Решение № 7763 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2012 г.

Решение № 7763 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, чрез упълномощения юрисконсулт Ефтим Йорданов Марев, срещу решение № 1571/15.12.2011 г., постановено по административно дело № 1566/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.13/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и постановено друго от касационния съд, с което да се отхвърли жалбата на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД град Варна. Ответникът по касация - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД град Варна, представлявано от Дирк Шусдзиара - главен изпълнителен директор и Росен Димитров Филипов - главен финансов директор, чрез упълномощения юрисконсулт Ваня Тодорова Димитрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АС - Бургас. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред Административен съд - гр. Бургас е оспореният от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.13/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Бургас, с който се установяват задължения на дружеството за извършена услуга "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 487,03 лева. Актът е обжалван по административен ред и с решение № 70-Л-55.13/14.06.2011 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас е потвърден. С постановеното от Бургаския административен съд решение жалбата е уважена и е отменен като незаконосъобразен атакуваният Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.13/20.05.2011 г. на органа по приходите при Община Бургас. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 62 и 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като с него е установено задължение на дружеството-жалбоподател за услуга, която не е предоставена от Община Бургас. Решението на Бургаския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора за противното се преценяват като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и по отношение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тази услуга да не се предоставя от общината. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Весела Димова и Орлин Банков, съответно началник отдел "Терминален мениджмънт" и началник отдел "Сигурност" на летище Бургас, които сочат, че външните дружества, с които концесионера е сключил договори, извършват дейността по събиране, измитане и почистване на цялата територия на летище Бургас, както и поддръжката и почистването на зелените площи/градинки на летището. По делото са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът е установил, че според основното предназначение, определено с устройствените схеми и планове, територията на летище Бургас е урбанизирана територия за движение и транспорт, като същата не е част от населено място. На територията на летището има отразени поземлени имоти с предназначение за аерогара и НТП - за летище, няколко от поземлените имоти са отразени с НТП - за друг вид поземлен имот за движение и транспорт. Няма поземлени имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933, който е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради и което не е от категорията населени места, включена в заповед № № 3015/28.10.2010 г. на кмета на Община Бургас, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертизата по делото е установено, че в план - сметката, приета от Община Бургас за 2011 г., няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията, конкретно на летище Бургас, тъй като план сметката не предвижда конкретни мероприятия и дейности, а обобщени прогнозни стойности. От представените на вещото лице протоколи за извършена работа от консорциум "Титан Бургас" е установено, че услугата по чистотата на териториите за обществено ползване е предоставена от Община Бургас на територията на общината, в т. ч. кв. "Сарафово", но не са реализирани мероприятия и фактически дейности в района, конкретно на територията на летище Бургас, както и около обекта на концесия, тъй като липсват територии, които да изискват предоставянето на такъв вид услуга. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства- експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства, е направен обоснован извод, че не е установено наличието и на двете предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Доказано е по безспорен начин, че дейността по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Наетият от общината консорциум"Титан Бургас " е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на територията за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите посочени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на начислената такса за тази услуга. Както правилно е приел административният съд, твърдението на касатора, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следва да се приеме, че заповедтта на кмета на Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Като е приел, че през посочения в акта за установяване на публично общинско вземане период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Община Бургас не е предоставяла услугата посочена в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея и е отменил оспорения акт, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение