Решение № 4077 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2016 г.

Решение № 4077 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е:

1. По касационен протест, подаден от Прокурор от Окръжна прокуратура Бургас (ОП Бургас) срещу Решение № 1738 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 436/2015 г. на Административен съд Бургас в ЧАСТТА, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София (ГДИН) e осъдена да заплати на А. И. В. обезщетение в размер от 3 500 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 13, вр. чл. 3 от ЕКПЧОС обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора- Бургас, за периода 10.09.2012 г. – 27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2015 г. до окончателното им изплащане. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част.

1. По касационната жалба, подадена от процесуалния представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - мл. юрк. Тодор Чанев срещу решението на Административен съд Бургас в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати на А. И. В. обезщетение в размер от 3 500 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 13, вр. чл. 3 от ЕКПЧОС обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Бургас, за периода 10.09.2012 г. – 27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в ЧАСТТА с която е осъдена да заплати на същия разноски по делото в размер на 139, 63 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и да се потвърди същото в останалата част. Алтернативно се иска намаляване на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1. По касационна жалба, подадена от А. И. В., чрез адвокат Надежда Арнаудова от АК Бургас, срещу същото решение на АС Бургас в отхвърлителната част. Посочва се, че в тази част решението е неправилно. Счита определеният от съда размер от 3 500 лева обезщетение за неимуществени вреди за прекалено занижен, предвид периода на изтърпяване на вредите. Иска да се уважат изцяло предявеният иск и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН и касационния протест на ОП Бургас и за неоснователност на касационната жалба на А. В..

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационният протест и касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място] А. И. В. против ГДИН - София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в която ищецът обективно е съединил две претенции: 1. обезщетение за неимуществени вреди, изтърпени в периода от 10.09.2012 г. до 27.02.2015 г., вследствие нарушаване на въведената с чл. 13, вр. чл. 3 от ЕКПЧОС обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", като за лошите битови условия в Затвора ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 90 000 лева, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане и 2. обезщетение за вреди, настъпили поради неосигуряване на медицинско обслужване в същия период, съобразно правилата на чл. 128, чл. 150, чл. 151 ЗИНЗС и Правилника за приложението му, в размер на 45 000 лева, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Въз основа на представените доказателства, от фактическа страна е установено, че А. И. В. е постъпил в Затвора [населено място], с мярка за неотклонение "задържане под стража", на 04.09.2012 г., а считано от 21.05.2013 г., пак там, изтърпява наказание "лишаване от свобода". При постъпването си е бил настанен в приемно отделение, а на 10.09.2012 г. - преместен в спално помещение.

През периода 04.09.2012 г. - 10.09.2012 г. същият е бил настанен в килия № 314 с полагаща се площ от 2. 70 кв. м., а през периода от 10.09.2012 г. до 21.05.2013 г. - в килия № 206 с полагаща се площ от 3. 02 кв. м. След влизане в сила на присъдата, на 21.05.2013 г. той е бил преместен в група за осъдени лица - трета група, като последователно е бил в три различни килии: килия № 213 с полагаща се площ от 1. 46 кв. м., заедно с още 18 (осемнадесет) осъдени лица, в килия № 207 с полагаща се жилищна площ от 1. 53 кв. м. с още 19 (деветнадесет) осъдени лица и килия № 205 с полагаща се площ от 1. 64 кв. м. с още 17 (седемнадесет) осъдени, като в последната e пребивавал и към момента на подаване на исковата молба - 27.02.2015 г. От посоченото становище се установява, че във всички спални помещения, обитавани от В. няма изградени санитарни възли и течаща вода, като достъп до такива лишените от свобода имат за времето от 8. 30 часа до 20. 00 часа, когато килиите са отворени, а в останалата част от денонощието те разполагат с индивидуални бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел и течаща вода. Сочи се още, че на лишените от свобода е осигурена течаща студена вода, а топлата вода се ползва по график през два дни от седмицата. Хигиената в килиите и общите помещения се поддържа ежедневно от хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената, а режимът на поддържането им, както и разположението на леглата, се определя от самите лишени от свобода в килията.

По делото пред решаващият съд са разпитани и свидетели. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, досежно недостатъчната площ в спалните помещения и лошите материални условия, като се е съобразил с приложеното по делото Публично изявление относно България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне и наказание (КПИ) от 26.03.2015 г., въз основа на които е формиран извод, че в трите затвора, посетени през 2015 г. (в т. ч. Затвора- [населено място]), материалните условия могат да се "разглеждат като равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне". Решаващият съд не е кредитирал свидетелските показания за недостатъчност и ниско качество на храната за лишените от свобода, поради несъответствието им с представените писмените доказателства по делото.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел претенцията за обезщетение за вреди, настъпили вследствие лошите материални условия в затворническото заведение, за доказана по основание. Според решаващия съд изисквания на чл. 2, т. 3, чл. 3, т. 2, т. 3, чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2, ал. 3 от ППЗИНЗС не са изпълнени в конкретния случай и несъмнено ищецът е бил подложен на унизително и нечовешко отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. С оглед характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за ищеца извън обичайните за лицата, поставени в такива условия и на осн. чл. 52 ЗЗД е приел, че сумата от 3 500 лева ще обезщети справедливо същия за претърпените неимуществени вреди. В останалата част, до претендираните 90 000 лева, съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение като неоснователна.

Втората искова претенция за обезщетение в размер на 45 000 лева за неимуществени вреди, вследствие неосигуряване на медицинско обслужване за периода от 10.09.2012 г. - 27.02.2015 г. съдът е приел за неоснователна, поради отсъствието на една от комулативно изискуемите за уважаване на иска предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред. Изводът на съда се обосновава с факта, че в Затвора Бургас е обособен медицински център, който се посещава от лишените от свобода по график, като при необходимост се осигурява на същите медицинско обслужване от назначения в затвора лекар или от външен специалист. От приложените доказателства е установено, че А. В. многократно е получавал външна медицинска помощ, вкл. лечение в болнично заведение. За времето от 04.10.2012 г. до 22.10.2012 г. е лекуван в СБАЛМС - София от заболяване, възникнало преди постъпването му в затвора; на 18.04.2013 г. е проведено оперативно лечение, за което свидетелства приложената епикриза; на 14.08.2014 г. е консултиран от офталмолог. Въз основа на това съдът е направил извод, че не е налице твърдяното бездействие на административния орган, нито неизпълнени е на негови законово регламентирани задължения по медицинското обслужване на лишените от свобода. Не са установени и конкретни вреди за ищеца, поради което e отхвърлил и тази претенция, като неоснователна.

Съдът е приел, че съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 139. 63 лева (10 лева заплатена държавна такса и 129. 63 лева- възнаграждение за един адвокат).

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас.

Неоснователни са протеста на Окръжна прокуратура Бургас и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадени срещу решението на АС Бургас в неговата осъдителна част. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г.

В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.

С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в сила, следва да се приеме, че те не са били част от действащото законодателство към периода на исковата претенция. Ето защо не е налице нормативно регламентирано по националното право задължение за администрацията на ГДИН да осигури минимална жилищна площ от 4 кв. м, санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС обаче администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата, където се изтърпяват наказания, наложени с влезли в сила присъди. ЕКПЧ е ратифицирана от Рeпублика България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право. Тоест спазването на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от нормативен акт. Изложените от ищеца факти не се нуждаят от нарочни доказателства. Ноторно е, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчния приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода, липсата на дезинфекция кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 13 вр. чл. 3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав.

Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС.

В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди.

Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.

Настоящият състав на Върховният административен съд следва да отбележи, че неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е конкретния случай е направил.

Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай са налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Бургас, при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона.

Възраженията на процесуалният представител на ГДИН, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с отлагателните условия на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС вр. § 11 от ПЗР на ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС вр. § 6 ПЗР на ППЗИНЗС и § 11 от ПЗР на ЗИНЗС, което с други думи означава, че съдът се е позовал на норми, които не са действащо законодателство нито към исковия период, нито към настоящия момент са неоснователни. Това, че е налице отлагателна клауза в нормите на вътрешното право не означава, че нормите на ЕКЗПЧОС не намират пряко приложение.

Неоснователни са касационния протест и касационните жалби в частта, оспорваща правилното определяне на размера на обезщетението. При определянето му съдът е отчел периода, през който е търпяна вредата; временните прекъсвания на наказанието, характера на породените страдания и негативни преживявания, отражението им върху конкретната личност, както и техния кумулативен ефект. Настоящата инстанция не намира основания за неговото увеличаване или намаляване, тъй като споделя доводите на АС Бургас и намира присъждането на обезщетение в размер от 3 500 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответен на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и времева продължителност.

Предвид изложеното решението в обжалваната част, с която е приет за основателен и уважен искът до размера на сумата от 3 500 (три хиляди и пет стотин) лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 13, вр. чл. 3 от ЕКПЧОС обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, за периода 10.09.2012 г. – 27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2015 г. до окончателното им изплащане, а в останалата му част до предявения размер от 90 000 (деветдесет хиляди) лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. В настоящият случай не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което процесното решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е касационната жалба на А. В. в частта досежно медицинското обслужване, което твърди, че не му е предоставено. Съдът е установил, от приложените доказателства, че твърденията за отсъствие на такива грижи са недоказани. Няма доказателства, че при постъпването му в Затвора [населено място] ищецът не е бил подложен на първоначален медицински преглед. Не само това, той е бил е лекуван от заболяване, придобито преди постъпването му там. Удовлетворявани са нуждите му от медицинска грижа, за което свидетелстват писмените доказателства. А лошите хигиенни условия, в които е живял и страданията, свързани с тях са компенсирани с обезщетението, признато му от съда.

Претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и неподкрепена с доказателства, поради което не следва да бъде уважено.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение