Решение № 1913 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, представлявана от юрисконсулт Бонева, срещу Решение 6996/31.05.2024 г., постановено по адм. дело 11898/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено по жалба на Юнг ПроектООД, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.11.2023 г.,поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 09.02.2024г,с което е обявено съществяването на трудово правоотношение между Б. Х. И. и работодателя Юнг Проект ООД,считано от 05.10.2023г и е обявено за нищожно предписание по чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда да се предложи сключване на трудов договор в срок до 01.12.2023 г., издадено от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда- София. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Юнг ПроектООД, представлявано от управителя Б. Паскалев, чрез адвокат И. Младенов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Депозирана е и касационна жалба от М. С. И.,Д. Б. И. и И. Б. И., чрез адвокат Е. Господинов против Решение 6996/31.05.2024 г., постановено по адм. дело 11898/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено по жалба на Юнг ПроектООД, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.11.2023 г.,поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 09.02.2024г,с което е обявено съществяването на трудово правоотношение между Б. Х. И. и работодателя Юнг Проект ООД,считано от 05.10.2023г. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 63, ал. 3 изр.1 КТ, във вр. чл. 63, ал. 4 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът Юнг ПроектООД, представлявано от управителя Б. Паскалев, чрез адвокат И. Младенов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 27.11.2023 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 09.02.2024г,с което е обявено съществяването на трудово правоотношение между Б. Х. И., изпълняващ длъжността работник изграждане и ремонт на покривни покрития на строителен обект строеж в УПИ I-1497,1512,бул.Цариграско шосе 160 в гр.София и работодателя Юнг Проект ООД,считано от 05.10.2023г, и инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. София със срок за изпълнение -01.12.2023г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 АПК и чл. 35 АПК, и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно датата на сключване на трудовия договор между Б. Х. И. и работодателя Юнг Проект ООД. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност. В конкретния случай е правилно установено от съда, че възложената на И. работа по трудов договор с начална дата 04.10.2023г се установява от следните писмени доказателства- трудов договор ЮП-388/04.10.2023 г.,длъжностна характеристика на работник изграждане и ремонт на покриви, карта за предварителен медицински преглед на лицето Б. И., резултати от прегледите на медицинските специалисти, заключение за пригодността на работещия да изпълнява този вид работа, свидетелство за зрелост и квалификация 015536,списък на предоставеното работно облекло на Б. И. на дата 04.10.2023г,книга за безопасност и здраве при работа- начален инструктаж с отбелязване провеждането му спрямо И. на дата 04.10.2023г, застрахователна полица 71152311000046/ 27.07.2023 г. за обща застраховка между ДЗИ Общо застраховане ЕАД и ЮНГ ПРОЕКТ ООД, списък на служителите на ЮНГ ПРОЕКТ ООД, застраховани по горепосочената полица,с посочена дата на назначаване на работника Б. И. -04.10.2023г. Настоящият състав на ВАС намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващото трудово правоотношение между Юнг ПроектООД, и лицето Б. И. И. с начална дата 04.10.2023г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съществуването на трудовото правоотношение не се оспорва от страните, оспорва се единствено началната дата на възникване на трудовото правоотношение.Приетата от първоинстанционния съд начална дата на трудовото правоотношение- 04.10.2023г е по благоприятна както за заинтерисованите лица,така и за административния орган и ответника по касация- работодател.Така с фактическото установяване на датата 04.10.2023г трудовите права на работника,а в последствие и правата ,свързани с обезщетение спрямо застрахователя и работодателя по повод възникналата трудова злополука в полза на касаторите физически лица- наследници на И. се стабилизират на още по силно основание.Тези признания на ответника по касация правилно са ценени от първоинстанционния съд по реда на чл.175 ГПК,приложим в настоящето производство на основание чл.144 от АПК-Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Единственият аргумет на касатора- ДИТ София и на заинтерисованите физически лица наследници на И. се корени в обстоятелството,че по делото е наличен трудов договор с дата 04.10.2023г,който е подписан само от работодателя,но не и от Б. И.. Съгласно чл. 61 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ установява писмена форма като изискване за валидност на трудовия договор. В случая трудовият договор представен от работодателя на контролните органи е изготвен в писмена форма и подписан от него на дата 04.10.2023 г. На същата дата 04.10.2023 г., видно от приетите като доказателства справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и придружително писмо работодателят е подал до НАП необходимите документи за регистрация на сключения между страните трудов договор.Ето защо и не е налице недобросъвестно поведение на работодателя по отношение на сключването на трудовия договор с И..Действително съгласно чл.63 ал.3 изр.1 КТ вр. ал.4 се изисква изпълнението на задълженията по трудовия договор да започне с постъпването на раотника,което се удостоверява писмено.Това изискване обаче не се отнася към датата на сключване на трудовия договор,а към престирането на работната сила от страна на работника спрямо работодателя,което в случая не касае хипотезата на чл.405 а от КТ,доколкото няма спор,че изпълнението на трудовата функция е започнало на дата 05.10.2023г,по силата на сключен предния ден трудов договор.От друга страна за контролните органи на инспекцията по труда винаги съществува възможността да обявят съществуването на трудовото правоотношение с начална дата 04.10.2023 г. Във втората част на обжалваното понастоящем от касатора ДИТ-София решение,първоинсатнционния съд е прогласил нищожността на предписание по чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда да се предложи сключване на трудов договор в срок до 01.12.2023 г., издадено от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда- София.Правилен е извода на АССГ,че даденото предписание на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 405, ал. 5 КТ, съгласно която на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя, какъвто е настоящия случай.Макар и непопълнено предписанието с конкретните имена на работника,то дадения срок за неговото изпълнение- 01.12.2023г индицира на волята на органа да задължи принудително ответника по касация да сключи трудов договор с лице,което е починало,което е недопустимо от закона. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация Юнг ПроектООД, акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Дирекция "Инспекция по труда" - София, следва да бъдат определени съобразно списъка по чл.80 от ГПК и представените доказателства за реалното им извършване, обективирани във фактура 1085/26.06.2024г и банково платежно нареждане,доказващо плащане на уговореното възнаграждение в размер на 1200 лева, които съдът счита за адекватни на извършените процесуални действия и съответни на фактическата и правна сложност на делото. При липса на възражение на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът няма правна възможност служебно да намали уговореното между страните адвокатско възнаграждение.Доколкото ДИТ София не е самостоятелно юридическо лице,то и сумата следва да се присъди да се изплати от бюджета на ИА Инспекция по труда- София. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,