Решение № 12749 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2011 г.

Решение № 12749 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби - от Министерски съвет на Република България, представляван от главен юрисконсулт Елена Маринова и Изпълнителна агенция по горите, представлявана от главен юрисконсулт Даниела Ангелова, срещу решение № 5832 от 27.04.2011 г. по адм. дело № 16712/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение. С посоченото решение е отменено по жалба на Искрен Маринов Йотов от град София разпоредбата на чл. 44а /нов, ДВ, бр. 101/2003 г., изм., ДВ, бр. 89/2008 г./ от Правилника за прилагане на закона за горите, приет с Постановление на министерския съвет № 80 от 6.04.1998 г., обнародван в ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г., многократно изменен, последно в ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г. Касаторите поддържат в касационните си жалби неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 АПК, и искат отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Искрен Маринов Йотов, иска оставяне на решението в сила. Подробни съображения излага в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационните жалби по наведените в тях касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение, е отменил по жалба на Искрен Маринов Йотов от град София разпоредбата на чл. 44а /нов, ДВ, бр. 101/2003 г., изм., ДВ, бр. 89/2008 г./ от Правилника за прилагане на закона за горите, приет с Постановление на министерския съвет № 80 от 6.04.1998 г., обнародван в ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г., многократно изменен, последно в ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при съпоставка на чл. 44а от ППЗГ с чл. 67, ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 34, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7 и т. 12 от ЗГ се налага извода за противоречие на разпоредбата на правилника с нормите и на двата закона, доколкото с оспорената разпоредба са увеличени правомощията на ловния надзирател, включени в неговата компетентност. Съдът е достигнал до извода, че обжалваната разпоредба е издадена от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма, поради и което е приел възраженията за нищожност за неоснователни. По отношение на законосъобразността на разпоредбата е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, съобразявайки съответствието на оспорената норма с текстовете на ЗГ /вече отменен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на новия ЗГ/ в сила от 9.04.2011 г., обнародван в ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., както и с тези на ЗЛОД, конкретно чл. 67 в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г. При съвкупния анализ на тези норми е стигнал до извода за припокриване на част от функциите и правата на горските стражари, ловните стражари и ловните надзиратели, като е приел, че ловните стражари имат правата на горските стражари, които от своя страна са служители по горите и следва следва да се считат за приравнени по функции на служители по горите. Същото се отнася и за ловните надзиратели, които макар и неупоменати в нормата на чл. 30, т. 4 от ЗГ са с частично приравнени правомощия на ловни стражари, които са служители по горите. В чл. 34, ал. 1,, т. 1, т. 4, т. 7 и т. 12 от ЗГ, относимата редакция, регламентираща правомощията на горските стражари изрично е посочено, че те пазят поверените им охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди, опазват дивеча и рибното богатство в поверените им участъци и залавят нарушителите, следят здравословното състояние и хигиената на горите в поверените им участъци и при нужда сигнализират в държавното горско стопанство и охраняват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони в определения им район на дейност. Алинея втора на същия текст регламентира правата и задълженията на горските надзиратели, като ги приравнява на тези на горските стражари, без обаче тези по упражняване на контрол върху изпълнение на служебните задължения на горските надзиратели и служители на държаните горски стопанства и държавните ловни стопанства. Съдът подробно е разгледал и релевантните за настоящия случай разпоредби на чл. 67, ал. 6 от ЗЛОД в относимата редакция, където изрично е посочено, че ловните надзиратели в поверените им ловностопански райони имат правата на ловните стражари, с изключение на тези по ал. 4, т. 4 и т. 13. Взел е предвид, че в посочените разпоредби е направено ясно разграничение относно упражняването на функциите - само в поверените участъци, което разграничение съгласно чл. 67, ал. 3 и ал. 4 от ЗЛОД е валидно и за горските стражари по ЗГ, като е посочил, че тези текстове, с визираното ограничение са възпроизведени и в изменената редакция на ал. 3 и ал. 4 на чл. 67 от ЗЛОД в ДВ, бр. 19 от 2011 г. в сила от 9.04.2011 г. Ето защо е приел, че доводите на ответника, че ЗЛОД изрично определя в кои случаи ловните стражари и надзиратели изпълняват функциите си в поверените им участъци и за тези за които не е изрично посочено се прилага по аналогия ЗГ, чл. 201, ал. 1 от новия ЗГ, съгласно който служителите в Изпълнителна агенция по горите и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време не намират опора в закона. След извършения цялостен анализ и съпоставката на чл. 44а от ППЗГ от една страна с чл. 67, ал. 6 от ЗЛОД, както и с чл. 34, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7 и т. 12 от ЗГ ВАС е стигнал до извода, че разпоредбата на правилника противоречи на разпоредбите и на двата закона, доколкото с нея са разширени правомощията на ловния стражар, включени в неговата компетентност, тъй като е предвидено да упражняват тези права върху територията на цялата страна и извън установеното работно време. Приел е, че доколкото Правилникът за прилагане на закон е подзаконов нормативен акт и трябва да съответства на Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен и с него не могат да се предвиждат други или повече права или задължения отколкото в законите, се налага извода за материалната незаконосъобразност на оспорената разпоредба, поради което разпоредбата на чл. 44а от Правилника за прилагане на Закона за горите е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като противоречаща на нормативни актове от по-висока степен. Изводите на 3-членния състав на ВАС са правилни и в съответствие с представените по делото доказателства. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът обосновано е отговорил на всички оплаквания в жалбата, с която е сезиран. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложените в касационните жалби съображения, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,