Решение № 6613 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2020 г.

Решение № 6613 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2020 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 683 от 6.02.2020 г. по адм. дело № 11463/2019 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна (с предишно наименование "Енерго Про Мрежи" АД) сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисията за енергийно и водно, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението по НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово и сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция по КНАХД № 118/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 31.05.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. "Електроразпределение Север" АД е подало частна жалба срещу определение № 5097/9.07.2020 г., постановено по същото дело, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските, като се присъди и адвокатско възнаграждение по присъединеното административно дело № 7455/2019 г. по описа на Административния съд – София. Направено е искане за присъждане на разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е оспорила частната жалба и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г., председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наложил на "Електроразпределение Север" АД имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. С решение № 86/17.02.2016 г. по НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово наказателното постановление било отменено. По делото е приложено пълномощно от 24.10.2014 г, с което "Енерго Про Мрежи" АД упълномощава Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образуваните съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното било извършено преупълномощаване на други адвокати. С решение № 155/31.05.2016 г. по КНАХД № 118/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово решението на Районния съд – Габрово било оставено в сила. В хода на исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие № 4402/9.04.2015 г. между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", според който адвокатското дружество се задължило да осъществява правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с действията по обжалване на наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356, 00 лева, платимо по банков път, по посочена в договора сметка. Видно от фактура № 0000004822/9.04.2015 г. и платежно нареждане, плащането на уговореното възнаграждение било извършено на 17.04.2015 г. С договор за правна защита и съдействие № 7946/4.04.2016 г. "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" уговорили правна защита и процесуално представителство пред Административния съд – Габрово, в производството, образувано по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 86/17.02.2016 г. по НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1356 лева. Видно от фактура № 0000008569/4.04.2016 г. и кредитен превод, плащането било извършено на 14.04.2016 г. Административният съд приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът преценил, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималният размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че при определянето им страните по договорите за правна помощ и съдействие са взели предвид особеностите на производството: многобройни еднотипни дела, с ниска фактическа и правна сложност. Административният съд не уважил доводите на ответника, че ищецът е разполагал с достатъчно на брой юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата срещу издаденото постановление, като е посочил, че на дружеството принадлежи преценката за избрания начин на защита на интересите си и това, че има назначени по трудов договор служители с юридическо образование не препятства възможността му за избор на друг начин на защита, включително и чрез упълномощаването на адвокат. С тези мотиви административният съд уважил предявените искове в пълен размер. По отношение на искането за присъждане на разноски от страна на "Електроразпределение Север" АД съдът приел, че исковото производство не представлява правна и фактическа сложност, отделно от това има множество дела с идентичен казус и страни, поради и което съобразно с Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ицеща следва да се присъдят разноски в размер до 553, 81 лева от исканите 842 лева. По отношение на тази част от решението е била подадена молба по чл. 248 ГПК от "Електроразпределение Север" АД, по повод на която е постановено и оспореното в настоящото производство Определение № 5097/9.07.2020 г., с което съдът оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските, като отново е посочил мотивите, изложени в решението. Касационната инстанция намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна. Административният съд законосъобразно приел, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е установената от закона възможност за защита срещу незаконосъобразния административен акт. Както Законът за административните нарушения и административните наказания, така и Наказателно-процесуалния кодекс, не предвиждат друга законова възможност за присъждане на направените от засегнатото лице разноски за защита. Независимо че в производствата пред районния и административния съд договорите за правна защита и съдействие не са били представени, те се отнасят именно за обжалването на наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на адвокатското възнаграждение и оттам, на настъпилата за ищеца имуществена вреда, е доказано с представените договори, данъчни фактури и платежно нареждане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд следва да се присъди размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатското възнаграждение, договорено от страните, следва да е обосновано и справедливо, тоест, да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност, като са приключили и в двете съдебни инстанции в едно заседание. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по административнонаказателни дела, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се уреждат от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за разликата над 500 лева до 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред Районния съд – Габрово и обезщетение за разликата над 500 лева до 1356 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение в касационното производство пред Административния съд – Габрово, заплатени във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно, като в посочените суми се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което исковете на "Електроразпределение Север" АД да се отхвърлят в съответната част. С оглед изхода на спора по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 204 лева до присъдения размер от 553, 81 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. След постановяване на решението "Електроразпределение Север" АД е поискало изменение на решението в частта за разноските. С определение № 5097/9.07.2020 г. искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм. дело № 7565/2019 г. по описа на Административния съд – София-град е отхвърлено. Определението е правилно. Ответната страна не дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо и правно основание искове в две дела не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в негов интерес. Същевременно след последващото обединяване на двете дела процесуалното представителство на "Електроразпределение Север" АД е осъществено в едно производство. Поради това определението на административния съд следва да остави в сила. Разноските на страните в касационното производство при частичното уважаване на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и отхвърлянето на частната жалба на "Електроразпределение Север" АД следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 683 от 6.02.2020 г. по адм. дело № 11463/2019 г. по описа на Административния съд – София-град, в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна (с предишно наименование "Енерго Про Мрежи" АД) общо 1000 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисията за енергийно и водно, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението в производството по НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово и производството по КНАХД № 118/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово, ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-428 от 17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това, административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В производството по НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" преупълномощава адвокат И. Л. от Адвокатски колектив – Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Л. преупълномощава адвокат И. А. от Адвокатски колектив – Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството пред Районния съд – Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат А. е защитавал дружеството пред Районния съд – Габрово и в касационното производство по КНАХД № 118/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово. В кориците на НАХД № 1475/2015 г. по описа на Районния съд – Габрово и на КНАХД № 118/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството пред Административния съд – София-град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", с които за защита по административнонаказателното дело и по касационното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Възнагражденията са платени на Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране. Постановеното в обратния смисъл решение в съответната част е неправилно и подлежи на отмяна. /Съдия/ /Жанета Петрова/