Решение № 3007 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 376/2021 г.

Решение № 3007 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 376/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от И. Стоилов от [населено място], чрез адвокат Д. Захариев, за отмяна на влязло в сила Решение № 3399 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 13142/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, както и потвърденото с него Решение № 43 от 22.08.2019 г. на Административен съд Русе по адм. дело № 104/2019 година. Като правно основание на искането за отмяна е посочен чл. 239, т. 1 АПК. Твърди се, че след влизане в законна сила на решението на тричленния състав на ВАС са му станали известни нови писмени доказателства от съществено значение за делото, за които не е знаел и не е бил в състояние да се снабди, за да ги представи при разглеждане на спора. Искателят прилага като нови писмени доказателства, следните такива: 1. Банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор **** от 09.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов и размер на депозита - 25 000 евро главница и лихва 156, 25 евро, дебитна сметка [ЕГН] и IBAN: *****; 2. Банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор *** от 23.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов и размер на депозита - 7000 евро главница и лихва 43. 75 евро, дебитна сметка [ЕГН] и IBAN: *****; 3. Вноска бележка от И. Стоилов от 07.03.2012 г. в [фирма] с номер ***, удостоверяваща внесена сума 5050 евро по сметка IBAN ****; 4. Договор за откриване на клиентска сметка в [фирма] ЕИК: [ЕИК], адрес: [населено място], [улица], клон "офис Русе 1", от 09.04.2012 г. с клиентски номер *****, по силата на който е била открита разплащателна такава с титуляр И. Стоилов и представител на [фирма]; 5. Договор за срочен депозит № *** от 09.04.2012 г. за сумата от 25 000 евро с период на депозита 09.04.2012 г. - 09.10.2012 г., сключен между депозитар и И. Стоилов, в качеството му на депозитант в [фирма], IBAN: ********, при съответно договорен лихвен процент. По подробно изложени в искането съображения, обосновавайки посоченото правно основание за отмяна с новите писмени доказателства, искателят претендира влезлите в сила съдебни решения да бъдат отменени, а делото – върнато на Административен съд Русе за ново разглеждане. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите (Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП), представя писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Моли същото да бъде отхвърлено, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. дело № 104/2019 г. по описа на Административен съд Русе е било образувано по жалба на И. Стоилов против ревизионен акт (РА) №Р-03000318000368-091-001/28.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в обжалваните части с Решение № 366/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който при ревизията, проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК поради констатации за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, на И. Стоилов са установени задължения за доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., общо в размер на 17 700, 73 лева и са начислени лихви за забава в размер на 9 858, 72 лева. Наличието им за 2010 г. и 2012 г. е било обосновано с укрити приходи от получени парични преводи от трети лица с неизяснен произход и недеклариран от лицето облагаем доход с неустановен произход, а за 2011 г. и 2013 г. – с превишение на разходваните над получените средства. При разрешаване на този правен спор Административен съд Русе е направил извод за частична основателност на жалбата. С Решение № 43 от 22.08.2019 г. първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт №Р-03000318000368-091-001/28.08.2018 г., потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, както следва: за установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г.: главница над 1 796, 21 лева до пълния размер на задължението от 2 720, 68 лева и на определените лихви над 1 156, 25 лева до 1 751, 35 лева, за установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г.: главница – над 293, 38 лева до пълния размер на задължението от 1 084, 00 лева, както и на определените лихви над 128, 96 лева до пълния им размер от 476, 51 лева и е отхвърлил жалбата срещу същия ревизионен акт в частта, както следва: за установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г.: главница - 538, 05 лева и лихва - 401, 80 лева; за установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г.: главница – 1 796, 21 лева и на лихви – 1 156, 25 лева; за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г.: главница – 13 358, 00 лева и лихва – 7 229, 06 лева; за установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г.: главница – 293, 38 лева и лихва – 128, 96 лева. С Решение № 3399 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 13142/2019 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, е оставил в сила Решение № 43 от 22.08.2019 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 104/2019 година. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т. е. не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Посочените в искането за отмяна като нови писмени доказателства: банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор **** от 09.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов с размер на депозита - 25 000 евро главница и лихва 156, 25 евро, видно от дебитна сметка [ЕГН] и ****; банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор **** от 23.