Решение № 15626 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5776/2017 г.

Решение № 15626 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5776/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс– (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П., депозирана срещу Решение № 225 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7315/2015 г. на Административен съд – С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД – 48 – 7/26.05.2015 г. на Кмета на район "Подуяне". В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, тъй като съдът не е разгледал задълбочено оплакванията развити в първоинстанционната жалба. Счита, че неправилно съдът приема издадената заповед за законосъобразен акт, тъй като не са налице посочените в нея правни и фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение. Твърди липса на индивидуализация на тримесечния непрекъснат период на изпълнение на задълженията за консумативни разноски към "Топлофикация – С. ЕАД". Изложени са съображения, че адм. орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ. Претендира разноски. Касационният жалбоподател Н. П., в съдебно заседание, чрез адв. Рунтов моли да се уважи жалбата и претендира разноски. О. К. на район "Подуяне" СО редовно призован в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 225 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7315/2015 г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на лицето против Заповед № РД– 48– 7/26.05.2015 г. на Кмета на Район "Подуяне", с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката. За да постанови този резултат адм. съд приема, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че за един продължителен период от време: 2013 г. – 2015 г. жалбоподателката не е заплащала дължимите суми за използвана топлинна енергия, топла вода и студена вода. Отбелязано е, че наемните правоотношения са прекратени, поради използване на жилището не по предназначение, т. е. не от лицето, посочено в настанителната заповед. Решаващият съд в заключение счита оспорената заповед, с която е прекратено наемното правоотношение за законосъобразна, а жалбата за неоснователна, поради което същата е отхвърлена. Настоящият състав на ВАС счита решението на АССГ за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил фактите, относими към конкретния спор, и е извършил преценката по приложението на относимите законови разпоредби. В решението е даден ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на страните, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са изложени конкретни изводи по приложението на закона - чл. 172 а, ал. 2 АПК. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че посочените в заповедта правни основания не съответстват на фактическата обстановка, установена по делото. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи. В случая установената фактическа обстановка по делото кореспондира на приетата от адм. орган правна квалификация- чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният орган е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения при съставяне на заповедта. В проведеното административно производство не са допуснати нарушения. Липсва нарушение на правилата в чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като жалбоподателката е уведомявана за нейните задължения, свързани с наемното правоотношениe. При постановяването на съдебния акт и заповедта не са допуснати и нарушения на материалния закон. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 ЗОбС. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца. Безспорно по делото е установено неизпълнение от страна на жалбоподателката на задължението за плащане на задълженията към "Софийска вода" ЕАД и "Т. С." ЕАД. Необосновано от касационния жалбоподател се претендира, че следва да бъде уточнен периода, през който е било налице неизпълнение на задължения за плащане на консумативи. Безспорно е установено неплащане на студена вода, топлинна енергия и топла вода за период повече от 3 месеца. Заповедта се основава на справки, изготвена от служители на общината, в които се съдържат данни за установените задължения на наемателя по размер и период. В хода на съдебното производство не са опровергани фактическите констатации за дължимите суми за консумативи, подробно описани в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Остават дължими суми за консумативите на жилището, въпреки частичните плащания след започване на производството. В адм. правоотношение е налице и друго обстоятелство, което обуславя неговото прекратяване. Според чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради: използване на жилището не по предназначение. Правилно от административния съд е установено, че при извършени проверки по искане на общинската администрация е установено, че в жилището не живее настаненото лице, а друго такова. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че не е уточнена самоличността на лицето, което ползва жилището. Същото е сторено до степен позволяваща неговата идентификация с трите имена и ЕГН. От съществено значение е, че жилището се ползва не от наемателя, а от друг субект, извън наемното правоотношение, с което не са спазени условията на наемния договор. С оглед така установените фактически обстоятелства, правилни се явяват правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗОбС прекратяването на наемното правоотношение едностранно от административния орган е законосъобразно. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,