Решение № 9846 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2010 г.

Решение № 9846 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3594/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Гергана - Васил Георгиев" със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Дойран" 17, ет. 1, ап. 1, ЕИК 811144522, подадена чрез адв. Кирил Вл. Иванчов от САК против решението от 23.11.2009 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, III Д състав, постановено по адм. д. № 1025 по описа за 2004 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 220/16.07.2003 г., издаден от данъчен експерт, ръководител екип в ДП - Сандански, ТДД - Благоевград и потвърждаващото го решение № 2321/10.12.2003 г. на директора на РДД - гр. София, като неоснователна и недоказана. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Според касатора за давността по отношение данъчните задължения за 1996, 1997, 1998 г., като материалноправен институт, са приложими разпоредбите на чл. 22 от Закона за данъчното производство (отм.), чл. 4 от Закона за събиране на държавните вземания (отм.), чл. 140 ДПК (отм.). Абсолютната 10-годишна давност е започнала да тече от 01.01. на годината, следваща годината през която е следвало да се плати данъка, тоест тази давност за задълженията от 1996 г. е изтекла през 2007 г., за задълженията от 1997 г. - тя е изтекла през 2008 г., а за задълженията от 1998 г. - давността е изтекла през 2009 г. Приемайки друго по делото градският съд нарушил материалния закон. Съдът трябвало да кредитира заключението на вещото лице във връзка със спорния размер на лихвите. Градският съд съд неправилно определил пазарната оценка на ресторант "Оазис". Дарителят Кузман Георгиев е дал обяснения пред данъчните органи. Незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 133 ГПК (отм.). По съображения изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание чрез адв. Иванчев, касаторът пледира за уважаване на жалбата и присъждане разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез съображения на юрисконсулт Климучкова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В първоинстанционното производство е установено следното: Предмет на данъчната ревизия е установяването на задължения по чл. 13 ЗДОД (отм.), чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), лихви за периода 1.01.1996 г. - 31.12.1998 г., както и определяне авансови вноски и лихви по чл. 56 ЗКПО (отм.). Съдът е кредитирал основното и допълнителното заключения по ССчЕ. Със заключение по СТЕ е определена пазарна цена на ресторант "Оазис" към м. 08.1997 г., различна от оценката на лицензирания оценител. Представени са писмени доказателства, за част от които е посочено в решението, че са неотносими към спора. Данъчната ревизия е извършена по реда на чл. 109, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДПК (отм.) - липса на счетоводна отчетност поради кражба на документите. Относно задълженията за 1996 г. е анализиран договора за дарение, представляващ частен документ със заверка на подписи, но без достоверна датата на сключването му. Не са опровергани и констатациите от ДРА, че за 1996 г. жалбоподателят не е реализирал доходи от предоставянето под наем на каравана и два склада за ел. материали. Във връзка със задълженията за 1997 г. съдът е обсъдил договорите за заем с трети лица, като е прието, че за доказване реалното предаване на заетата сума съгласно чл. 133 ГПК (отм.), е изискуема писмена форма. Поради твърдението, че договорите за заем са сключени в чуждестранна валута, в първоинстанционното решение са обсъдени и разпоредбите на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Не са събрани доказателства, налагащи кредитиране на издадената фактура № 85/19.12.1998 г. Оттук съдът е формулирал извода за законосъобразно приложение на разпоредбите на чл. 13 ЗДОД (отм.), чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и на чл. 56 ЗКПО (отм.). При тези съображения за неоснователност на жалбата СГС е разгледал и възражението за изтекла погасителна давност. Посочил е, че съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.) давността спира когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година. Поради това е отхвърлил горецитираното възражение. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото трябва да бъде отменено, след което да се отмени оспорения ДРА поради изтекла погасителна давност. Съображенията за това са следните: Допълнителното заключение относно определените лихви е прието без искане за разширена експертиза, поради което е недопустимо оспорването да се извършва за пръв път в касационното производство. Правилен е извода на градския съд, че не са представени доказателства, обясняващи разликата в оценките на ресторант "Оазис". В този смисъл е коректен извода на СГС за необорване констатациите от процесния ДРА. Настоящият касационен състав споделя първоинстанционните изводи относно договора за дарение и договорите за заем. Договорът за дарение е заверен от кмета, който може да извършва нотариални удостоверявания, но не е депозирана извадка от регистъра с оглед оспорената дата. Договорите за заем пък са за предоставяне на суми в чуждестранна валута, респективно сключването им е обусловено от спазване на разрешителен режим и са подлежали на съответната регистрация. Такива доказателства по делото не са представени. Правилни са и мотивите на градския съд, изложени във връзка с фактура № 85/19.12.1998 г. Неоснователността на жалбата поради гореизложените съображения налага обсъждане на основното касационно оплакване - за неправилно приложение на материалния закон, свързано с довод за изтекла 10-годишна погасителна давност. От момента на възникване на процесните данъчни задължения - 1996, 1997 и 1998 г. са в действие няколко закона, регламентиращи погасяването по давност на задълженията. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗДПр. давността започва да тече от 01.01. на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. В чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ е предвидено, че независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. Член 140, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК регламентират, че с изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината през която е следвало да се плати данъчното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено. Посочения по-горе 15- годишен срок не е изтекъл към момента на влизане в сила на ДПК (отм.) и на ДОПК. С оглед промяната в продължителността на срока, настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че в трябва да се приложи по-краткия 10-годишния давностен срок. По аналогия намира приложение § 7 ПЗР на ЗЗД. Вярно е, че в ДПК (отм.) и в ДОПК липсва уредба на хипотезите при които има промяна в сроковете на погасителната давност. Наличие е непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Доколкото § 7 ПЗР на ЗЗД регламентира основен принцип за изчисляване на сроковете при законодателна промяна на тяхната продължителност, то нормата трябва да се приложи и при изменение на давностните срокове на погасителната давност на публичните задължения. Данъкът за 1996 г. предвид разпоредбите на чл. 33 и сл., Глава ХI ЗДОД, е станал изискуем през 1997 г. Към настоящия момент 10-годишният погасителен срок относно процесните задължения, включително тези по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 56 от ЗКПО (отм.) е изтекъл, което налага отмяна на ДРА. Дори и да се приеме другото разбиране, изразено в съдебната практика, че срокът за всички обсъждани задължения е започнал да тече от влизането в сила на ДПК (1.01.2000 г.), то това не би променило резултата по делото, защото срокът отново е изтекъл към настоящия момент. В следствие на регламентираната в чл. 109, ал. 1 ДОПК и в чл. 111 ДПК (отм.) забрана за установяване на погасени по давност задължения, то обжалвания ДРА е обективно незаконосъобразен. (Вж. в този см. решение № 14511/1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2009 г., I о.). При този резултат по делото в полза на едноличния търговец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 850 лв. за първоинстанционното производство и на 25 лв. - за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, I А отделение