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов и размер на депозита - 7000 евро главница и лихва 43, 75 евро, видно от дебитна сметка [ЕГН] и IBAN: ****; вноска бележка от И. Стоилов от 07.03.2012 г. в [фирма] с номер ****, удостоверяваща внесена сума 5050 евро; договор за откриване на клиентска сметка в [фирма] от 09.04.2012 г. с клиентски номер ****, IBAN: **** с титуляр И. Стоилов и договор за срочен депозит № **** от 09.04.2012 г. за сумата от 25 000 евро с период на депозита 09.04.2012 г. - 09.10.2012 г., сключен между депозитаря и И. Стоилов с ****, не отговарят на предвидените условия в чл. 239, т. 1 АПК. На първо място, не може да се приеме, че съществувалите към 2012 г. депозити и банкови сметки с титуляр И. Стоилов в [фирма] представляват нови обстоятелства, за които същият не е знаел, както, и че при положена от негова страна процесуална активност не е могъл да се снабди с представените в настоящото отменително производство документи, в които те фигурират, съответно да ги представи в административното производство или по време на разглеждане на спора пред съда. Видно от данните по делото, с искане от ТД на НАП Варна за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №ПФ-03001815000786-041-014/04.09.2015 г., от [фирма], на основание чл. 37, ал. 5 ДОПК във връзка с извършвана на И. Стоилов проверка, е поискано за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. да бъдат представени откритите и закрити банкови сметки (разплащателни, депозитни, спестовни влогове и др. в лева и валута), да се посочи номер на сметката, както и дата на откриване и закриване, движението по тях, регистрирани парични преводи по системите за парични преводи, наети касетки в трезор. В отговор с изх. № 102707/23.10.2015 г. на [фирма] е дадена информация, като за посочения период сметките на проверяваното лице са: 1. разплащателна сметка в евро IBAN [банкова сметка], открита на 24.11.2011 г., активна към 31.12.2014 г.; 2. картова сметка в евро IBAN по издадена дебитна карта Виза [банкова сметка], открита на 12.04.2012 г., активна към 31.12.2014 г.; 3. картова сметка в евро по издадена дебитна карта Мастъркарт IBAN [банкова сметка], открита на 12.04.2012 г., активна към 31.12.2014 г.; 4. депозит в евро, открит на 09.04.2012 г. и закрит на 15.10.2012 г. и 5. депозит в евро, открит на 23.04.2012 г. и закрит на 23.10.2012 година. Изрично е записано в удостоверението на [фирма], че информацията относно наличности и движение по сметките, представлява банкова тайна по чл. 62 от Закона за кредитните институции. При съпоставяне с представените като нови доказателства банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор 413357 от 09.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов и банково извлечение от [фирма] - потвърждение на депозит по договор 432079 от 23.04.2012 г. с титуляр И. Стоилов се установява, че същите съвпадат с депозитите по представената от [фирма] информация, а също така фигурират и като информация в т. 16.2.2. "Банкови извлечения на притежаваните сметки през ревизирания период" на ревизионния доклад №Р-03000318000368-092-001/25.06.2018 година. Приложената вносна бележка е за внасяне на сума по разплащателната сметка на Стоилов с IBAN [банкова сметка], която също фигурира в представената по – рано с отговора от [фирма] информация, както и в ревизионния доклад т. 16.2.2. По делото няма данни И. Стоилов да е изтъкнал твърдения за съществуването на активни сметки и депозити на негово име, извън тези, по които [фирма] е дала поисканата информация. Това означава, че посочените като нови писмени доказателства такива, са съществували много преди започване на производството по реда на ДОПК и при проявена процесуална активност искателят е могъл да се снабди с тях, предвид това, че самият той е титуляр по посочените сметки и депозити. Относно представените писмени доказателства към искането по чл. 239, т. 1 АПК, за открити сметки и наличности по тях в [фирма], се констатира, че по – рано, в хода на ревизията, приходните органи са поискали с писмо №ПФ—03001815000786-041—034/04.01.2016 г. до [фирма], информация за притежаваните банкови сметки, наличностите и движението по тях, касаещи И. Стоилов. С писмо от 20.01.2016 г. [фирма] е отговорило на ТД на НАП – [населено място], че лицето за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. е притежавало две банкови сметки, а именно с IBAN [банкова сметка] и с IBAN: *****. Последната сметка, фигурираща в договора за банков депозит, въз основа, на който е открита, посочен като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, е обсъдена от ревизиращите органи при анализа на движението на парични средства по банковите сметки на лицето (л. 9 от ревизионния доклад по делото). При тези констатации, представените с искането за отмяна писмени доказателства за сключени договори за банкови депозити, по които фигурират упоменатите по – горе банкови сметки, както в [фирма], така и в [фирма], нямат характера на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По така изтъкнатите съображения, искането за отмяна на съдебните решения и на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, отправената претенция от ответната страна в настоящото производство, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, искателят И. Стоилов следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия