Решение № 7487 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2015 г.

Решение № 7487 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1063/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 563 от 2.12.2014 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 859/2014 г., Административен съд - Плевен е: 1) отменил заповед № СП-01-М-679/8.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, с която на Величка Христова Колева от с. Радишево е отказана целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2014/2015 г.; 2) върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен за ново произнасяне по молба-декларация вх. № СП-01-М-679/14.08.2014 г. на Величка Христова Колева при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, действащ чрез пълномощника юрк. Венкова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на Административен съд - Плевен. Ответникът по касация - Величка Христова Колева от с. Радишево, област Плевен в писмена молба оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение и да се остави в сила обжалваното с нея решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е заповед № СП-01-М-679 от 8.09.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, с която на Величка Христова Колева е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2014/2015 г. с мотив, че е налице притежание на два жилищни имота в с. Радишево, на ул. "Климент Охридски" 30 и на ул. "Климент Охридски" № 11, поради което заявителката и съпругът й не отговарят на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), тъй като обитаемото жилище не е единствено. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 94ВВ - 0012 - 0043/9.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен. В хода на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установена верността на направената фактическа констатация от администрацията, че съпругът на Величка Колева притежава право на собственост върху земя, къща и второстепенна сграда в с. Радишево, ул. "Климент Охридски" № 11. За да уважи въпреки това жалбата, с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел за неустановено, че притежаваният от съпруга на Колева недвижим имот (освен семейната двуетажна къща в с. Радишево, ул. "Климент Охридски" № 30, в която живеят) може да бъде източник на доходи, тъй като къщата е необитаема - срутен покрив, дворът е обрасъл с буйна и гъста растителност, като частта от покрива от към страната на ул. "Климент Охридски" видимо изглежда цял. Въз основа на този извод и предвид възрастта и здравословното положение на Колева и съпруга й, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Този извод на съда е в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. В случая е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целевата помощ за отопление, а издадената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Наличието на друго жилище в патримониума на съпруга на Колева, като притежаваното от него в с. Радишево, ул. "Климент Охридски" № 11, изключва възможността за получаване на социални помощи от семейството. Обстоятелството, което е удостоверила касаторката с представената служебна бележка от кмета на с. Радишево, че къщата е необитаема, не може да доведе до различен извод, тъй като законодателят не е предвидил изискване за отпускане на социална помощ при наличието на друго необитаемо жилище. С оглед на това администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социалното подпомагане, предвид констатираната пречка за това - чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. За да възникне правото на социална помощ, законодателят е въвел изискване обитаваното от подпомаганото лице или семейството му собствено жилище да е единствено. От фактическа страна не съществува спор. Както правилно е установил и първоинстанционният съд, Величка Колева е подала молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В подадената молба-декларация, в раздел VIII, жалбоподателката е декларирала, че притежава жилищен имот - необитаем. Видно от приложената по делото бележка от Отдел "Приходи и местни данъци и такси" към Община Плевен, съпругът на касаторката - Димитър Бочев Колев, е собственик на недвижим имот, представляващ земя с площ 1400 кв. м., жилище - къща с площ 120 кв. м. и второстепенна сграда с площ - 24 кв. м. Домът, в който живее касаторката, е собственост на нея и на съпруга й, и се намира в с. Радишево, ул. "Климент Охридски" № 30 - с три сгради - жилище (къща) от 34 кв. м. и две второстепенни сгради съответно по 16 кв. м. и 20 кв. м. Двата имота са декларирани в отдел "Приходи и местни данъци и такси" при Община Плевен и за тях жалбоподателката и съпругът й заплащат съответния данък. Наведеният от първоинстанционният съд довод, че притежаваната къща е необитаема и че не е изследван въпросът дали може да носи доходи на семейството е неправилен и неотносим по отношение на основанията, на които е издадена процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен. Разпоредбата, регламентираща отрицателна материална предпоставка за отпускането на социална помощ, не изисква второто жилище да бъде реално обитавано или обитаемо, както и от него реално да се получават доходи. Достатъчно е такова да е налице по отношение на субекта, подал молба за отпускане на социална помощ. В случая се констатира наличието на втори жилищен имот, което е мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. Къщата в с. Радишево, ул. "Климент Охридски" № 11 е несъмнено в лошо състояние, но няма данни, а и не се твърди семейството да е положило усилия да я ремонтира и да се погрижи за състоянието й, което по твърдения на Колева датира от началото на 2008 г. В случай, че семейството на Колева или нейните синове се погрижат за премахването на "гъстата и буйна растителност", която е в двора на имота и поправят частично срутилия се покрив, то в такъв случай няма пречка в тази къща да се живее, да се ползва от синовете й, да се отдава под наем или да се продаде. Неправилно е възприетото от първоинстанционния съд становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП следва да се тълкува ведно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Предпоставките в цитираните разпоредби са различни, като законодателят в т. 1 на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП е предвидил формалното наличие на друго жилище, освен това, което семейството обитава, а наличието на предпоставка недвижим имот, който да носи доходи, касае т. 4 от чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, което е основание различно от това, посочено в оспорената заповед. Поради това неправилно първоинстанционният съд е отменил заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, като е приел, че има логична взаимосвързаност между чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ППЗСП и не е преценено дали втория жилищен имот може да носи доходи на семейството на Колева. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Величка Колева отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г., е материално законосъобразна. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,