Решение № 2589 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2009 г.

Решение № 2589 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Иванка Петрова Милушева от с. Ивайло и на началника на РДНСК - Пазарджик против решение № 362/5.08.2009 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 371/2009 г. за отмяна на негова заповед № ДК-10-5/27.05.2009 г. и потвърденото с нея разрешение за строеж № 508/24.10.2008 г. на главния архитект на община Пазарджик по отношение на магазин за промишлени стоки - обект № 1, пета категория, в УПИ ХII-3156, кв. 258 по плана на гр. Пазарджик. В касационните жалби се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Ответниците Александър Методиев Папазов, Анка Маркова Папазова и Стоянка Радулова Ангелова писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване първоинстанционно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като визата за проектиране от 4.09.2008 г., издадена на основание и чл. 140 ЗУТ, не е влязла в сила, понеже няма данни да е съобщена на страните и издаденото въз основа на нея разрешение за строеж е незаконно. Решението е валидно, допустимо, но неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. В предвидени в закона случаи, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, която се издава от главния архитект на общината по реда на чл. 140, ал. 1 ЗУТ. Когато визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. На обжалване пред съда подлежат одобрения инвестиционен проект и строителното разрешение. Това е така, тъй като съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие от действащия подробен устройствен план. В случаите по чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ с визата за проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план. В тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В разглеждания случай разрешението за строеж е издадено въз основа на виза по чл. 42 ЗУТ за проектиране на постройка на допълващо застрояване по указаното място за търговски обект. Визата е съгласувана на 4.09.2008 г. и с нея се допуска ново строителство, което не е предвидено по действащия устройствен план, поради което подлежи на съобщаване и самостоятелен съдебен контрол. По делото липсват данни за отделно съобщаване на визата на заинтересуваните страни, но за нея съсобствениците на имота са узнали най-късно с получаване на преписи от обжалваната заповед на началника на РДНСК - Пазарджик, с която е потвърдено разрешението за строеж и където е обсъдено, че то е издадено въз основа на визата за проектиране от 4.09.2008 г. Следва да се приеме, че визата е влязъл в сила административен акт, тъй като няма подадена жалба срещу нея в законния срок. Анка и Александър Папазови са обжалвали само разрешението за строеж, а не визата за проектиране, а евентуална тяхна жалба срещу нея до съда би била просрочена. Като е приел, че разрешението за строеж е издадена незаконосъобразно въз основа на невлязла в сила виза за проектиране по чл. 41, ал. 2 ЗУТ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено, тъй като заповедта на началника на РДНСК - Пазарджик и потвърденото с нея разрешение за строеж са законосъобразни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,