Решение № 56 от 2.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 690/2009 г.

Решение № 56 от 2.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 690/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокуратура на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда от 28.04.2009 г. по нохд № 275/2009 г. на Районен съд гр. Лом. Сочи се нарушение на материалния закон, довело до утежняване на наказателно-правното положение на осъдения М. Л. Ф. и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото в него основание. Осъденият не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с присъдата и обсъди доводите в искането, намери за установено следното: С присъдата Районният съд в гр. Лом признал подсъдимия М за виновен по чл. 343б, ал. 1 от НК и при основанията по чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК го осъдил на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължително периодични срещи с пробационен служител - и двете за по шест месеца. На осн. чл. 343г от НК наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца. На осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК наложил едно общо наказание, по-тежкото от определените по настоящото дело и по нохд № 123/2008 г. на РС гр. Лом, а именно пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от по десет месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 13.05.2009 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането е основателно. Оплакването е мотивирано с довода, че съдът неправилно е групирал наложеното наказание по нохд № 275/2009 г. с това по нохд № 123/2008 г., което осъденият няма да търпи по силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията /в сила от 22.04.2009 г./ Върховният касационен съд намира, че районният съд не е имал основание за приложение на разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. С присъдата по нохд № 123/2008 г. Ф. е осъден за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. А от НК, което попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистията и поради това той е освободен от изтърпяване на наложеното с нея наказание. При това положение липсва основание за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 от НК, защото едното от двете групирани наказания не подлежи на изтърпяване. Настоящият касационен състав намери обаче, че не е необходимо делото да се връща за ново разглеждане, а допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено чрез отмяна на присъдата в частта, с която е определено общо наказание. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение