Решение № 7724 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2011 г.

Решение № 7724 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Нанка Митева Петрова и Митьо Йовчев Петров, двамата от гр. Трявна, чрез пълномощника им - адв. Скорчев, против Решение № 147/01.12.2010 г. по адм. дело № 156/2010 г. на Административен съд - Габрово, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Изпълнителния директор на АГКК-София и Иван Златев Недев, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Габрово е отхвърлил жалбата на Нанка Митева Петрова и Митьо Йовчев Петров срещу Заповед № РД-18-21/12.05.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена КК и КР за землището на гр. Трявна, в частта й относно границите на ПИ № 73403.501.1251, като неоснователна. Приел е, че спорната граница на новозаснетия имот 1251, със съседните му имоти от изток и север е законосъобразна, тъй като съвпада с имотната граница по действащия кадастрален ЗРП на гр. Трявна, в сила от 1986 г. Намерил е за неоснователен довода, че границата на имота следва да минава по материализираната ограда на място и по границата, очертана в Споразумението от 2008 г., тъй като тези граници не съответстват на действащия план и на площта по документите за собственост на оспорващите. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, вкл. чрез неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, че процесния имот е със съществуващи на място материализирани граници, чрез поставена от касаторите паянтова ограда, ограничаваща имота им от съседните такива - имоти с идентификатори накрая 1252 и 2569, означена на скицата към заключението на вещото лице /на стр. 95/ с червен цвят. Претендираната от касаторите граница по приетото към делото Споразумение от 07.08.2008 г. не е материализирана на място. Оспорената граница на поземлен имот 1251 от изток и север по новата кадастрална карта съвпада с имотната му граница по действащия кадастрален и ЗРП на гр. Трявна от 1986 г. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от критерии, като всеки предходен критерий изключва приложението на останалите. Разпоредбата съответства на законовата норма на чл. 43, ал. 1, т. 5, б."а - г" от ЗКИР, като я доразвива. В противоречие на тези правила, съдът неправилно е приел, че спорната граница на имот 1251 е заснета законосъобразно, на основание влезлия в сила кадастрален и ЗРП на гр. Трявна от 1986 г., което отговаря на критерия по чл. 43, ал. 1, т. 5, б."в" и "г" от ЗКИР. Този извод противоречи на чл. 14, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба № 3/2005, тъй като съществуващите на място материализирани граници на имота са с предимство пред кадастралния и регулационен план по т. 3 и т. 4 от същата разпоредба. За приложението на критерия по т. 2 е било достатъчно отсъствието върху имота на посочени от собствениците-касатори гранични точки, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съгласно изискването на чл. 14, т. 1 от Наредбата. Съществуващата на място ограда, като материализирана граница на имота от изток и север е следвало да бъде зачетена, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, независимо, че площта на имота по тази ограда не съвпада с площта му по документи за собственост. Последните имат значение в хипотезата на т. 1, респ. в хипотезата на установяване на граници по чл. 43, ал. 1, т. 5, б."а", вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, когато собствениците на имота означават на място границите му с трайни знаци /гранични точки/, в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост. Поради това, че в случая не е налице тази хипотеза, не е следвало да се обсъжда съответствие на материализираната граница с данните на имота по документи. С допуснатото противоречие на цитираните норми от ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение незаконосъобразно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което оспорената от касаторите заповед на ИД на АГКК-София, с която е одобрена КК за землището на гр. Трявна бъде отменена, в частта й, касаеща източната и северната граница на процесния имот със съседните му поземлени имоти 1252 и 2569, като незаконосъобразна, поради противоречието й с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно несъобразяване на тази граница със съществуващите на място материализирани граници. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяната на акта делото, като преписка, следва да се изпрати на ИД на АГКК-София за отстраняване на допуснатите закононарушения в границата на процесния имот, съобразно дадените по-горе указания. В останалата част, жалбата на касаторите се явява неоснователна. Това е частта, с която се иска границите на поземлен имот 1251 да минават по споразумението от 2008 г. За това споразумение липсват данни да е отразено на място с трайни знаци, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, респ. да съществува материализирана граница /ограда/, въз основа на него, която да съвпада със зелената линия, по скицата към заключението на вещото лице. Поради това и жалбата, в тази й част, като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение