Решение № 13743 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2009 г.

Решение № 13743 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 100 от 12.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1/09 год. Великотърновския административен съд, втори състав, е отменил Решение № 5/29.10.2008 год., на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение изх. № 4415/0293/04.12.2008 год. на директора на Регионална Митническа дирекция - Русе и е върнал делото като преписка на началника на Митница - Свищов за издаване на нов, законосъобразен акт, съобразен с указанията, дадени в мотивите на решението, като е осъдил Митница-Свищов да заплати на "Захар" - ЕАД - гр. Стара Загора деловодни разноски в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница - Свищов. В същата се правят оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница-Свищов. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Захар" - ЕАД - гр. Стара Загора чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил Решение № 5/29.10.2008 год., на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение изх. № 4415/0293/04.12.2008 год. на директора на Регионална Митническа дирекция-Русе и е върнал делото като преписка на началника на Митница - Свищов за издаване на нов, законосъобразен акт, съобразен с указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е описал много подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт - подаването на искане от страна на дружеството-жалбоподател (сега ответник по касация) на искане за разрешаване на митнически режим "Активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" за срок от 20.10.2008 год. до 20.04.2009 год. за 5 320 тона сурова захар с произход Бразилия и Куба, предназначена за рафиниране, тарифен номер 17011110, от която ще се получат компенсаторни или обработени продукти - основен компенсаторен продукт с тарифен номер 170199100 - бяла рафинирана захар 94% и вторичен компенсаторен продукт с тарифен номер 170310000 меласа тръстикова - 2 - 5 %, като продуктите са предназначени за Македония, Косово и Сърбия, както и представените към искането доказателства. Съдът е описал подробно и мотивите на митническия орган, изразени в решение № 5 от 29.10.2008 год., с което искането е отхвърлено, както и мотивите на директора на РМД, отразени в решение № У-4415-0293 от 04.12.2008год. при административното обжалване. На следващо място в мотивите на съдебния акт е дадено тълкуване на въпросния митнически режим разпоредбите на ЗМ и ППЗМ, респективно регламентите от европейското законодателство, който определят същите. На база на това тълкуване и съпоставяйки фактите и доказателствата по делото административният съд е направил извод, че отказът на митническия орган за предоставяне на режима е незаконосъобразен. В тази насока са изложени мотиви, че са налице изискванията на чл. 114 от Регламент (ЕО 2913/92 год. - касае се за необщностни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани от митническата територия на Общността като компенсаторни продукти, което се установява от приложените към искането договори за покупко-продажба и експорт на бяла захар между дружеството и Хотлет Шугар трейдинг Н. В. - Анверпен-Белгия и НТП - Елита ДООЕЛ-Скопие - Македония. Посочено е още, че са налице условията и на чл. 117 от същия регламент - дружеството е лице, установено в Общността, режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторните продукти при условие, че не се засягат основните интереси на производителите в Общността, тъй като стоките няма да бъдат продавани на нейна територия, а извън нея и пазарът на производителите на захар в Общността по този начин няма да бъде намален, респективно засегнат. Първоинстанционният съд е приел, че неправилно митническият орган е приел, че към искането не са представени достатъчно безспорни доказателства за реекспортиране на основния компенсаторен продукт (бяла рафинирана захар), като основание по чл. 537 от Регламент 2454/93 год. (респективно чл. 380 от ППЗМ ), тъй като въпросните договори са количества, покриващи количеството, за което е поискано разрешението. В подкрепа на този си извод съдът е посочил и обстоятелството, че по време на висящността на съдебното производство от страна на същия митнически орган на дружеството е издадено разрешение за икономически режим специфично предназначение също за сурова захар за рафиниране, със срок от 01.10.2008 год. до 31.03.2009 год., при което са отчетени критериите, посочени в чл. 502 от Регламент 2454/93 - отсъствие на произведени в Общността стоки, които имат същото качество и технически характеристики, като стоките, предназначени да бъдат внесени за предвидените операции по усъвършенстване, разликите в цената между произведените в Общността стоки и тези, предназначени да бъдат внесени и договорните задължения. На база на изложеното е направен генерален извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е изложил и мотиви защо приема за неправилно становището на административния орган за липса на предпоставки за изпълнение на икономическите условия за ползване на въпросния митнически режим АУ) ОП при посоченото в искането икономическо условие 11 - въпреки, че са налични, сравнимите стоки не могат да бъдат използвани, тъй като тяхната цена ще направи търговската операция икономически невъзможна и защо приема, че е изпълнено изискването по чл. 553, т. 1, б. "в" от Регламент 2454/93 год., респективно, че не са налице ограниченията визирани в чл. 554 от същия регламент. При условията на чл. 172, ал. 2 от АПК е прието, че естеството на спора не позволява решаването му по същество, поради което преписката следва да се върне на административния орган за издаване на нов акт. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. От изложеното в касационната жалба може да бъде направен изводът, че основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което неправилно е приложен и материалния закон. Навеждат се доводи, че съдът е обсъдил единствено и само доказателствата и доводите на дружеството-жалбоподател, без да бъдат обсъдени аргументите на административния орган, изложени както в обжалваното решение на Началника на Митница - Свищов, така и в решението на директора на РМД-Русе. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Неоснователно е оплакването, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е обсъдил единствено и само доводите на дружеството-жалбоподател, както и представените от него доказателства, без да бъдат зачетени изводите и констатациите на административния орган. Видно от мотивите на решението, съдът е описал подробно основанията, поради които митническата администрация е оставила без уважение искането за предоставяне на съответния митнически режим. От мотивите на решение № 5 от 29.10.2008 год. на началника на Митница-Свищов е видно, че основният аргумент за отхвърляне на искането за разрешаване на режима АУ (ОП е обстоятелството, че не са приложени безспорни доказателства за реекспортиране на основния компенсаторен продукт в съответствие с приложената технологична справка, тъй като представеният договор за реекспорт на основният компенсаторен продукт е приложен като доказателство към предходно издадено разрешение. Като допълнително основание за отказа е посочено и обстоятелството, че не се доказва изпълнение на т. н. "икономически условия" по смисъла на чл. 539 от Регламент 2454/93 год. на ЕО, тъй като представените баланси отразяват състояние към месец май 2008 год. и не могат да послужат като доказателство за изпълнение на икономически условия за 2009 год. Изложен е и мотив, че балансите сами по себе си не представляват достатъчно доказателство за изпълнение на икономическите условия за прилагане на режима, а следва да бъдат придружени и от становище на съответен компетентен орган. Последното основание е получило допълнително мотивиране в решението на директора на РМД при административното обжалване на първоначалния административен акт, където подробно е извършен анализ на необходимата информация по чл. 117 от Регламент № 2913/92 год. и е посочено, че дружеството не представя към преписката подобна информация. По отношение на първото основание за отказ на режима - липса на доказателства за реекспорт на основния компенсаторен продукт административният съд е приел, че представените договори към искане покриват количествата, за които е поискано разрешението. Вярно е твърдението на касатора, че от страна на административния съд няма обсъждане на довода, че същите доказателства са били представени по предходно издадено разрешение. Но на практика съдът няма и как да провери този довод, тъй като в решението няма отбелязване кое е това разрешение, за да бъде извършена съпоставка между доказателствата, представени по него и тези по процесното искане. В случая митническият орган не е изпълнил своето задължение да мотивира издадения от него акт, поради което не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По отношение на другия основен довод на митническия орган - че не са представени доказателства относно изпълнението на т. н. "икономически условия" по смисъла на съответните европейски регламенти, то следва да бъде посочено следното: В мотивите на решението на началника на Митница-Свищов се посочва, че към искането не се представя становище на съответен компетентен орган, без обаче да се посочва кой е този "съответен компетентен орган". По това обстоятелство няма коментар в мотивите на първоинстанционното решение, тъй като съдът е обсъдил въпросът за изпълнение на икономическите условия по същество. Тъй като това обстоятелство не е маловажно, то следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция, тъй като то и друг път е поставяно пред съда и по него има формирана съдебна практика. В мотивите на решение № 7620 от 10.06.2009 год. на ВАС, състав на първо а отделение, постановено по адм. д. № 15863/08 год., между същите страни, е прието, че съгласно чл. 502 от Регламент № 2454/93 год. митническите органи издават разрешение за митническия икономически режим, когато са проверили икономическите условия. Посочва се още, че от тази и следващите разпоредби на регламента следва, че митническите органи следва да имат активно поведение и като част от държавната администрация имат правомощия да изискват от Комисията и други органи на държавната администрация, които също упражняват контрол върху производството и търговията на захар, информация. Казано по друг начин, преди да издаде, респективно да откаже издаването на разрешението за митническия икономически режим, митническата администрация следва да събере допълнително информация, чрез която по обективен начин, извън твърденията на титуляра на искането, ще установи дали са налице посочените икономически условия. В случая това законово изискване не изпълнено от митническия орган и същият при отхвърляне на искането се е позовал на собственото си бездействие, което поведение като противоречащо на закона не следва да бъде толерирано. Поради това направеното оплакване за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон следва да бъде прието за неоснователно. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 220 от ЗМ на ответното по касация дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,