Решение № 2720 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 463/2016 г.

Решение № 2720 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 463/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 2319 от 23.11.2015 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 600/2015 г., с което по жалба на [фирма] [населено място], е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г., на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 97/09.02.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на ревизирания търговец по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2007-2012 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че не е доказано получаването на цигари и хранителни стоки по процесните фактури на десет редовни доставчика на ревизирания търговец, приходите от продажбите на които той е укрил; съдът не обсъдил изобщо основанието за задължителна регистрация на търговеца към 31.10.2007 г. и редовността на счетоводството на търговеца след тази дата; съдът не обсъдил задълбочено нито приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, нито събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. Диклиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-09-1401619-091-01/19.11.2014 г., потвърден с Решение № 97/09.02.2015 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив, относно допълнително начислен ДДС общо в размер на 62 239, 41 лв. с прилежащи лихви 29 857, 15 лв., както и следните допълнително установени задължения за внасяне:

Период

Размер

Лихви

· Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2007

627, 52 лв.

458, 97 лв.

· Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2008

328, 96 лв.

190, 99 лв.

· Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2009

368, 13 лв.

172, 10 лв.

· Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2010

290, 09 лв.

105, 68 лв.

· Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ

2012

145, 19 лв.

22, 96 лв.

· Вноски за ДОО

2007

1 289. 62 лв.

1 553. 66 лв.

· Вноски за ДОО

2008

1. 94 лв.

1. 89 лв.

· Вноски за ДОО

2009

1. 00 лв.

1. 64 лв.

· Вноски за ЗО

2007

1. 45 лв.

1. 07 лв.

· Вноски за ЗО

2008

1. 85 лв.

1. 68 лв.

· Вноски за ЗО

2009

1. 46 лв.

1. 17 лв.

· Вноски за ДЗПО

2007

1. 54 лв.

1. 94 лв.

· Вноски за ДЗПО

2008

1. 54 лв.

1. 77 лв.

· Вноски за ДЗПО

2009

1. 54 лв.

1. 02 лв.

Първонистанционният съд е отменил изцяло РА, като е приел, че не са били доказани основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, защото не било доказано наличието на неосчетоводени продажби на стоки, приходите от които били укрити и необложени.

Не е било спорно пред съда, че по време на ревизираните периоди задълженото лице е извършвало основна дейност - търговия на дребно с хранителни стоки в обект магазин 55, 25 кв. м. в [населено място].

Ревизията по ЗДДС е обхващала периодите от 01.12.2007 г. до 30.04.2013 г. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 27.04.2010 г. В резултат на проверка на счетоводството му е установено, че към 31.10.2007 г. то е имало облагаем оборот за предходните 12 месеца, който надхвърля прага за задължителна регистрация – 50 000 лв. и до 14.11.2007 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация по ЗДДС не е отпаднало към 30.04.2013 г. Оплакването в касационната жалба, че тази констатация не е опровергана е основателно. Нещо повече, тя изобщо не е коментирана в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Затова главният извод на административния съд, че не са били налице основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. е изцяло необоснован, защото, както основателно се твърди в касационната жалба, ако към 14.11.2007 г. търговецът е следвало да се регистрира по ЗДДС, той е следвало да води счетоводството си помесечно по ЗДДС и ППЗДДС. Това, от своя страна, има отношение към въпроса за редовното отчитане на разходите за придобиване и приходите от продажби на стоки, евентуално получени по спорните фактури. Отделно от това, за периода от 01.01.2008 г. до 26.04.2010 г., на основание на посочената констатация, съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ревизиращият орган е начислил допълнително ДДС в размер на 37 118, 58 лв. за извършените облагаеми доставки. Данъчната основа е формирана като сбор от декларираните от РЛ продажби по касов апарат и продажната стойност на неосчетоводени продажби на стоки. Данъкът е изчислен като включен в стойността на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Съдът изобщо нищо не е споменал за това каква част от данъчните и осигурителни задължения е установена, въз основа на декларираните от самото ревизирано лице продажби по касов апарат и дали има основание за определянето на тези задължения. Вижда се, че мотивите на съдебния акт съдържат буквално възпроизведени пасажи от потвърждаващото РА решение на ДД»ОДОП» без никакъв коментар.

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно главния спорен въпрос: налице ли са данни за укрити приходи и доходи от продажби на цигари и хранителни стоки, получени по фактурите на десетте процесни доставчика, редовни доставчици на търговеца, също са направени при съществени нарушения на процесуалните правила.

Фактическите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК се ползват с презумпция за истинност, ако са обосновани. Съдът не е дал никакви указания на страните относно обстоятелствата от значение за решаването на спора, за които не са представени доказателства, както и за изясняване на механизма на доставките, който се твърди че е изпълнен. Съдът е изключил част от представените фактури от процесните доставчици, без да конкретизира кои точно, с мотива, че не са представени в оригинал. Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДДС, данъчната фактура се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. Съдът, поради това, е следвало да изиска от ответника оригиналния екземпляр на процесните данъчни фактури за съответните доставчици, което не е сторил. Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът не е направил никакво разграничение между подписаните и неподписани фактури, както и между тези към които няма никакви придружаващи документи и онези, придружени от стокова разписка, подписана от доставчика и от физическо лице, работещо при ревизирания получател, което също не е установено категорично. Съдебната практика на Върховния административен съд и в частност на този съдебен състав по дела от подобен характер, на която съвсем бегло се е позовал административният съд, приема, в преобладаващата си част, че при наличието само на неподписани от получателя данъчни фактури, непридружени от никакви други убедителни доказателства за получаване на родовоопределена стока, не може обосновано да се заключи, че посоченият като получател по фактурата е получил стоката, разпоредил се е с нея и е укрил приходите от тези продажби. В случая, първоинстанционния съд изобщо не е коментирал, представените доказателства за плащане към фактурите, представените пътни листове, писмените обяснения на представляващите доставчиците и двустранно подписаните стокови разписка към някои от фактурите.

Всичко изложено налага извода, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при неизясняване на релевантните факти, в нарушение на принципа на служебното начало и при липса на мотиви по основни фактически спорни въпроси, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да установи имало ли е основание за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.20.2007 г., евентуално - редовно ли е водено счетоводството на лицето след тази дата; има ли основание и какви по размер са публичните задължения, определени върху декларираните от РЛ продажби по касов апарат за периода от 01.01.2008 г. до 26.04.2010 г.; да изясни механизма на спорните доставки като укаже на страните за кои обстоятелства от значение за решаването на делото не сочат доказателства; да отговори на основания фактически въпрос: получило ли е и в какъв размер ревизираното лице стоки по процесните фактури, продажбите на които не е отчело; да определи размера на евентуално дължимите публични задължения, след преценка налице ли са и следва ли да се приспадат осигурителните задължения, като за осигурителните вноски има предвид тълкувателната практика на ВАС.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение