Решение № 3278 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Клаули Фоксуел" ООД, гр. София, чрез адвокат В. Николов против решение 1446/06.03.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 10001/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002222003801-091-001/18.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1193/21.08.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София в оспорената част относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м.03.2020 г., м.06.2020 и м.08.2020 в размер на 23 538.09 лева и лихви за забава в размер на 6 431.23 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Конкретните оплаквания са за нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора факти и на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че процесният автомобил не се използва в независимата икономическа дейност на дружеството. Твърди, че през целия период на действие на договора за наем, сключен с "Бова Рент" ЕООД, автомобилът е ползван по предмета на дейност на ревизираното дружество за обслужване на гости на стопанисвания от него ресторант "Лебед", кв. Панчарево, т.е. обслужване на провеждани в ресторанта тържества и мероприятия. Счита, че няма причина да не бъдат кредитирани показанията на св. М. Л. и представените писмени доказателства - пътни листове с приложен към тях първичен счетоводен документ, удостоверяващ консумация в заведението в деня на предоставяне на услугата. Твърди, че са налични и касови документи за закупуване на гориво. Документите установяват, че автомобилът е нает и ползван през целия период на договора за наем. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. С. Мирчева моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт Р-22002222003801-091-001/18.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден при обжалването по административен ред относно отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м.03.2020 г., м.06.2020 и м.08.2020 в размер на 23 538.09 лева и лихви за забава в размер на 6 431.23 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата. При извършената проверка по чл.160, ал. 2 ДОПК е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал.2 ДОПК и при спазване на чл. 7, ал. 3 ДОПК. От представените по делото удостоверения за квалифициран електронен подпис, съдът е установил валидността на електронните подписи на органите по приходите, подписали ЗВР, РД и РА. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че са налице основанията по чл.70, ал.1, т. 2 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от БОВА РЕНТ ЕООД - стоката не се използва за икономическата дейност на ревизираното лице. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил, че между Клаули Фоксуел ООД - наемател и Бова Рент ЕООД - наемодател е сключен договор от 01.03.2020 г. за наем на МПС, марка BMW, модел 740 Ld XDRIVE за срок от три години, като наемната цена в общ размер на 190 637.00 лева е платена авансово, на вноски по банков път, документирани с част от процесните фактури. Автомобилът е получен от наемателя на 01.04.2020 г. с приемо - предавателен протокол. В хода на ревизията дружеството не е представило доказателства за използване на наетия автомобил в независимата си икономическа дейност. Представените в съдебното производство пътни листове и фискални касови бележки за консумация в ресторант "Лебед", съдът е приел са относими към предмета на спора, тъй като фактурите, по които е отказано правото на данъчен кредит документират авансови плащания, а доказването на използването на наетия автомобил е за целия 3 - годишен срок на договора. Според съда представените пътни листове документират превоз по определен маршрут, но не доказват осъществена транспортна услуга в полза на клиенти на ресторант "Лебед" в Панчарево, тъй като в представените фискални бонове не е включена такава услуга. Представените счетоводни справки и дневник за покупки не са кредитирани, предвид липсата на първичните счетоводни документи, въз основа на които са съставени, включително такива за закупуване на гориво. Ползването на автомобила за икономическата дейност на дружеството, според съда, не е установено и от показанията на св. М. Л., работил като салонен управител и сервитьор в ресторант "Лебед" през ревизираните периоди. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля в частта, в която е посочил, че е зареждал гориво с фактури, както и че е придружавал клиенти 1 или 2 пъти в месеца, поради липсата на писмени доказателства за тези обстоятелства, включително такива за заплащане на транспортна услуга от клиенти. При тези факти, съдът е обосновал извод за липса на пряка и непосредствена връзка между получената доставка (наем на автомобил) и една или повече последващи доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. Не само липсват данни за сторени разходи във връзка с наетия автомобил, но и данни, че разходи, свързани с автомобила, са част от общите разходи на ревизираното лице и представляват елементи, формиращи цената на стоките и услугите , които то доставя. По тези съображения съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в размер на 23 538.09 лева и съответните лихви е законосъобразен. Приел е, че ревизионният акт следва да бъде потвърден и в частта на установените лихви в размер на 3.06 лева за неправомерно ползване на данъчен кредит по дублирана фактура 60...0810055/31.05.2020 г. за периода до анулирането й. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и правилно е приложил материалния закон. Основният спор по делото е относно използването на автомобила, нает по договор за наем от 01.03.2020 г., сключен с БОВА РЕНТ ЕООД в независимата икономическа дейност. Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС правото на данъчен кредит за получени облагаеми доставки на услуги е налице, когато услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС е предвидено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правилно и съответствие с практиката на Съда на ЕС по дело С-153/11 и С-118/11, съдът е приел, че въпросът дали задълженото лице придобива стоката или услугата за целите на икономическата си дейност е фактически и подлежи на доказване във всеки конкретен случай. Правилен е и изводът му, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват използването на наетия от Клаули Фоксуел ООД автомобил в икономическата му дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателства. Съдът се е мотивирал защо не кредитира представените за първи път в съдебното производство пътни листове и справки за разходи, като ги е преценил с оглед липсата на първични счетоводни документи за закупуване на гориво и за включване на разходи във връзка с използването на автомобила в общите разходи за дейността на ревизираното лице. Представените фискални бонове за консумация в ресторанта не могат да се обвържат с предоставяни на клиентите транспортни услуги. Свидетелските показания са преценени във връзка с останалите доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. С оглед на изложеното правилно съдът е отхвърлил жалбата в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 23 538.09 лева и съответните лихви. По отношение на лихвите в размер на 3.06 лева, в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. На основание чл.218, ал. 2 АПК, решението в тази част съответства на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради неспазване на срока на ревизията. Неспазването на срока за извършване на ревизия по принцип засяга годността на събраните в ревизионното производство доказателства (арг. от чл. 3, ал. 3 ДОПК). В конкретния случай съгласно ЗИЗВР от 16.11.2022 г. срокът на ревизията е определен от органа по възлагане на основание чл. 114, ал. 2 ДОПК до 17.01.2023 г. След този срок до съставянето на ревизионния доклад от 23.03.2023 г. за резултатите от ревизията, не са извършвани процесуални действия от органите по приходите. Поради това неспазването на срока по чл. 117, ал.1 ДОПК не обосновава незаконосъобразност на ревизионния акт на процесуално основание. Неоснователни са и доводите на касатора, че след преназначаване на органа, възложил ревизията е следвало да се възложи изцяло ново ревизионно производство, а не да се продължава срока на образуваната ревизия. Преназначаването на органа по приходите, който първоначално е възложил ревизията е настъпило в хода на ревизията като при изземването на преписката е спазен чл. 7, ал. 3 ДОПК. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация. Основателно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 047.55 лева. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да се определи в размер на 500 лева. При преценката си националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,