Решение № 6099 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2010 г.

Решение № 6099 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Геотон Бетонови Изделия" ООД, гр. Бургас, представлявано от процесуалния представител адв. Милен Козарев, срещу Решение № 948 от 28.07.2010 г. по адм. дело № 1331 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, IV-ти състав, с който е изменен РА № 0200900548/30.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-207/28.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Геотон бетонови изделия" ООД, гр. Бургас, представлявано от Милен Георгиев Георгиев в размер на 11576,60 лв. По фактури, издадени от "Селена 2003" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 9 от ЗДДС с предмет на доставка транспортна услуга за данъчен период от 30.01.2007 г. до 1.02.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Претендира се отмяна на атакуваното Решение, провъзгласяване на атакувания РА за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Изводите на БАС, че процесният РА е издаден от компетентен орган при спазване на съответните процесуални правила, не съответстват на приложимите правни норми. Изложените в решението доводи относно приложимостта на разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК във връзка с представените по делото и влезли в сила АПВ № 800617/30.01.2008 г. и АПВ № 801276/25.02.2008 г., са неправилни и противоречат на същността на този акт. Съгласно константната практика на ВАС, издаваните Данъчни актове за прихващане или възстановяване (ДАПВ) при действието на ДПК (отм.) безспорно представляваха данъчни актове, с които се установяваха права или задължения. Такива актове са и издаваните при действащия ДОПК актове за прихващане или възстановяване (АПВ), чиято функция е напълно идентична с издаваните в миналото ДАПВ. Това е така, тъй като с АПВ се прихващат или възстановяват данъчни (осигурителни) задължения на лицата, а за да стане това, същите следва да са установени по основание и размер. Съдът не е взел предвид, че ако се приеме становището, че процедурата по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК е относима единствено спрямо влезлите в сила ревизионни актове, това означава, че същата е неприложима относно други влезли в сила индивидуални административни актове, издавани от органите по приходите и установяващи данъчни задължения, като АПВ или актовете по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК. При това положение са приложими разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, което обаче не е съобразено от съда. След като влезлият в сила АПВ, като индивидуален административен акт, касаещ процесните периоди, не е бил отменен на основанията и по реда на чл. 99 и сл. от АПК и производството не е било възобновено, то процесният РА за същите периоди се явява издаден при особено съществено и непоправимо нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неговата нищожност. С обжалвания РА се коригира резултата за процесния данъчен период, който вече е бил проверяван и за проверката е издаден официален документ на органите по приходите - АПВ, същият е издаден след извършена проверка именно за фактурите досежно доставчика "Селена 2003" ЕООД и за същия данъчен период и с него ефективно е възстановен декларирания ДДС за установяване, тъй като след проверката на фактите и обстоятелствата, органите по приходите са констатирали, че правото на данъчен кредит е възникнало и няма основания ДДС да не бъде възстановен. Съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК с проверка се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая за процесния период е извършена проверка и видно от АПВ не са установени факти и обстоятелства, които да доведат до промени в декларираните от дружеството резултати за периода. Тоест фактите и обстоятелствата вече са установени с АПВ. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 3 на чл. 110 от ДОПК налага единственият възможен извод, че проверката установява фактите и обстоятелствата, а ревизията - задълженията. Съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. Съгласно установената съдебна практика на ВАС, при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, се приема че е налице основание за приложение на специалната процедура по чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК, поради това че ДАПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и актът за прихващане или възстановяване. Като се вземе предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага изводът, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА следва да се прогласи за нищожен в съответната част. Ето защо, след като един данъчен период вече е бил предмет на проверка, то ревизионният доклад и ревизионния акт не могат да установяват нови факти и обстоятелства, различни от тези, установени с проверката. С ревизията единствено могат да бъдат променяни задълженията за периода, но не и поради промяна на факти и обстоятелства, проверени при проверка, завършила с АПВ. Ето защо, с РА могат да бъдат определени задължения, различни от тези по АПВ, но само ако те касаят допусната аритметична грешка, но не и ако са резултат от промени във вече проверените факти и обстоятелства, което е недопустимо. С оглед гореизложеното, РА е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 110 от ДОПК, тъй като повторно установява факти и обстоятелства, различни от установените с проверката, а РА може само да установява задължения, но не и да променя факти и обстоятелства, вече установени с АПВ. Такава ревизия, (която променя установените с АПВ факти и обстоятелства) може да се възложи по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, каквото възлагане обаче в случая не е налице. Ето защо, РА е нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Обжалваният ревизионен акт изменя, установени с влязъл в сила акт за прихващане и връщане данъчни задължения, тъй като както по ДПК (отм.), така и по ДОПК актовете за прихващане и връщане на общо основание са индивидуални административни актове, пораждащи (в случая) права за възстановяване на суми за данъчния субект и задължение на данъчния орган да изплати тези суми, а редът за изменение на влезли в сила данъчни задължения е този по чл. 133 и сл. ДОПК - със заповед на териториалния директор при ТД на НАП. Процесният РА следвало е да бъде приет от решаващия съд за нищожен. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят направените от него разноски по водене на производството и за двете инстанции, които са в размер на 2115 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,