Решение № 3331 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. М., гражданин на Армения, подадена чрез упълномощен адвокат Е. Каравасилева, срещу решение 12762 от 28.11.2024 г., постановено от Административен съд Варна по адм.д. 2829/2024 г. С жалбата не формулирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от нея може да се извлече претенция за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора процесната заповед, макар и издадена от компетентен административен орган, е нищожна поради противоречие със закона, както и чл. 2 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Счита, че съдът не е отчел, че при постановяване на заповедта административният орган е следвало да вземе предвид семейното положение на чуждия гражданин, както и липсата на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Според жалбоподателя, макар такава преценка да е била направена чрез препращането към предложението, органът, а впоследствие и решаващият съд са достигнали до грешни изводи, защото Х. М. е прекъснал всякакви връзки със страната си по произход и животът му е изцяло в България, тъй като детето и семейството му са в тази държава. Поддържа, че преценката е дължима с оглед разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /Директива 2008/115/ЕО, Директивата/. На последно място сочи, че изводите на първостепенния съд за подобряване на ситуацията в Армения изпреварват резултата от мирните преговори, защото военните действия могат да бъдат възобновени във всеки един момент и да доведат до край на живота на чужденеца. Претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, при което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът директорът на ОД на МВР в гр. Варна не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата и възраженията на страните, и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Според участващия по делото прокурор, с оглед установеното неизпълнение на заповедта по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ не само в срока за доброволно изпълнение, но и над 4-годишния период след изтичането му до настоящия момент, първостепенният съд правилно е приел, че е налице опасността по § 1, т. 4в от ПЗР на ЗЧРБ чужденецът да се укрие и поради това заповед 365з-8594/23.10.2024 г. е законосъобразно издадена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 12762 от 28.11.2024 г. е отхвърлена жалбата на Х. М., гражданин на Армения, против заповед 365з-8594/23.10.2024 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с която е настанен принудително в [заличен текст ]при Дирекция Миграция МВР, за срок не повече от 6 /шест/ месеца, във връзка с изпълнението на заповед 365з-3817/26.06.2020 г. на директора на ОДМВР Варна за връщане до страната на произход; Х. М. е осъден да заплати на ОДМВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Варна е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея е посочено, че е издадена на основание влязла в сила заповед 365з-3817 от 26.06.2020 г. на директора на ОДМВР Варна по чл.39а, ал.1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за връщане на жалбоподателя в страната му на произход, и фактът, че Х. М. не я е изпълнил в предоставения му срок за доброволно изпълнение. Според съда при издаване на оспорената заповед е приложен правилно материалния закон. За формирането на този извод е извършен анализ на относимата правна уредба и е преценено, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че след като Х. М. не е напуснал доброволно страната в указания му със заповедта по чл.39а, ал.1, т. 2 ЗЧРБ за налагане на влязлата в сила принудителна административна мярка /ПАМ/ срок - до 03.08.2020 г., както и в продължение на над 4 години след изтичането му, е налице опасност чужденецът да се укрие по смисъла на § 1, т. 4в от ПЗР на ЗЧРБ. По този начин, според съда е доказано не само материалноправното основание за издаване на оспорената заповед, но и необходимостта административният орган да упражни това си правомощие, в изпълнение на оперативната си самостоятелност, за да предприеме действия за изпълнение за специалната цел - организиране на връщането на Х. М. в Армения. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че ангажираните от жалбоподателя доказателства относно постоянното пребиваване на най-близкия му семеен кръг в Република България, липсата на семейни, културни и други връзки с държавата му на произход, съответно наличието на такива единствено в България, наличието на постоянен адрес и месторабота и др., са относими в производство по чл.39а ЗЧРБ, евентуално в производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ или по Закона за българското гражданство /ЗБГ/, но не и в настоящото производство. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. В случая точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е формулирана национална легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се изведе обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай от данните по преписката е безспорно установено, че с предходна необжалвана заповед 365з-3817 от 26.06.2020 г. на директора на ОДМВР Варна по отношение на жалбоподателя вече е приложена ПАМ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ връщане до страна на произход Армения , като са налице и останалите предпоставки, регламентирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Фактическите констатации на административния орган обосновават верен извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденката да се укрие /по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ/ и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. По делото е констатирано, че Х. М. е роден на [дата]. в Армения и е влязъл легално в Република България като турист на 21.06.1999 г. заедно с майка си Н. М.. От 1999 г. чуждият гражданин е живял и продължава да живее в гр. Девня, завършил е основното си образование в гр. Девня, а средното - в гр. Варна. Всички негови близки /баща му П., майка му Н., сестра му Е. и брат му Ж./ пребивават в Република България от 1999 г. и са се в установили трайно в страната. Противно на твърдения на касатора, по делото не се установява той да има деца, а единствено племенници синовете на брат му и сестра му, които обаче не са членове на неговото семейство. Според § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ Членове на семейството са: съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни причини; родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила. По делото е установено още, че наложената ПАМ не е била изпълнена поради ескалацията през м. 09.2020 г. на военният конфликт в Н. К. между Армения и Азербайджан, а впоследствие поради спазване на мерките, свързани с пандемията COVID -19. Точно е констатирано и че по отношение на жалбоподателя е издаден влязъл в сила отказ за предоставяне статут на бежанец предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, който е окончателно потвърден с решение 6051 от 10.05.2018 г., постановено по адм.д. 9492/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение. Настоящият касатор ясно е изразил желанието си да продължи да живее в България, като липсват предприети от него действия да изпълни наложената ПАМ в продължение на повече от 4 години. Всички изложени обстоятелства, разгледани в съвкупност, съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че процесната заповед е нищожна поради противоречие с чл. 2 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Преценката относно пропорционалната намеса на държавата в гарантираните с посочените разпоредби на ЕКПЧ право на живот и право на зачитане на личния и семейния живот се извършва в производството по налагане на ПАМ, в случая по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, какъвто не е предметът на настоящото производство. Неоснователно е и оплакването на касатора, че при издаване на оспорената заповед не е било съобразено, че Х. М. е прекъснал всякакви връзки със страната си по произход, а животът му е изцяло в България, тъй като детето и семейството му са тук. Както вече беше посочено, по делото не се установява жалбоподателят да има дете, а единствено племенници, съответно без правно значение в случая са близките му връзки с тези роднини. Независимо от изложеното, обосновано първостепенният съд е приел, че доводи са относими в производство по чл. 39а ЗЧРБ, евентуално в производства по реда на ЗУБ или ЗБГ. В производството по издаване на заповед с правно основание чл. 44 ал. 6 ЗЧРБ, административният орган следва да съобрази дали адресатът на влязлата в сила ПАМ възпрепятства изпълнението на заповедта за налагането ѝ, както и дали е налице опасност да се укрие по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 4в от ПЗР на ЗЧРБ. Органът няма задължение да изследва съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето, което се настанява в специален дом за временно настаняване на чужденци, защото такава преценка е дължима по силата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ и вече е била извършена при налагане на влязлата в сила ПАМ. Съгласно чл. 1 от Директива 2008/115/ЕО тя определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. Следователно визираната директива определя минимален комплекс от стандарти и процедури, които всяка от държавите-членки е длъжна да прилага в отношенията си с граждани на трети страни, които са в незаконен престой на нейната територия /в този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 28.04.2011 г. по дело Hassen El Dridi (Souft Karim) С-61/11 PPU, § 31 и 32/. В цитираното решение на СЕС, т. 34, изрично е посочено, че Директива 2008/115/ЕО установява с точност процедурата, която всяка държава-членка трябва да прилага по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, и определя реда на протичане на различните етапи, които в своята последователност образуват тази процедура . Разпоредбите на чл. 15 и 16 от Директивата са безусловни и достатъчно точни, поради което не възниква необходимост от допълнителни специални средства, за да могат да се прилагат от държавите членки . С оглед на тълкуването, дадено от СЕС, настоящата касационна инстанция преценява, че всички установени по делото факти дават основание да се приеме за обоснован извода на административния орган, че след като има опасност касаторът да се укрие и да осуети по този начин постановеното принудително извеждане, то в случая са налице предпоставките за настаняването му в [заличен текст] при дирекция Миграция МВР до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, но не повече от 6 месеца. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че няма пречка след влизане в сила на решение 4947 от 08.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на касационния жалбоподател е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, той да подаде нова молба за получаване на международна закрила. Именно в производството, което се осъществява по реда на ЗУБ ще се преценява точната и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца, в каквато насока са оплакванията му, че мирните преговори в Армения не означават, че военните действия не могат да бъдат възобновени във всеки един момент. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и липсата на заявена от ответника претенция за разноски, такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,