Решение № 4011 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2009 г.

Решение № 4011 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община от гр. Силистра, срещу решение № 36 от 24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 39 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра. В жалбата се твърди за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - процесуални основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Николай Койчев не се представлява и в писмен отговор към касационната жалба моли да се остави без уважение. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 145 от АПК във връзка чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е уважил жалбата на Николай Петров Койчев от гр. Силистра срещу заповед № 331 от 23.02.2009 г. на кмета на община Силистра, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и чл. 46, ал. 2 от ЗОС и е било прекратено наемното правоотношение за имот - общинска собственост - жилище находящо се в гр. Силистра, ул. "Добрич " № 138, ет. 4, ап. 16. Съображенията за това са били, че заповедта не е била издадена от компетентния орган при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че след като били налице неоспорени доказателства за извършено дарение на собствено жилище, то са били налице предпоставките, посочени в индивидуалния административен акт за издаването му - чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. Посочено е, че след като наемателят не отговарял на изискванията, посочени в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища, били отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Съдът е приел обаче, че административният орган формално е приложил закона. Изложени са доводи, че административния орган неправилно не е изследвал въпроса относно годността на жилището, дали е възможно то да задоволи нуждите на семейството. В този смисъл съдът е цитирал и постоянната съдебна практика. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин, че наемателите са извършила дарение на собствено жилище. Както се посочи липсват обаче доказателства дали, то е годно за постоянно обитаване. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. Не може да се цени като доказателство представения с касационната жалба протокол № АД-39/7.05.2009 г., поради забраната за фактически установявания от касационната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК. Освен това касационния жалбоподател се позовава на документ, който е съставен след издаване на оспорения административен акт. Затова и обоснован е изводът на първостепенния съд, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4, във връзка т. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища на което основание е прекратено наемно правоотношение. В административното производство по издаване на акта, в нарушение на чл. 35 от АПК, не са установени всички обстоятелства от значение за случая. Не е установено дали жилището в с. Бабук е годно за постоянно обитаване и дали продължава да живее в него лицето, прехвърлило го на наемателите чрез издръжка и гледане. Отсъствието, респективно - наличието на някое от тези две условия изключва имота от обхвата на такъв по т. 1, което рефлектира на хипотезата на т. 4 и в случая я прави неприложима. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - III отделение,