Решение № 6437 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу решение 28269/27.12.2024 г., постановено по адм. дело 10571/2024 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено негово решение 10401/03.10.2024 г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на А. А. А., гражданин на Сирия, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на сирийския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, при което да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, и в частта й срещу отказания хуманитарен статут. Ответникът А. А. А., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в открито съдебно заседание дава становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. А. срещу решение 10401/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. т.2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт и справки за Сирийска арабска република, производството пред административния орган е инициирано по молба за предоставяне на международна закрила в Република България /РБ/, подадена от чужденеца 04.07.2024 г. В тази връзка, на 11.07.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през м.юни 2024 г. през Турция, в която държава останал пет дни, след което нелегално влязъл в България, където сам се предал на българските власти в София. Твърди, че преди да напусне родината си е живял в [населено място], област Дейр Алзор, където все още живеят неговата майка, две сестри и двама братя. На 19.09.2024 г. е проведено второ интервю, в хода на което А. А. А. потвърдил, че е напуснал Сирия заради войната и влошената обща обстановка там, както и поради липсата на нормални условия за живот и работа.Заявил, че районът, в който живее в Сирия, бил под контрола на кюрдите, но те не са го търсили и не е имал отношение с тях. Не желае да се върне в Сирия, защото там няма сигурност и мир. При тези данни, преценявайки, че сирийският гражданин е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а за да търси по-добър живот, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си е изложил подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменил процесния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила, в тази й част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационната жалба е подадене от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Решението в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. Така изразеното в оспореният съдебен акт становище, не кореспондира с данните от приложените по делото справки относно Сирийската арабска република, последната от които /вх. МД-02-159/14.03.2025 г./ представена в касационното производство, както и с общоизвестните факти за политическото и обществено положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 на президента Башар ал Асад. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не могат да бъдат извлечени от събрани в хода на съдебното производство и приобщени към делото доказателства. В противовес на мотивите на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изложените в административния акт изводи за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне на лицето на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава и ползваните на основание чл.155 от ГПК общоизвестни източници на информация относно обстановката в страната на произход за периода от 2022 г. до 2023 г. не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-159/14.03.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю/, че неговата майка, братя и сестри все още живеят в [населено място], област Дейр Алзор, в Сирия, и освен това не са подложени на заплахи или насилие, не са напуснали страната, защото пътят бил дълъг и опасен и не било сигурно дали ще оцелеят. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,