ЗООС, е посочено, че след приключване на процедурата по Глава шеста от ЗООС, е необходимо възложителят да предприеме действия пред компетентния орган Изпълнителна агенция по околна среда за издаване на комплексно разрешително по реда на чл. 177, ал.1 ЗООС. Съгласно Писмо изх. УК-2545/29.08.2023 г. на Изпълнителна агенция по околната среда, се потвърждава на основание чл. 103, ал.7 ЗООС извършената класификация по чл. 103, ал.2 ЗООС, съгласно уведомление за класификация с вх. 7481 / 16.08.2023 г. на предприятие с нисък рисков потенциал Инсталация за термична преработка на отпадъци , гр. Девня, с оператор ЕкоСейф ООД /л.553 561 от първоинстанционното дело/. Въпреки, че новата процедура по ОВОС предприета по отношение на дружеството и нейният етап от развитието, са извън предмета на спора, горното сочи на извод за липса на действия, водещи до изкуствено разделяне на проектите, за да се избегне ОВОС. Доводите на ответника по касация за нищожност на акта поради противоречие с материалния закон са неоснователни. От анализа на константната съдебната практика и юриспруденцията се налага изводът, че при порока материална незаконосъобразност налице ще е нищожност на акта само в случаите: пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В случая е проведена процедура по преценка необходимостта от ОВОС по нормативно установения ред на чл.93, ал.1, т.3 , ал.3 и ал. 6 ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8 , ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл. 40, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ и въз основа на предоставена от възложителя писмена документация по Приложение 2 към чл.6 от НУРИОВОС и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, както и получено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Варна, като е прието, че ИП не предвижда увеличение на капацитета на инсталацията. Очертаният, от обхвата на заявената с жалбата съдебна защита, предмет на съдебното производство, предпоставя и пределите на съдебната проверка - само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на акта. В случая се установява компетентността, както материална, така и по степен и място, на издателя на оспорения административен акт директора на РИОСВ - Варна. В контекста на изложеното по делото не се установяват допуснати нарушения, от такъв характер, които да приравняват административния акт на правно нищо и да обосновават прогласяването му за нищожен. В този случай, поради преклудираната с влизане в сила на административния акт възможност за проверка на неговата законосъобразност, съдът е ограничен единствено с проверката за нищожност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че като е приел оспореното Решение ВА-67/ПР/2023 г. на директора на РИОСВ Варна за невалиден административен акт, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение За Земята достъп до правосъдие , представлявано от М. А. А. и И. С. П. срещу Решение ВА-67/ПР/2023 г. от 28.04.2023 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ Варна. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател директора на РИОСВ Варна за присъждане на съдебно деловодните разноски е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация Сдружение За Земята достъп до правосъдие , следва да бъде осъден да му заплати съдебни разноски в общ размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 (двеста) лева и 70 (седемдесет) лева за внесена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,