Решение № 11028 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2011 г.

Решение № 11028 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Петър Стамов, в качеството му на процесуален представител на Пенка Илиева Маринова, изпълнителен директор на "Свинекомплекс Брестак" АД, срещу решение № 1536 от 22.06.2011 г. по адм. дело № 811 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е отврълена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 03251000159 от 18.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 1006 от 11.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 03251000159 от 18.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 1006 от 11.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО и на ЗДДС, като за последния закон ревизираният период е 1.07.2009 г. - 30.04.2010 г. С него е отказано правото на данъчен кредити е определено задължение за ДДС в общ размер на 101 164.34 лв. и лихва за забава в размер на 10 553.02 лв. по доставки от "Джефа корпорейшън" ЕООД в размер на 18 885.80 лв. и от "Джефа корпорейшън и КО " ЕООД в размер на 82 278.54 лв. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка, като по повод доставчика "Джефа корпорейшън" ЕООД се установява, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по фактури, издадени от него за данъчен период м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. На дружеството - доставчик е извършена насрещна проверка, като е връчено ИПДПОЗЛ от 22.06.2010 г. на упълномощено лице, като не са представени искани доказателства във връзка с издадените от него фактури. Констатирано е по информационния масив на НАП, че то е регистрирано лице по ЗДДС към датите на тези фактури, като те са включени в дневника за продажба на същото, както и в справката-декларация за съответните данъчни периоди. Предметът на доставките е "пшеница". През данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Джефа корпорейшън и КО" ЕООД, с предмет доставка на "пшеница". На това дружество също е извършена насрещна проверка, като е връчено ИПДПОЗЛ от 22.06.2010 г., като не са представени искани доказателства във връзка с издадените от него фактури. Констатирано е по информационния масив на НАП, че то е регистрирано лице по ЗДДС към датите на тези фактури, като те са включени в дневника за продажба на същото, както и в справката-декларация за съответните данъчни периоди. В ревизионното производство са представени фактурите, придружени с декларации за произход, складови разписки за получаване и кантарни бележки от ревизираното дружество, както и пътно-прехвърлителни разписки. По отношение на транспортирането на стоката са дадени писмени обяснения, че цената за това е включена в цената на стоката, предмет на доставките, поради която при него, ревизирания субект, няма отчетени транспортни разходи. В хода на съдебното производство са представени нови доказателства - счетоводни справки, калкулативни таблици, както и два ревизионни акта № 030902111 от 19.03.2011 г. и № 030902976 от 21.05.2011 г, издадени на първия пряк доставчик. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана частично от съда. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Според него основният спорен момент по делото е бил прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, предмет на доставките, т. е. дали процесните доставки са реално осъществени. Във връзка с това счита, че не е доказан произходът на стоката в лицето на двамата преки доставчици, нейното транспортиране, поради твърдението, че то е за сметка на същите и прехвърлянето, конкретно предоставянето на стоката. По повод на тези си съображения е изложил и такива относно носеното на доказателствената тежест в производството пред него, нецененето на представените два ревизионни акта, съставени ни първия пряк доставчик в производства по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и некредитирането изцяло на заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е отговорил и на възражението за съобразяване с практиката на ЕСПЧ и конкретно по делото "Булвес". Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Ревизираният субект "Свинекомплекс Брестак" АД е регистрирано по ЗДДС лице и през ревизирания период е извършвало като основна дейност отглеждане на свине и племенни свине за разплод, производство на фураж за собствени нужди и производство и продажба на прасенца, обстоятелство, което е установено в хода на ревизионното производство и е отчетено от съда. В същото и в съдебното производство не се оспорва, че данъкът добавена стойност по повод доставките е начислен при доставчиците, както и че по процесните фактури е осъществено плащане по банков път, видно и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. По делото е спорно обстоятелството по прехвърляне на правото на собственост, което обуславя и реалността на доставките. Отчитането на произхода на стоките, т. е. притежаването от страна на преките доставчици не се явява определящ момент доколкото може да се установи това фактическо предоставяне на същите, както и тяхното транспортиране. В хода на производството са представени пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, кантарни бележки и складови разписки за заприходеното зърно от жалбоподателя. Експертът по делото е направил заключение, че е налице съответствие между това заприходено зърно с количествата, посочени във фактурите, както и между последното с това по кантарните бележки и складовите разписки (стр. 10 от него). Той е установил съответствие между номера на автомобила, посочен в пътно-прехвърлителните разписки и номера на автомобила, отразен в складовите разписки (пак там). Представените счетоводни документи не са оспорени от приходната администрация, както и самото заключение на вещото лице. От представените доказателства се установява, че стоката предмет на доставките е получена от ревизираното дружество, което съдът също приема за установено. След като това е така и при съобразяване с характера на стоката като родово определена, следва да се приеме, че е налице прехвърляне на правото на собственост, като позоваването на факта, че върху посочените документи има поставен подписи, но не се установява дали са на лица, които са представители на двете търговски дружества не се доказва предоставянето на стоката не може да обоснове извод за липса на реалност на доставките. Експертът в заключението си (стр. 11) изрично е посочил, че на 30.11.2009 г. е осъществена инвентаризация на наличностите на зърно и фуражи-собствено производство, като отклонения от счетоводните записвания не са установени, както и че счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно. Не следва да се приеме като основателно касационното възражение, че административният орган, както и съдът не са отчели последващото реализиране на предмета на стоката по същите съображения, по които не следва да се обсъждат произхода й и доколкото те не са елементи от правото на данъчен кредит, а представляват косвени доказателства за съществуването или не на предмета на доставките. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (т. 62 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация (решение № 9375 от 28.06.2012 г. по адм. дело № 15425 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение). Позоваването в касационната жалба на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Булвес" срещу България, е неотносимо. Това е така, защото по делото, по които съда в Страсбург се е произнесъл не е имало спор относно реалността на доставките, а само относно начисляването - липса на начисляване на ДДС или късното му начисляване. Съобразно изложеното обжалваното решение следва да се отмени и след като спорът е изяснен от фактическа страна се постанови друго решение по съществото му. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски, представляващи такива за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, общо в размер на 5 088.00 лв., за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, за което по делото са налице доказателства. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение