Решение № 5179 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2013 г.

Решение № 5179 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15004/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК Благоевград, чрез проц. представител адв. Васил Филипов, против Решение № 1100/17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 841/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от кмета на община Сандански против заповед № КД-14-01-1182/09.10.2012 г. на началника на СГКК Благоевград, в частта относно допълване на картата с нови имоти с идентификатори 65334.300.3259 и 65334.301.6398 и промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 65334.300.3256, 65334.301.6307 и 65334.301.6352. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не са налице допуснати нарушения на материалния закон и процесуално правните норми. Обжалваната заповед е с правно основание чл. 54 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР за изменение на кадастъра поради непълноти и грешки. Съобразно визираната норма одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, същите се отстраняват след решаването на спора по съдебен ред. В тази връзка правилно е прието, че решение № 7662/21.07.2003 г. на ВАС постановени по а. д. № 2168/2003 г. е за решен реституционен спор по ЗОСОИ, като са възстановени реални части от процесните имоти по реда на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. С него не е решен спор в който е участвала община Сандански, с оглед обвързващата сила на решението, поради което, не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието създаването и поддържаните на КК и КР. Налага се извод, че съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от пряко заинтересуваните лица и неподписването му от община Сандански е в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, но за пълнота на изложението следва да се добави и следното. Новообразуваните имоти попадат в уличната регулация, като вещото лице е дало изчерпателен отговор по отношение на ул. "Рила планина", която е изпълнена до подпорната стена и към момента на огледа се реализира строежа. Към делото е приложено разрешение за строеж № 125 от 8.09.2011 г. за изграждане на пасажи за търговска дейност и благоустрояване на околното пространство по съгласуван проект, а към момента на огледа има изкопни работи за фундаменти и имотът, предмет на заповедта навлиза в контура на съществувалата по план улица. След като новообразуваните имоти попадат в уличната регулация, а улицата е публична собственост, се налага извод, че единствената хипотеза при която биха могли да се изменят КК и КР без подпис на община Сандански, е тази въз основа на решен спор за материално право (чл. 53, ал. 2 от ЗКИР). Изменението в КК и КР, което е направено с обжалваната заповед, като са обособени нови ПИ с нови идентификатори и са променени границите на имотите, на основание на цитираното решение на ВАС, е в противоречие с чл. 65, ал. 3 от Наредба № 3 и като е отменил същата, съдът е постановил законосъобразно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав