Решение № 13194 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2012 г.

Решение № 13194 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на Надежда Костадинова Заркова - Христова с адрес: гр. София, ул. "Мур" № 21Б и Цветанка Стайкова Клисурска с адрес: гр. София, ул. "Десислава" № 10 за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2633/22.02.2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 5882/2011 г., с което е оставено в сила решение № 914 от 28.02.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 4082/2010 г. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ "За Министерски съвет" за създаване на УПИ "За Министерски съвет" и УПИ I "За Национален спортен комплекс" и за изменение плана на уличната регулация съгласно приложения проект, както и е одобрен план за застрояване на новосъздадения УПИ I "За Национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев" съгласно приложения проект и решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет, с което е дадено съгласие да се учреди на Българската федерация "Български футболен съюз" безвъзмездно право на строеж върху имот публична държавна собственост, представляващ УПИ I "За Национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев", описан в заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община /СО/. Според молителките, новите обстоятелства и новите писмени доказателства са от съществено значение за делото, тъй като опровергават изводите на съда за напълно осъществено мероприятие по застрояване на целия терен на Правителствен комплекс "Бояна". Заявява се искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът по искането - кметът на Район "Витоша" при СО не изразява становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на искането следното: Искането, по което е образувано настоящото производство, е подадено на 28.05.2012 г. от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Доколкото искателките не са адресати на заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на СО, а решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет не е обнародвано в Държавен вестник, следва да се приеме, че искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК от влизане в сила на решението. С решение № 914 от 28.02.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 4082/2010 г., е отхвърлена жалбата на Надежда Костадинова Заркова - Христова срещу заповед № РД-09-152 от 14.05.2010 г. на кмета на Район "Витоша" при СО, с която е одобрено на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ решение № 7 по протокол № 8 от 7.04.2010 г. на комисията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. С цитираното решение бивш имот пл. № 40067, кад. л. № 592 с площ 2458 кв. м. съгласно одобрения помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е определен като застроен с оглед реализирано мероприятие. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и приетата СТЕ, първоинстанционният съд е приел за установено, че процесният имот попада в УПИ II, кв. 269 А "За Министерски съвет" и е част от Резиденция Бояна като съвкупност от сгради и парк. Правителственият комплекс е публична държавна собственост съгласно представените актове за публична държавна собственост и представлява съвкупност от сгради и парк. Същият е стратегически обект съгласно Постановление № 181 от 20.07.09 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. По смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и действащите правила и нормативи за застрояване като застроена следва да бъде определена не само площта, заета със съществуващи сгради и съоръжения, но и прилежащия терен, зает от всички други благоустройствени мероприятия, функционално обслужващи реализираните съгласно регулационния план обекти, в случая наличието на озеленена част с посадени дървета и храсти. За да потвърди решението на АССГ, Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в мотивите на своето решение, че макар процесният имот да не се заема от постройка, той представлява част от територията на резиденцията и върху него е реализирано комплексното благоустройствено мероприятие съгласно отреждането по регулационния план и се ползва за нуждите, за които е отреден теренът като цяло. При тези обективни и безспорно данни единственият възможен правен извод е, че цялата площ е застроена. Заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на СО и решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и не е могло да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страните до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Тези писмени доказателства установяват нови обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Не е налице обаче изискването на чл. 239, т. 1 от АПК обстоятелствата, съответно установяващите ги писмени доказателства, да са от съществено значение за делото и да биха могли да доведат до различно разрешение на спора. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият спорен въпрос е този, свързан с наличието на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизираната територия. Изменението на плана за регулация на УПИ "За Министерски съвет" за създаване на УПИ "За Министерски съвет" и УПИ I "За Национален спортен комплекс" и одобрението на план за застрояване на новосъздадения УПИ I "За Национален спортен комплекс", както и даденото разрешение за учредяване право на строеж, не променят безспорно установеното по делото, чието решение се претендира да бъде отменено, че макар процесният имот да не се заема от постройка, той представлява част от територията на резиденцията и върху него е реализирано комплексното благоустройствено мероприятие съгласно отреждането по регулационния план и се ползва за нуждите, за които е отреден теренът като цяло, което обосновава единствения възможен правен извод, че цялата площ е застроена. С оглед на изложеното, искането за отмяна като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия