Решение № 238 от 28.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 681/2013 г.

Решение № 238 от 28.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 681/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Г. М., подадена чрез защитника му адв. Г. А., срещу въззивна присъда № 56 от 11.03.2012 г., постановена по внохд № 14/13 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи, че деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което с осъждането на подсъдимия законът е нарушен. Алтернативно се излагат съображения за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Настоява се за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба, предвид на това, че деянието не е малозначително и липсват основания за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 59 от 19.12.2012 г., постановена по нохд № 561/12 г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, подсъдимият Г. Г. М. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Плевен било образувано внохд № 14/13 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново. С присъда № 56 от 11.03.2013 г., въззивният съд отменил първоинстанционната присъда, като постановил нова, с която признал подсъдимия Г. М. за виновен в това, че през периода - от неустановена дата и година до 29.03.2012 г. в [населено място], държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред съгласно Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности / ДВ бр. 101/18.12.2009 г.: два броя римски антониана от билон на Аврелий; римски антониан от билон на Галиен; римски антониан от билон на Винтилиус; два броя римски монети от билон на Лициний, четири броя медни монети на Константин Велики; римска медна монета на Констанс; медна монета на Констанций II; два броя римски медни монети на Констанций Гал; два броя римски бронзови монети от II век; два броя медни монети от V век на Теодосий; византийска монета от билон на Скифаца; медна монета на Йоан II Орсиний; бронзов пирон с полусферична глава и бронзова апликация - кръгла с 3 нита, диаметър 2 см всичко на обща стойност 170 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 36 от НК му било наложено наказание пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият М. бил оправдан относно предмета на престъплението над посочената сума, както и за това, археологическите обекти - културни ценности, да представляват национално богатство. На основание чл. 278, ал. 7 от НК веществените доказателства, намиращи се в Националния исторически музей [населено място], били отнети в полза на държавата. Оплакването на подсъдимия за нарушение на материалния закон е неоснователно. Тезата, че последният не съзнавал, че археологическите обекти, намерени в дома му, представляват културна ценност по смисъла на чл. 53, т. 1 от ЗКН не кореспондира с приетите от въззивния съд фактически обстоятелства. От показанията на свидетелите Д. и Ц. е установено, че освен античните монети и предмети, на масичка под перваза на къщата имало инструменти за почистване на артефакти, четчици, лупички и др. Тези възприятия на свидетелите, потвърдили сведенията, които последните имали по оперативен път, че подсъдимият почиства антични предмети, изкопани от други лица, което било и повод за извършване на проверката в жилището му. Обясненията на М., че закупил предметите преди години в [населено място] са били обсъдени от въззивния съд, който ги е отхвърлил като нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал. Изводите на апелативния съд, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 278, ал. 6 от НК са съответни на установените фактически обстоятелства, поради което законът е бил приложен правилно. Неоснователна на следващо място е и тезата, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Такова възражение е било направено в производството пред въззивната инстанция и на него е бил даден съответен отговор в мотивите на въззивната присъда. Както стойността, така и броят на инкриминираните по делото археологически обекти не сочат на явна незначителност на обществената опасност, поради което не би могло да се приеме, че осъщественото от подсъдимия деяние само формално осъществява признаците на състав на престъпление, което да обуслови приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,