Решение № 5642 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2018 г.

Решение № 5642 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. И. П. обжалва Решение № 745/30.03.2018 г. по адм. дело № 3727/2017 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0444-000001/15.11.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – П., РУ 05 – П. за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът – началник РУП към ОДМВР – П., РУ 05 – П., не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца, на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП в хипотезата на управление на мотоциклет от неправоспособен водач. МПС е собственост на И. П., а синът му И. П. не притежава СУМПС, валидно за съответната категория, като тези факти не са спорни. Основният касационен довод, състоящ се в отричането на факта на управление на мотоциклет "Ямаха ВР 450 Ф" без регистрационни табели от И. П., е неоснователен. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставеният акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В съдебното производство той подлежи на преценка в качеството му на официален удостоверителен документ с признатата му от чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК материална доказателствена сила, ако е съставен по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. В случая против И. П. е издаден АУАН № 11/11.11.2017 г. за управление на мотоциклет "Ямаха ВР 450 Ф" без регистрационни табели и без да притежава необходимата "А" категория. Съставеният акт отговаря на изискванията по чл. 42 и сл. ЗАНН за форма и съдържание. Същият е подписан от И. П. с отбелязването, че няма възражения, което поне индицира възприемането на констатациите в него. Фактическата обстановка по осъществяване на нарушението при управлението на МПС е описана последователно и непротиворечиво. Доказване, с което да се разколебае достоверността на установяванията на контролните органи, не е успешно проведено от оспорващия. Дейността на съда по оценката на доказателствените средства, вкл. в частта относно дискредитирането на свидетелските показания, е протекла правилно. Съображенията в съдебния акт, с които защитната теза на адресата на мярката е отречена, се споделят и от настоящата инстанция – вж. чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ АПК. При фактическите установявания на административния съд – чл. 220 АПК, съответен на материалния закон е решаващият извод за съществуването на предпоставките по чл. 171, т. 2 а ЗДвП за налагане на принудителната мярка в определения от административния орган срок. Противно на доводите за порок във формата, заповедта отговаря на дължимото по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Изпълнено е изискването за минимално необходимото съдържание на акта от гледна точка на обуславящите издаването му фактически и правни основания, а неговата разпоредителна и подлежаща на изпълнение част изразява ясно волята на органа за налагането на конкретна по вид и срок на действие ПАМ спрямо нейния адресат. Процесуалните нарушения, на които се позовава касаторът, са несъществени и обективират пропуски от техническо естество, а допускането им не се отразява на законосъобразността на заповедта, респ. не накърнява правото му на защита, което е установимо и от процеса по упражняването й. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение