Решение № 151 от 27.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 334/2015 г.

Решение № 151 от 27.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 334/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Д. А. Ж., Х. А. Ж. и З. Г. И. срещу решение № 16/13.05.2014 г. по внохд № 5/14 г. на Бургаския апелативен съд. Касаторите претендират отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, като се мотивират с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на закона. Алтернативно, подсъдимите Х. Ж. и З. И. молят за намаляване на наложените им наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 96/26.11.2013 г. по нохд № 123/2013 г. Ямболският окръжен съд признал тримата подсъдими за виновни в това, че на 29.04.2012 г. като съизвършители, а Д. Ж. при условията на опасен рецидив, отнели от владението на А. К. 2000 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и деянието е придружено с убийството на пострадалата. На осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК осъдил Х. Ж. и З. И. на 18 години лишаване от свобода, а Д. Ж. на осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК - на 20 години лишаване от свобода. Оправдал ги по обвинението убийството, като елемент от фактическия състав на грабежа, да е извършено при условията по чл. 116, ал. 1, т. 6 за тримата и т. 12 за Д. Ж. Със същата присъда окръжният съд признал подсъдимите Д. Ж. и З. Г. за виновни, че по същото време се съвкупили с К. като употребили за това сила, а Ж. действал и при условията на опасен рецидив. На основание чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК осъдил Г. на 8 години лишаване от свобода, а на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК осъдил Ж. на 10 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание на подс. Д. Ж. - 20 години лишаване от свобода, което по чл. 24 от НК увеличил на 25 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание на З. Г. - 18 години лишаване от свобода, което по чл. 24 от НК увеличил на 20 години лишаване от свобода. Съдът осъдил тримата подсъдими да заплатят на гражданските ищци Д. Д. и К. Й. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 80 хиляди лева и за имуществени вреди по 1000 лева. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Касаторът Д. Ж. оспорва участието си в инкриминираните деяния, като развива съображения, че изводите по авторството почиват единствено на противоречивите обяснения на другите двама подсъдими. Съдът избирателно е кредитирал само тези доказателства или части от тях, които подкрепят обвинителната теза, а е игнорирал неговите възражения относно оценката на доказателствените източници и е отклонил негови доказателствени искания. С допуснатите нарушения от съда на задълженията му по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК мотивира претенцията за отмяна на съдебния акт. Върховният касационен съд намира оплакванията за основателни. Идентични по съдържание възражения защитата на подс. Д. Ж. е направила и пред въззивната инстанция, но те не са намерили убедителен отговор в решението. Въззивният съдебен акт е изготвен по начин, който не удовлетворява критериите по чл. 339, ал. 2 от НПК. Наведеното от защитата оплакване за необоснованост на присъдата е било подкрепено с конкретни доводи, които само са маркирани в мотивната част на решението, но не са обсъдени задълбочено и не са получили отговор. Бургаският апелативен съд се е задоволил да преразкаже приетата от първата инстанция фактическа обстановка и да декларира, че споделя доказателствения анализ на окръжния съд. Защитата обаче е оспорила точно този доказателствен анализ, като е акцентирала на налични според нея противоречия в обясненията на другите двама подсъдими, изтъкнала е виждането си, че от заключенията на трасологичните експертизи, експертизите на веществени доказателства и ДНК експертизата не могат да се изведат направените от първата инстанция изводи относно авторството на Д. Ж. Развила е съображения, че обвинението и присъдата се базират единствено на твърденията на другите двама подсъдими. Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да извърши цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност и да изложи собствени аргументи защо приема за доказано авторството на този подсъдим, като отговори и на направените възражения. Само тогава касационният съд може да осъществи дължимата проверка на начина на формираното вътрешно убеждение на решаващата инстанция, защото тя се произнася по законосъобразността на въззивния съдебен акт, а не на присъдата. В жалбите на подсъдимите Х. Ж. и З. И. преимуществено са развити съображения по правото, чрез които се оспорва приетата правна квалификация на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК. В същото време се сочи липсата на фактически и правен анализ на събраните доказателства и също се изтъква формалния подход на апелативния съд, който е преписал възприетото от окръжния съд, без да отговори на възраженията във въззивните жалби. Върховният касационен съд споделя посочените възражения, доколкото в решението не съзира съществени аргументи и по правото, в отговор на изложеното в жалбите на тези подсъдими. По този въпрос съдът е изложил само едно изречение, на л. 7 от мотивите, което е крайно недостатъчно и не дава отговор на възражението дали упражненото насилие е приложено с цел отнемане на имуществото на пострадалата или с цел осъществяване на полов акт. Липсва отговор и на наведените в жалбата на подс. Х. Ж. доводи, че наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Предвид на гореизложеното касационният състав намира, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения по чл. 339, ал. 2 от НПК. Липсата на отговор на възраженията на жалбоподателите се приравнява на липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение