Решение № 13124 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2011 г.

Решение № 13124 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Камарата на строителите в България, гр. София, представлявана от председателя Светослав Глосов, чрез адв. Иван Летников, срещу решение № 4091 от 22.03.2011 г. по адм. д. № 7721/2010 г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 496/4.05.2010 г. по преписка № КЗК - 508/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначалната жалба, а в случай, че не се отмени в неговата цялост, да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата по отношение на наложената санкция и да се постанови намаляване на същата като прекомерна. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, гр. София, представлявана от председателя Петко Николов, чрез юрисконсулт Пангелов, депозира писмено възражение и в съдебно заседание поддържа, че доводите в касационната жалба се неоснователни и затова същата следва да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания, поради което решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Камарата на строителите в България / КСБ /, гр. София, срещу решение № 496/04.05.2010 г. по преписка № КЗК - 508/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията / КЗК /, с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 12 и чл. 77, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8, т. 1, т. 2 и т. 9 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК / й е наложена имуществена санкция в размер на 175000 лева за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и е постановено прекратяване на нарушението по т. 1, изразяващо се в преустановяване на всички действия, насочени към определяне на фиксирани, ориентировъчни или препоръчителни цени, свързани с предоставяне на строителни услуги и промяна в Етичния кодекс чрез премахване на разпоредбата на чл. 25 от него. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се приемат от настоящата инстанция. Правните изводи относно същността на спора, във връзка с необходимото кумулативно наличие на елементите на фактическия състав на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК са съобразени с това, че в посочената норма е установена обща забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, сдружения, както и съгласувани практики, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като общата забрана поставя алтернативно изискване за наличие на антиконкурентна цел или резултат. От фактите по делото е установено, че КСБ е изпълнила критериите на "сдружение на предприятия" по смисъла на ЗЗК и следователно чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е принципно приложим към поведението й, изразяващо се в организиране, изготвяне и публикуване на ориентировъчни цени на строително монтажни работи /СМР/. Така изложените действия на КСБ носят белези на решение, което координира по неправомерен начин поведението на сдружените субекти да ограничават или нарушават ефективната конкуренция. Към момента на проверката по реда на съдебния контрол, са установени достатъчно безспорни доказателства, които водят до извода, че с дейността си Камарата е повлияла върху автономното стопанско поведение на членовете си, принуждавайки ги да приемат "препоръчителни цени" за най - често срещаните видове СМР. Доводите на жалбоподателя, поддържани и в първоинстанционното производство, свързани с обезпечаване и ефективно провеждане на обществени поръчки с предмет строителни услуги чрез подставяне на ориентировъчни цени, както и създаване на база данни, изготвена на статистически принцип, са обсъдени и анализирани в обжалваното решение и са неоснователни. Неоснователни са и доводите във връзка с анонимността и липсата на конкретни данни за отделните дружества, тъй като самото афиширане на ориентировъчни цени е в нарушение на разпоредбата на ЗЗК. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и въз основа на своевременно направеното искане от процесуалния представител на КЗК, на основание чл. 143 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, КСБ следва да бъде осъдена да заплати на КЗК разноски по делото в размер на сумата 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия