Решение № 1063 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2012 г.

Решение № 1063 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на: Никола Дамянов Кожухаров от гр. София; Петър Николов Кожухаров от гр. София; Цеко Лозанов Ценов, Теменужка Георгиева Ценова, Севда Тодорова Петрова и Цветелина Красимирова Тодорова, всички от гр. София, срещу решение /без номер/ от 20.12.2011 г., постановено по адм. д. № 867/2004 г. Софийски градски съд, административно отделение. В касационните жалби се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отменянето му, с произтичащите от това последици. Ответникът, Столичен общински съвет, не е изразил становище по касационните жалби. Касационните жалбоподатели Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров са изразили становища за неоснователност на касационната жалба на Цеко Лозанов Ценов, Теменужка Георгиева Ценова, Севда Тодорова Петрова и Цветелина Красимирова Тодорова, а последните са изразили становище за неоснователност на касационната жалба на първите двама. Становище за неоснователност на касационната жалба на Цеко Лозанов Ценов, Теменужка Георгиева Ценова, Севда Тодорова Петрова и Цветелина Красимирова Тодорова и за основателност на касационната жалба на Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров е изразил ответникът по тях Атанас Вълчев Тодоров от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби на Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров са основателни и предлага да се уважат, а тази на Цеко Лозанов Ценов, Теменужка Георгиева Ценова, Севда Тодорова Петрова и Цветелина Красимирова Тодорова, като неоснователна, предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби на Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров са постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но са процесуално недопустими по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадени в законовия 14-дневен срок две жалби, /наименувани от жалбоподателите "възражения"/, който е започнал да тече от датата на обнародването на процесните решения на Столичния общински съвет в ДВ бр. 97/15.10.2002 г. Първата жалба е подадена от Иван Стойчев Вълчанов, Теменужка Георгиева Ценова, Цеко Лозанов Ценов и Фронка Николова Стойчева, последната починала в хода на производството, заместена от правоприемниците й Светломир Иванов Стойчев и Красимир Иванов Стойчев, касаеща УПИ ХVIII-341, кв. 12 относно границите му, прокарания тупик, както и относно образуване от част от собствения им имот 341 на УПИ ХL, отреден за сондаж. Втората жалба е подадена от Мария Кирилова Антова и Емил Кирилов Антов, касаеща УПИ ХIII-348. Жалба срещу решенията на Столичния общински съвет не е постъпила в законовия срок от касационните жалбоподатели Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров по отношение на образувания от част от собствения им имот 361в, УПИ ХLI, отреден за сондаж, поради което решенията на общинския съвет в необжалваната им част са влезли в сила на 29.10.2002 г. С оглед на това в съдебното производство пред първоинстанционния съд те са конституирани като заинтересувани страни, по жалбата на Иван Стойчев Вълчанов, Теменужка Георгиева Ценова, Цеко Лозанов Ценов и Фронка Николова Стойчева, като интересът им в това им качество, е да се отхвърли жалбата в частта за предвидения тупик за обслужване на собствения им УПИ ХV-361, както и по отношение на общата им граница. В тази част жалбата на Иван Стойчев Вълчанов, Теменужка Георгиева Ценова, Цеко Лозанов Ценов и Фронка Николова Стойчева /заместена от правоприемниците й Светломир Иванов Стойчев и Красимир Иванов Стойчев/ е отхвърлена като неоснователна, като първоинстанционният съд е приел, че общинският съвет е приел решения в обжалваната му част от тези жалбоподатели, след спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. С оглед на това постановеното решение в отхвърлителната част на посочената жалба е благоприятно за тези касационни жалбоподатели. Съдът не е бил сезиран с жалба по отношение на УПИ ХLI, за който се твърди в касационните жалби на Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров, че съдът е следвало да отмени решенията на общинския съвет и по отношение на посочения УПИ, поради което не е бил длъжен да се произнася и в тази им част като влязло в сила, както още по-малко има служебни задължения за това, поради което не е налице и непълно решение, т. е. непроизнасяне по всички искания. Исканията са само по подадените жалби в законовия срок, но не и в хода на съдебното производство предявени претенции от Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров за незаконосъобразност на административния акт за посочения УПИ, които са извън срока. Освен това съдът е длъжен да провери служебно законосъобразността на обжалваните административни актове съгласно чл. 168 АПК, но само по отношение на предмета на съдебното административно производство, който е очертан от постъпилите жалби в законовия срок. Като се има предвид изложеното касационните жалби на Никола Дамянов Кожухаров и Петър Николов Кожухаров се явяват процесуално недопустими, решенията на общинския съвет по отношение на претендираната от тях незаконосъобразност за УПИ ХLI не е била предмет на съдебното производство и първоинстанционният съд правилно не се е произнесъл по отношение на него. В тази част решенията на общинския съвет са влезли в сила на 29.10.2002 г. Ето защо касационните жалби с искане за отмяна на решенията на общинския съвет по отношение на посочения УПИ следва да се оставят без разглеждане и производството по делото се прекрати. Касационната жалба на Севда Тодорова Петрова и Цветелина Красимирова Тодорова, по изложените по-горе съображения, също е процесуално недопустима. В съдебното административно производство пред първоинстанционният съд, те не са били жалбоподатели, а са участвували в него като заинтересувани страни, поради което решенията на общинския съвет по отношение на тях са влезли в сила на посочената по-горе дата и те за първи път в касационното производство не биха могли да обосновават незаконосъобразността им с подадената от тях касационна жалба. Същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото по отношение на тях се прекрати. По касационната жалба на Цеко Лозанов Ценов и Теменужка Георгиева Ценова: Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отхвърлил жалбата на Цеко Лозанов Ценов и Теменужка Георгиева Ценова / и други жалбоподатели, които не са подали касационна жалба/ срещу Решение № 111, по протокол № 32 от 10.12.2001 г., поправено с Решение № 24 по протокол № 36 от 14.04.2002 г., двете на Столичен общински съвет, с които на основание § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ, чл. 6, ал. 6, ЗТСУ (отм.), чл. 20, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.) и посочени текстове от Наредба № 5 за ПНТСУ (отм.) и др., са одобрени проекти за застроителен план, регулационен и кадастрален план на "Кв. Овча купел - актуализация", в посочения в тях обхват, в частта им, касаеща регулационната граница между УПИ ХVIII-341 и УПИ ХV-361 и предвидената задънена улица /тупик/ за обслужване на УПИ ХV-361, кв. 12 по плана на кв. "Овча купел." За да постанови решението си съдът приел, че решенията на общинския съвет са законосъобразни, приети компетентен орган в предвидения кворум, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Съгласно чл. 54 ППЗТСУ (отм.) урегулираните поземлени имоти следва да имат лице, а тогава, когато това е невъзможно, лицето се осигурява чрез предвиждане прокарването на задънени улици /тупици/. В конкретния случай за УПИ ХV-361, който е вътрешноквартален, лицето е осигурено чрез такава улица-тупик. По делото не е установено възможно ли е да се предвиди по друг начин достъп и лице на посочения УПИ, освен този по процесните решения на общинския съвет, поради което при правилно прилагане на закона съдът е приел, че административният орган е действувал по целесъобразност, с оглед спазване от една страна на закона за УПИ да се осигури лице, а от друга - да го предвиди чрез задънена улица. Освен това в първата инстанция не е доказано твърдението на жалбоподателите, че границата между УПИ ХVIII-341 и УПИ ХV-261 е незаконно прокарана и че е в противоречие на съответните законови разпоредби. Представените пред касационната инстанция - решение от 28.02.2005 г., постановено по гр. д. № 4685/2000 г. на Софийски районен съд, касаещо 49 кв. м., които Никола Дамянов Кожухаров и Дамян Николов Дамянов Кожухаров следва да им предадат, както и приложената скица на вещото лице към него, са неотносими за законосъобразността на общата регулационна граница на УПИ ХVIII-341 и УПИ ХV-261, както и за предвидения тупик по одобрения план и са неотносими за спора. От тези доказателства е видно, че тези 49 кв. м. попадат в предвидения тупик, а последният е законосъобразно предвиден за обслужване на УПИ VI-361. Освен това неоснователно е твърдението, че УПИ ХV-361 има лице от 16 м., тъй като видно от скицата той е вътрешноквартален, а лицето на образувания УПИ ХIV е от друг имот - 361в, поради което, дори и да са един собственик, лицето на последния не ползува като лице УПИ ХV, тъй като всеки урегулиран имот следва да има самостоятелно лице. Като се има предвид гореизложеното решението в отхвърлителната му част е правилно, не се установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Претендираните от страните разноски, с оглед крайния резултат по делото, са неоснователни, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 215, ал. 4 и чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК