Решение № 10383 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12367/2014 г.

Решение № 10383 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12367/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Плодове и зеленчуци-Михайлови" ООД моли да бъде отменено решение № 1800/17.07.2014 г. по адм. д. № 1656/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-2000-410/13.05.2014 г. на началника на Митница Варна на основание чл. 124б от ЗАДС като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде спряно изпълнението на заповедта. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Варна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-2000-410/13.05.2014 г. на началника на Митница Варна, с която на основание чл. 124б от ЗАДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване за срок от един месец на магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна, ул. Под игото, № 58 и е забранен достъпът до него. В мотивите си съдът правилно е приел, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато в изпълнение на закона - чл. 124б, ал. 1 - 3 от ЗАДС. Съдът е обсъдил подробно възраженията и доводите на дружеството, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до законосъобразни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Законът не изисква да е влязло в сила издаденото наказателно постановление за извършено административно нарушение, за да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 124б от ЗАДС за същото нарушение. Неоснователно се поддържа, в жалбата, че принудителната административна мярка съставлява изпълнение на наложеното наказание. В случая с наказателното постановление е наложена имуществена санкция за извършеното нарушение и лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта за един месец. С наложената принудителна административна мярка се препятства извършването на нови нарушения и по своя характер тя не представлява изпълнение на наказанието, определено с наказателното постановление за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 6 и чл. 124а от ЗАДС. Неоснователен е и доводът, че липсват мотиви в заповедта относно продължителността на принудителната административна мярка. В заповедта е посочено наложеното с наказателното постановление наказание с продължителност 1 месец, което съставлява мотив за определяне продължителността на принудителната административна мярка, наложена с оспорената заповед. В касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на заповедта, но не са посочени и доказани настъпването на значителни и трудно поправими вреди за дружеството от заповедта, поради което искането като неоснователно следва да се отхвърли. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 236 и чл. 166 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,