Решение № 15544 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2014 г.

ВАСI отделение18.12.2017 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2493/14.04.2014 г. по адм. д. № 510/2013 г. на Административен съд - С. град. ОСЪЖДА НАП- ЦУ- Дирекция "ОДОП"- С. да заплати на "И. И. Р. Е. И." ЕООД 5781,43 лв разноски по делото и за явяването пред СЕС. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15544 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"- С. моли да бъде отменено решение № 2493/14.04.2014 г. по адм. д. № 510/2013 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2101201212/02.05.2012 г. и РА за поправка № 1231206/19.05.2012 г. на ТД на НАП- С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за изясняване дали извършената реконструкция на канално- помпената станция не надхвърля необходимото, за да може ответника да извърши следващи облагаеми доставки и стойността им е включена в цената на тези доставки. Поддържат, че следва да се назначат техническа и счетоводна експертизи за изясняване на тези обстоятелства, тъй като в техническата експертиза е посочено, че реконструкцията на канално-помпената станция и изграждането на техническата инфраструктура - канализация и водопровод ще обезпечи бъдещото разрастване на района около с. Л. в незастроените м. Смаилов чаир и м. Караагач. Ответникът по касационната жалба "И. И. Р. Е. И." ЕООД по съображения в писмен отговор и в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че касаторът е могъл да постави въпросите си на вещите лица по приетите по делото счетоводна и техническа експертизи, последната от която е дала заключение, че извършените реконструкции са били необходими изцяло за дейността на дружеството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2101201212/02.05.2012 г. и РА за поправка № 1231206/19.05.2012 г. на ТД на НАП- С., с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит 147 635,87 лв по фактура № 315/02.10.2009 г. на "Северни води" ООД за извършени СМР - реконструкция на канално- помпена станция във Ваканционно селище "Л."/"Корал"/ на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като е извършена безвъзмездна доставка на О. Ц., чиято собственост е канално-помпената станция, след чиято реконструкция към нея могат се включат обектите, на които ревизираното лице е инвеститор във ваканционно селище "Корал". Съдът е приел, че с РА за поправка само са уточнени дължимите за внасяне суми за ревизирания период след цитираната корекция предвид извършени прихващания с издадени предишен РА и два АПВ. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в РА. Вещото лице е дало заключение, че изградената канализация за новите обекти не е могло да се свърже със съществуващата канално- помпена станция, която не е била в състояние да поеме отпадните води и от новата канализация без реконструкция. В РД е констатирано, че ревизираното лице е закупило редица поземлени имоти в м. "Смайлов чаир". Вещото лице е дало заключение, че за имотите на ревизираното лице са издадени строителни разрешения за изграждане на сгради с около 300 апартамента за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване, паркоместа и външни обекти. Дало е заключение също, че за да се реализира проекта на жалбоподателя за строителство е било необходимо да се извърши реконструкция на помпената станция, изгради водопровод и канализация, които да се свържат с помпената станция, чрез съответна реконструкция. Вещото лице от счетоводната експертиза е дало заключение, че разходите по фактурата за извършените СМР по реконструкция на помпената станция са осчетоводени в сметка 613- разходи за придобиване на ДМА, а в отчета на приходите и разходите са отразени като материални запаси за 2009 г. и 2010 г. Според вещото лице след извършената реконструкция за ревизираното лице е налице възможност да изгради разрешените му обекти и да ги свърже с канално-помпената станция, без която връзка не би могло да експлоатира имотите си по разрешеното предназначение. Според вещото лице е налице връзка между получените услуги по фактурата и предстоящите да се доставят от ревизираното лице стоки и услуги след изграждане на разрешените сгради и обекти в имотите на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно сключените споразумения с О. Ц. и договорът за финансиране като обосновано е приел, че наличието на безвъзмездна доставка в полза на общината не е основание за приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като изградените елементи от инфраструктурата по спорната фактура, ще се ползват в икономическата дейност на ревизираното лице, което благодарение на реконструкцията може да свърже разрешените за изграждане обекти с канално-помпената станция на с. Л.. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-118/11 на СЕС, в което е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги е необходимо, разходите за тях да са част от общите разходи на лицето и да са елемент, формиращ цената на стоките или услугите, доставяни от ревизираното лице. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че разходите по фактурата са отнесени в увеличение на извършените разходи по изпълнението на проекта "Ваканционно селище Л.", с което е установено включването им в разходите по изграждане на разрешените строителни обекти. Съдът обосновано е приел приложимост на решението от СЕС по дело С-118/11 г. и връзка на разходите с икономическата дейност на ревизираното лице. От факта, че елементите на инфраструктурата са собственост на общината, не следва, че получените услуги по фактурата имат предназначение за извършване на безвъзмездна доставка. Предназначението на услугите е създаване на възможност за изграждане на ваканционно селище от ревизираното лице, поради което те са свързани с икономическата дейност на последното и съдът като е отменил РА и РА за поправка е постановил законосъобразно решение. Решението на съда съответства и на разрешенията дадени в мотивите на решението по дело С-132/16 на СЕС, постановено по преюдициално запитване по настоящото дело. В т. 37 от мотивите СЕС указва да се провери дали услугата се ограничава до необходимото за осигуряване на свързване на сградите на дружеството или надхвърля тази необходимост. В т. 38 от мотивите СЕС приема, че в първия случай би следвало да се признае право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, с който са били обложени всички направени разходи за реконструкция на канално-помпената станция, тъй като тези разходи могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Доводът на касатора за неизяснени фактическа обстоятелства относно обема на реконструкцията - дали обслужва само нуждите за включване в инфраструктурата на обектите в имотите на дружеството или надхвърля тези нужди е направен едва в писмената защита в касационното производство. В съдебно заседание на 17.09.2013 г. заключението на техническата експертиза не е оспорено от касатора. На поставени въпроси вещото лице е дало заключение в съдебно заседание, че без изграждане на реконструкцията на канално- помпената станция инфраструктура - водопровод и канал, проекта на дружеството няма как да бъде осъществен. По делото на л. 408 е приложено писмо от О. Ц., с което е дадено съгласие "Витатур инвест"АД - титуляр на сервитутно право на прокарване на елемент на техническата инфраструктура - гравитачна канализация клон 1 и 2, преминаващи през общински имоти, през път и улица за включване в канално- помпена станция "ВС Л." при разширение и реконструкция на канално-помпената станция за сметка на "Витатур инвест"АД. В цитираното писмо ясно е посочен обемът дейности и тяхната цел - за включване в канално-помпената станция на "Вилно селище Л.", което дружеството планира да изгради. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото и съставлява основание за отмяна на решението и връщането му на същия съд за ново разглеждане. С определение от 11.02.2013 г. съдът е дал конкретни указания на страните за доказателствените им задачи в процеса, с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да напътства страните. При обсъждане на заключенията на двете експертизи по делото в съдебно заседание е присъствал представител на касатора, задавал е въпроси, на които вещите лица са отговорили изчерпателно. Двете заключения са приети без оспорване от страните. Не са налице допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради което не е налице касационно основание нарушение на процесуалния закон от съда, за да се постанови отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства - допълнителни експертизи. В касационното производство са допустими само писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 и 2 от АПК, поради което искането за поставяне на допълнителни задачи на вещите лица е недопустимо. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно за 5761,43 лв, които включват адвокатско възнаграждение за касационната инстанция 4720,39 лв, равностойни на изплатените 2400 евро, 976,04 лв разноски за един адвокат за явяване пред СЕС по дело С-132/16 на СЕС, образувано по преюдициално запитване по настоящото дело и 65 лв държавни такси, които съдът неправилно е отказал да присъди с решението си, въпреки, че е присъединил производството по адм. д. № 9716/2012 г. на АССГ с определение от 17.09.2013 г. Останалите претендирани разноски по списъка са присъдени от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1