Решение № 14622 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2019 г.

Решение № 14622 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5898/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Р. Милева, срещу Решение № 2075/26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 12760/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Разпореждане № 4506 – 40 - 2271/14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ (фонд "ГВРС" при НОИ), с което му е отказано изплащане на гарантирано вземане и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата са изтъкнати доводи и съображения свързани с необоснованост на постановеното решение и неправилно приложение на материалния закон, поради липсата на материалните предпоставки по чл. 4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - И. Влаев не се явява и не се представлява в съдебното производство пред касационната инстанция. От страната е депозиран писмен отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват фактическите констатации и изложените правни изводи. Претендира се същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е било Разпореждане № 4506 – 40 - 2271/14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ (фонд "ГВРС" при НОИ), с което на И. Влаев и на основание чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане, което той претендира, че има към обявеното в несъстоятелност дружество "Денима - 2001" ЕООД. Процесното разпореждане е издадено в развилото се административно производство пред органа, във връзка с подадено от лицето заявление за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502 – 21 – 2024/26.04.2018 г., поради несъстоятелност на работодателя. От съдържанието му се установява, че работникът е декларирал обстоятелства, свързани с работата, която е осъществявал в дружеството, представил е доказателства за наличие на действителни трудовоправни отношения с "Денима 2001" ООД от 04.10.2006 г. до 12.10.2016 година. По делото е депозирана заповед от 11.10.2016 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя, считано от 12.10.2016 година. Съдът е приел за установено и на основание приложена по делото справка, размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол № КВ – 5 – 21 – 00405421/24.04.2018 г., послужил като основание за издаване на процесното разпореждане. Ангажирани са доказателства относно началната дата на откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – работодател. С обжалваното решение Административен съд София - град е извел обоснован правен извод, че в хода на проверката по чл. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (само "Наредбата") са представени доказателства, които сочат на основателност на заявеното вземане, но същите не са били обсъдени от органа. При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съдът е изложил аргументи, че същият е постановен от компетентен орган, в рамките на законоустановените правомощия, които притежава на основание чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неизпълнение на задължението, което има по чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни фактите и обстоятелствата по случая. Поради установената незаконосъобразност на акта, при наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК административният съд е приел, че разпореждането следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване на закона. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. В текста на чл. 3 ЗГВРСНР и според неговия предметен обхват са посочени видовете вземания на работниците и служителите, които са гарантирани по силата на същия закон. В случая първоинстанционният съд е установил, че на И. Влаев се дължи гарантирано вземане представляващо трудово възнаграждение, което за периода месец август 2016 г. – месец октомври 2016 г. му е начислено, но не е изплатено от работодателя. Правопораждащите факти, при наличието, на които на И. Влаев следва да се заплатят процесните суми, са разписани в текста на разпоредбата на чл. 4 ЗГВРСНР. В административното производството по издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия отказ законодателят е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните доказателства. Изискуемите се документи за установяване на правото са упоменати в чл. 4 и чл. 5 от Наредбата. В конкретната хипотеза административният съд правилно е кредитирал справката по образец на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата, като писмено доказателство, което свидетелства за наличие на претендираното от работника вземане. С основание не е дал вяра на изявленията на назначения на дружеството в несъстоятелност синдик Е. Танчева, която е посочила, че не й е предавана ведомост за заплати и друга счетоводна документация, свързана с дейността на дружеството. Първоинстанционният съд при съвкупна преценка на представените в хода на съдебното производство доказателства е достигнал до законосъобразен извод, че след като данните в справка № 12/19.04.2018 г. не са били проверени от контролните органи, не може да се приеме от страна на директора на Фонда констатацията, че претенцията на Влаев не е доказана. Съдът правилно е установил, че административният орган е игнорирал приложените към преписката писмени доказателства и по този начин не е изяснил фактите и обстоятелствата, които са били от значение по случая и са свързани именно с основателността на предявеното вземане. По делото се констатира, че И. Влаев е изпълнил изискването на чл. 25 ЗГВРСНР, съгласно който гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец. В конкретната хипотеза Влаев е подал заявление на 26.04.2018 г. до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя и в предвидения от закона преклузивен срок. Характерът и видът на вземането попадат в предметния обхват на § 41, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите и финансовите инструменти, защото вземанията са били начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 година. Изведените обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. С оглед на фактическите установявания правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно разписаното в чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР И. Влаев е бил в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирано вземане, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено в хипотезата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,