Решение № 2468 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2008 г.

Решение № 2468 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административно - процесуален кодекс. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 927 от 27.05.2008 г., постановено по адм. д. № 415/2008 г. по описа на Варненският административен съд, Първо административно отделение, II-ри състав, в частта, в която на Дирекцията не са присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени подробни мотиви, навеждащи на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на Решението в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответният по касационната жалба - ЕТ "Росен Димитров", представляван от Росен Йорданов Димитров, гр. Шумен не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и разноски следва да се присъдят, тъй като в производството пред първоинстанционният съд е участвувал юрисконсулт. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Росен Йорданов Димитров, действуващ като ЕТ "Росен Димитров", гр. Шумен, против Ревизионен акт № 2700439/26.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Шумен, потвърден с Решение № 963/11.01.2008 г., издадено от Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП е поискал чрез процесуалният си представител да му бъдат присъдени разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът не е присъдил разноски, като е приел, че не е бил представляван в производството. Настоящата инстанция намира, че тези изводи на Съда са неправилни. В първото съдебно заседание е присъствувал представил на Дирекцията и е участвувал в заседанието. За следващото съдебно заседание е депозирал писмено становище. Дължимото при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено върху обжалваемия материален интерес, което при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 272,72 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,