Решение № 10378 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2012 г.

Решение № 10378 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мечтан дом-2005" ЕООД - гр. Бургас чрез управителя си Теодора Радоева срещу решение № 586/23.04.2012 г., постановено по адм. дело № 843/2011 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 280-1001042/04.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърдено с решение № РД-10-63/24.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. в частта за определените задължения по ЗКПО за 2008 г. в размер на 29 559,04 лв. и лихва от 5 222,19 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът не е възприел възраженията му, че с решението на решаващия орган са посочени други основания, каквито не са изложени в ревизионния акт - хипотеза на чл. 26, т. 2, а не чл. 26, т. 1 ЗКПО, което било недопустимо да бъде разширяван кръга на основанията за данъчно облагане на определена доставка. Касаторът се оплаква и счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да изследва и цени като доказателства по делото представените сметки-фактури и протоколи за приемане и предаване на рекламните услуги. Изложени са в касационната жалба оплаквания за необоснованост на решението, тъй като съдът не бил изложил мотиви дали счита, че между ревизираното дружество и "Мали мениджмънт" ООД е налице валиден договор за поръчка и изпълнение на рекламни услуги № 01-1/2008 г., както и за необсъждане от съда на представените разпечатки от интернет-сайтове и рекламни материали, както и защо счита, че те не доказват рекламиране дейността на "Мечтан дом-2005" ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил от ревизионния акт и доказателствата по делото, че жалбоподателят "Мечтан дом-2005" ЕООД е осчетоводил разходи за външни услуги по с/ка 602 в размер на 295 590,46 лв. във връзка с рекламни услуги от "Мали мениджмънт" ООД, като последният е издал фактури от месеците април, юли, септември, ноември и декември 2008 г. Съдът е приел, че между жалбоподателя и "Мали мениджмънт" ООД е сключен договор № 01-1/07.01.2008 г. за рекламни услуги. Според съда по силата на този договор "Мали мениджмънт" ООД се е задължил да разположи рекламни банери и рекламни интернет портали на Русия и Украйна, да контролира рекламните банери и да проверява наличието на реклама на гореуказаните интернет портали и печатни издания в съответствие с условията на възложителя, както и търсене и преговори с потенциални купувачи на недвижими имоти в курортните зони на Черно море и Азовско море на Украйна и в Русия и др. Според съда още по време на ревизията е поискано от жалбоподателя да представи документи и писмени обяснения, доказващи извършените услуги от издателя на процесните фактури за рекламни услуги. Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал, че "Мали мениджмънт" ООД е извършил услугите. В тази връзка е счетено в обжалваното решение, че няма доказателства за извършена реклама на посочените в договора интернет-сайтове, нито в съответните средства за масова информация, каквото е предвиждането за рекламиране в печатни издания. Не е възприето от съда за достоверно обяснението от жалбоподателя, че издателят на фактурите е изготвил рекламни материали, които са му били предоставени направо на изложение в Русия. За представените в съдебно заседание сметки-фактури и приемателно-предавателни протоколи, съдът е изложил мотиви, че тези документи не са с непротивопоставима дата и не ги е ценил като годни доказателства. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор по делото, че касаторът е осчетоводил разходи за външни услуги фактурираните му от "Мали мениджмънт" ООД услуги по сключения между тях договор № 01-1/07.01.2008 г. със срок на действие до 31.12.2008 г., както следва: комисионни за маркетингови услуги, рекламни банери на руски език, реклами във вестници и списания в Русия и Украйна. Спорът между страните правилно е очертан от първоинстанционния съд и той се свежда до реалното изпълнение на договорените услуги, а не само до тяхното счетоводно отразяване. За да се отчете разход, той безспорно трябва да се документира. Последното обаче не трябва да бъде формално, а въз основа на реално осъществени стопански операции. Наличието на договор и фактури могат да бъдат доказателство за наличие на облигационни взаимоотношения, но не отразяват реалното изпълнение на фактурираните услуги. Фактурата е счетоводен документ, който е задължителен, но не и достатъчен, тъй като само от нея не се установява извършване на отразената в нея стопанска операция. Още в хода на ревизията от касатора е изискано представянето на приемателно-предавателни протоколи за процесните услуги, информация за начина на калкулиране цената на услугата и нейните елементи, кой е извършил услугата, оригинални документи за плащане и къде са извършени услугите. В обясненията на управителя на дружеството-касатор услугите са извършени от издателя на фактурите, но приемателно-предавателни протоколи не са подписвани до момента (има се предвид датата на даване на обяснение - 19.07.2010 г.). Представените приемателно-предавателни протоколи пред първоинстанционния съд правилно са преценени от съда, като се има предвид, че управителя на ревизираното дружество е признал, че такива не са съставяни и затова по-късното им съставяне, респ. представяне е само за целите на съдебното обжалване. Те представляват частни свидетелстващи документи, които нямат достоверна дата и материално обвързваща доказателствена сила. Обяснения и искане за представяне на доказателства, приходните органи са отправили и към издателя на фактурите "Мали Мениджмънт" ООД, но в ревизионния акт е отразено, че такива не са постъпили към момента на съставянето му. При това положение, законосъобразни са изводите на съда, че при недоказване на реалното осъществяване на фактурираните услуги правилно финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО поради това, че осчетоводените разходи по процесните фактури не са документално обосновани, съответно определен е допълнителен корпоративен данък. Оплакването в касационната жалба за въвеждане на друго основание в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, е неоснователно. Решаващият орган, както и съда имат право да при потвърждаване на акта да посочат друго фактическо и правно основание, поради което оплакването, че това недопустимо е неоснователно. В процесния случай обаче решаващият орган не е мотивирал посоченото от него и друго основание по чл. 26, т. 1 ЗКПО, че процесните разходи не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. Той обаче не е посочил това основание, като единствено за увеличаване на финансови резултат, а наред и с приетото от ревизията по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Оплакването, че съдът не е признал като валиден сключения договор № 01-1/07.01.2008 г. също е неоснователно. Както вече се посочи по-горе договорът не може да бъде доказателство за реалното осъществяване на фактурираните доставки. Договорът представлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална. Доказването на реално осъществена доставка на рекламни услуги е посочено като необходима предпоставка и в решение по дело С-653/11 на СЕС в Люксембург и в него е прието, че не е достатъчно само сключването на договор. Според това решение договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на "доставка на услуги". Според СЕС те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,