Решение № 3012 от 22.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Илиев в качеството му на управител и представляващ Д-Р В. ИЛИЕВ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ОБЩА МЕДИЦИНА ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез процесуални представители адвокати Д. Павлова АК Бургас и адвокат Ц. Милева САК против Решение 809 от 15.06.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело 191/2022г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против Заповед за налагане на санкции РД-11-1351/8/4.01.2022г. на Директора на РЗОК Варна, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО вр. с чл. 421, ал. 1 б. а от НРД за МД за 2020-2022г. частично е прекратен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Поддържа доводи за необоснованост ,нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РЗОК Варна чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че е отчетена неизвършена медицинска дейност по два случая, за които е заявено искане за заплащането й. Изразява се в това, че са съставени амбулаторни листове12532/30.09.2021г. и 12900/29.10.2021г. отразяващи медицинска дейност по отношение на ЗОЛ, починало на 23.09.2021г. Обсъдени са възраженията относно фактическия състав на нарушенията, обсъдени са доводите и възраженията и доказателствата по повод констатациите и са изведени изводи от фактическа и правна страна за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Производството по преда на чл. 76 ЗЗО е започнало и проведено при спазване на административно производствените правила с издаване на заповеди за извършване на проверката, лицата които да я извършат и предмета на проверката. Констатациите са отразени в констативен протокол, на които органа може да се позове, налице е решение на арбитражна комисия, на което органа може да се позове без да го обсъжда, наложената санкция е предвидена в закона и са налице мотиви от фактическа и правна страна с оглед фактическо и юридическо формулиране на нарушенията. Възраженията в касационната жалба за нарушения, съставляващи основания за отмяна на решението са неоснователни. Съдът е отчел установяване от фактическа страна на всяко от нарушенията по безспорен начин с оглед на доказателствата по делото и не са установени нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед. Органът може да възприеме решението на арбитражната комисия без да излага свои мотиви, но когато не го приема следва да изложи такива защо не го приема. В това е смисълът на подпомагането на административно наказващия орган от такъв помощен орган, който е съставен от специалисти в съответната област. Процесът на издаване на заповедта е формален като законова строго регламентирана процедура, в която са посочени доказателствата и способите за събиране на доказателства, вида и действията на страните с оглед осигуряване в пълен обем на процесуалните гаранции за правата и интересите на страните и задълженията на органа в това санкционно производство. Наложената санкция е предвиден в закона и са неоснователни доводите, че органът е имал възможността да избира измежду прекратяване на договора и финансова санкция. Видно от разпоредбите на чл. 59, ал. 11 и ал. 13 ЗЗО не е предвидена възможност за избор между различни санкции. Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл. 421, ат НРД за МД за 2020-2022г., поради което няма колизия между разпоредбите. Приложените санкции не са за повторност, каквито са и мотивите на съда, а са за две различни нарушения от един и същи вид, което е допустимо правно положение. При проверката на обжалваното решение с оглед на доводите в жалбата не се установяват нарушения, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение