Решение № 2022 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2008 г.

Решение № 2022 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Лалка Любчева Минева от гр. Петрич е обжалвала решението от 13.06. 2008 г. постановено по адм. д. № 227/2006 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № I - С - 45/6.03.200 6 г. на кмета на община- Петрич, с която е наредено да се премахне обекта "метален навес" поставен В УПИ VI - 2027 кв. 59 по плана на гр. Петрич, тъй като същият не е премахнат доброволно в посочения срок във връзка с влязла в сила заповед № I - С - 101/5.07.2004 г. оставена в сила влязло със съдебно решение № 145/17.06.2005 г. на Благоевградския окръжен съд като неоснователна. Ответникът Велин Димитров изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на административния акт. От доказателствата безспорно е установено, че процесната заповед е издадена въз основа на влязла в сила заповед № I - С - 101/5.07.2004 г. и по силата на съдебно решение на БОС за премахване на обекта. Заповедта е издадена безспорно съгласно § 2, ал. 1 от ДР на ЗУТ (отм) и с нея се конкретизира само начина на изпълнение съобразно сочената разпоредба. Като е приел изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с доказателствата по делото и същото е постановено въз основа на тях и закона. Не са налице касационните основания за отмяната му по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, II отд.