Решение № 2963 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 227/2015 г.

Решение № 2963 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 227/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Младен Янков Якимов, от гр. Варна, чрез адв. Димитрова-Добрева, против решение № 2643/18.11.2014 г. по адм. д. № 1996/2014 г. по описа на Административен съд Варна с молба да бъде отменено като неправилно. Ответникът - Общински съвет - Варна, представляван от адв. Николова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 1357-4/12.02.2014 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП - План за улична регулация (ПУР) на улици и поземлени имоти - публична собственост на с. о. "Ментеше", в частта му за ПИ № 725. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Младен Янков Якимов като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението на ОбС - Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е отчел, че имотът на жалбоподателя № 725 се засяга от оспорения акт, като предвидените по плана две улици от север и от запад на имота завземат части от него и налагат събарянето на външен тоалет. Съдът е приел, че ПУР е законосъобразен, тъй като при план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ не е приложимо ограничението от 25% по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, поради което засягането на 40,7% от площта на имота в конкретния случай не представлява нарушение на материалния закон. По отношение на всички останали изисквания на проектираните улици като такива от пети и шести клас съдът е установил съответствие с нормите на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове - Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизирани територии и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Решението е правилно. Същото съдържа анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. писменото заключение на съдебно-техническа експертиза. При изясненост на фактите и обстоятелствата, касаещи конкретните оплаквания за неправилност на административния акт, съдът е изложил обосновани и в унисон с материалния закон мотиви за тяхната неоснователност. От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че имотът на касатора се засяга от две улици - от север събирателна улица от V клас, а от запад - обслужваща улица от VI клас. Същите са проектирани при спазване на техническите изисквания за ширина, тротоари и наклон, установени в Наредба № 2/2004 г. и чл. 80 ЗУТ. Тъй като видът на оспорения план за улична регулация е такъв по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, за законосъобразността му няма значение площта от имота, която се завзема за тези улици, за разлика от плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Без значение е и установеният от вещото лице факт на засягане на съществуващия в имота външен тоалет, тъй като за него не се представят редовно издадени строителни книжа. При изработване на ПУП-ПУР се държи сметка само за законно съществуващите в имота строежи. Засягането на незаконни такива не обуславя незаконосъобразност на съответния устройствен план. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 6 АПК. Съдът, позовавайки се на неоспореното от страните заключение от експертизата (т. 4), правилно е приел, че след като не съществува друг вариант за улична регулация, който да е по-икономично осъществим и да дава възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, то възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ спрямо габаритите на проектираните улици, както и относно нереципрочното засягане на имотите, е неоснователно. Изискването планът да е икономично осъществим и да дава възможност за целесъобразно устройство на поземлените имоти, се съблюдава спрямо повече имоти от съответната територия, а не спрямо един имот, както правилно е приел съдът. Освен това настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че чл. 80, ал. 6 ЗУТ, предвиждащ намаляване габаритите на улиците под законово определения минимум, в случая е неприложим, тъй като теренът не може да бъде определен като стръмен, съответно не са налице тежки теренни условия по см. на § 2, т. 1 от ДР на Наредба № 2/2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Постигането на реципрочност при засягането на процесния и срещуположния му имот чрез изместване на обслужващата улица в северна посока правилно е прието от съда за невъзможно в случая поради съществуването на магистрален водопровод, чието трасе минава под трасето на проектираната улица съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗУТ. Следователно при липсата на друг законов вариант, различен от избрания от административния орган, разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 6 АПК не са нарушени. Предвид липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение