Решение № 83 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г.

Решение № 83 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П., против решение № 459/13.10.2009 г., постановено от Окръжен съд - Пазарджик, по гр. д. № 209/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 51/23.12.2008 г., постановено по гр. д. № 2049/2005 г. от Районен съд - Пазарджик. С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен. С определение № 83/01.02.2010 г., постановено по реда на чл. 188 от ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Допускането до касационно обжалване е свързано с произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос, а именно кои са обектите от местната инфраструктура, които служат за задоволяването на потребностите на населението от съответната община, предвид характеристиките на спорния имот, свързани с неговото предназначение и функции. Допускането до касационно обжалване е свързано и с произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, към кой момент следва да са налице предпоставките за придобиването на правото на собственост от общината на соченото придобивно основание - § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА - към момента на влизането на закона в сила или в по-късен момент. Допускането до касационно обжалване е обусловено е обстоятелството, че в правната уредба на посочените материалноправни въпроси съществува неяснота, която следва да се отстрани по реда, предвиден в касационното обжалване и във връзка с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В основанията за обжалване на въззивното решение в касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон - основание за касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - М. на о., оспорва касационната жалба. МРРБ не взима становище по касационната жалба. Решаващият извод на съда относно приетото от него, че общината - ищец не е придобила правото на собственост е, че движимото и недвижимо имущество на ОСО, до нейното закриване с ПМС № 72/30.04.1992 г. се е използувало за подготовка на наборници и специалисти за нуждите на о. на Р. България, а след закриването на ОСО, с цитираното министерско постановление, движимото и недвижимо имущество на ОСО е предоставено на М. на отбраната. Съдът е приел, че с оглед използуването на недвижимия имот, предмет на предявения ревандикационен иск за горните цели, то общината не е придобила правото на собственост върху недвижимия имот, доколкото имота не представлява обект на общинската инфраструктура с местно предназначение за задоволяване на потребностите на общините по смисъл на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Въз основа на горното, съдът е направил извод за неоснователността на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, доколкото не е доказана първата предпоставка за неговата основателност - ищеца да е собственик на спорния имот. Спорния имот представлява терен с обща площ от 6 260 кв. м, ведно с построената в него масивна сграда с площ от 600 кв. м, полигон и писти за авто-мото, авио- и корабомодели. По делото са събрани достатъчно доказателства - гласни и писмени, от които може да се направи извод, че част от имота се е използувал за задоволяването на спортните потребности на населението на О. П., предвид данните за организиране на спортни състезания, в спорния имот до влизане в сила на ЗМСМА. Безспорно се установява също така, че имота се е ползувал от прекратената ОСО, за подготовка на наборници и специалисти за нуждите на о. и подготовка на кадри за о. на Р. България и в тази връзка имотът е предоставен за ползуване от ОСО. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът приема следното: С обособяването на общинската собственост като самостоятелна от държавната собственост, целта на законодателя, с приемането на ЗМСМА е, имуществото, в т. ч. и недвижимите имоти, които са предназначени за спортно задоволяване на потребностите на населението на съответната община, да останат в нейния патримонониум, т. е. да станат общинска собственост по силата на закона. С влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991 г., имотите, предназначени по своето предназначение и функции да задоволяват спортните потребности на населението на общината, стават общински по силата на самия закон. По силата на закона, имотите които не са предназначени за задоволяване на административните потребности на общините, които не са предназначени за битово, културно, спортно или комунално обслужване на населението, както и не са обекти от местната инфраструктура, остават държавна собственост. Имотите, които са предоставени на държавни органи или организации за обучение на специалисти с национално значение, в т. ч. безспорно и за нуждите на о. на страната, не стават общинска собственост, тъй като не са налице предпоставките на разпоредбата § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА /в редакцията към влизането на закона в сила/. Използуването на имотите за подготовка на специалисти с национално значение към момента на влизането на ЗМСМА в сила е основание, изключващо придобиването на правото на собственост върху същите имоти от съответната община, на основанието, предвидено в разпоредбата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, собствеността върху имотите по т. 6 преминава върху общините по силата на самия закон. Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че предпоставките за преминаването на правото на собственост върху общините, следва да са налице към датата на влизането на закона в сила - 17.09.1991 г.. Последващи промени в предназначението на имотите, държавна собственост, както и настъпването на други факти, като закриването или прекратяването на юридически лица или организации, които са използували същите имоти, са неотносими към придобиването на собственост от общините на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. По касационните основания, изложени в касационната жалба на основание чл. 281 от ГПК, ВКС приема следното: Последвалото на 23.03.1992 г. закриване на ОСО от Министерски съвет, с издаването на ПМС № 72/1992 г., е прехвърлило функциите по обучение на донаборници и специалисти за нуждите на о. на страната, върху структурите на М. на о., като имуществото, което ОСО е ползувала при осъществяването на своите функции, е преминало по силата на посоченото постановление, към управление "Предказармена подготовка на младежта и спорта" към М. на отбраната. Именно с оглед изпълнението на функциите на М. на о., с приложенията към ПМС № 72/1992 г. е посочено кое имущество следва да се предаде на М. на о., както и кое имущество следва да се предаде на съответните общини. В приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от постановлението са посочени обектите, които са използувани от ОСО за подготовка на специалисти и донаборници за нуждите на о. на страната. В същото приложение обаче, е посочено, че на общината по местонахождението на имота, следва да се предаде и "О", като очевидно целта на постановлението на Министерски съвет в тази му част е на съответната община да се предаде имуществото, което не е използувано от М. на о. по посоченото по-горе предназначение - обучение на донаборници и специалисти за нуждите на о. на страната. Разграничението в предназначението на имота - от една страна за обучение на донаборници и специалисти за нуждите на о. на страната и от друга за задоволяване на спортните потребности на населението от общината, е от съществено значение за точното прилагане на закона - разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, пораждаща преминаването на правото на собственост върху общината в зависимост именно от предназначението на съответния имот, държавна собственост до този момент. Самото предоставяне на управлението или ползуването на имот от държавно учреждение или организация, независимо от това дали тя е правосубектна, т. е дали е юридическо лице, не ограничава или лишава правото на общината, въз основа на предвидената в ЗМСМА възможност да придобие право на собственост върху този имот. Критерия за разделянето на общинската собственост на това основание от държавната, е предназначението на имота, както и използуването му във връзка с това предназначение към датата на влизането на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 г.. По своето предназначение един имот може да е предназначен за спортни нужди, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА държавната собственост се е трансформирала в общинска собственост. Във връзка именно със своето предназначение за задоволяване на спортни потребности, имотът е предоставен на ОСО /впоследствие закрита/ за подготовка на кадри /донаборници и специалисти/, за нуждите на о. на страната. Предоставянето от държавата на първо място на функции по подготовка на кадри във връзка с о. на страната, която дейност не може да се приеме като такава с местно значение, както и от друга страна предоставянето от държавата на имущество - движимо и недвижимо, именно във връзка с осъществяване на тази дейност на организация, каквато до момента на закриването с ПМС № 72/1992 г. е Организация за съдействие на о., води до извод, че предоставеното имущество не е предназначено за задоволяване на спортните потребности на населението на съответната община, независимо от факта, дали на съоръженията са се провеждали спортни състезания. Организацията за съдействие на о. /ОСО/ е продължила да осъществява своята функция по подготовка на кадри за нуждите на о. на страната до своето закриване с ПМС № 72/1992 г., считано от 23.03.1992 г., т. е. към момента на влизането в сила на ЗМСМА, ОСО е осъществявала своята дейност и е използувала в тази връзка предоставените й недвижими имоти, в т. ч. и спорния между страните. Към релевантния момент - влизането в сила на ЗМСМА, не са били налице предпоставките на закона за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска. По изложените съображения, ВКС приема, че не са налице касационните основания по чл. 281 от ГПК, като изводите на въззивната инстанция, че на твърдяното в исковата молба придобивно основание - по силата на закон /ЗМСМА/, общината - ищец не е придобила правото на собственост върху процесния имот, са правилни и обосновани. Наличието на противоречиви данни относно това, как следва да се разпредели имуществото, останало след закриването на ОСО, доколкото по отношение на имота, находящ се в гр. П., м. "О" съществуват разпореждания в подзаконов нормативен акт - ПМС № 72/1992 г., са основания, различни от твърдяното в исковата молба основание - придобиване по силата на разпоредбата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Основанието за придобиването на правото на собственост на имуществото, останало след закриването на ОСО е различно от твърдяното в настоящия процес и не е предмет на обсъждане в него. Предвид изложеното, решението на окръжния съд следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба М. на о., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение, в размер на 200 лева. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия