Решение № 859 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2018 г.

Решение № 859 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 1902/22.03.2018 г. постановено по адм. дело № 8086/2017 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът иска отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила –касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски.

Ответникът – "Орел-Х. Денев" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град, обявява нищожността на Решение № Ж-633/645/25.04.2017 г. на КЗЛД в частта по т. 1, с което на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/:

• на основание чл. 42, ал. 8 от ЗЗЛД, вр. чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД, налага на "Орел-Х. Денев" ЕООД ЕИК 200772107, административно наказание- имуществена санкция в размер на 7000 лв. за отказ от съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията и.

Със същото решение в. 2 на основание чл. 56, ал. 1 от АПК и молби М-ЗЗ/22.03.2017 г. и М-34/22.03.2017 г. подадени от жалбоподателите С. Антонов и М. Георгиев, КЗЛД прекратява административното производство по жалби Ж-633/17.10.2016 г. и № Ж-645/20.10.2016 г.

За постанови този резултат АССГ е приел, че КЗЛД /комисията/ в качеството на контролиращ орган, сезиран с жалба по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, и след оттегляне на тази жалба в хода на административното производство и прекратяване на това производство, за същата е отпаднала възможността да се произнесе с решение, поради което се е произнесла с недопустим акт предвид липсата на компетентност на административния орган.

Съдът е счел, че когато производството не се развива по жалба на трето лице, а по извършена проверка, то административнонаказателната отговорност следва да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД от председателя на КЗЛД с издаване на наказателно постановление, поради което решението в тази част не е в компетентността на комисията.

Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат.

Комисията е сезирана с жалби на две физически лица, за нарушаване правата им по ЗЗЛД, изразено във видеонаблюдение без тяхно знание и съгласие, нарушаващо неприкосновеността и личния им живот, чрез монтирани камери за външно видеонаблюдение /по твърдение на лицата камерите са собственост на "Орел-Х. Денев" ЕООД/, които камери са насочени към сграда, в която жалбоподателите живеят.

По жалбите е образувано производство пред КЗЛД в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, за нарушени права при обработване лични данни на лица по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД.

На осн. заповед № 14-44/23.02.2017 г. на Председателя на КЗЛД е извършена проверка от комисията на ответната страна- "Орел-Х. Денев" ЕООД във вр. с установяване твърденията в жалбите. В изготвения в последствие доклад на проверяващия екип- служители от КЗЛД, е посочено, че причина за неизпълнението на поставените задачи с цитираната заповед на Председателя на КЗЛД вр. с установяване фактическата обстановка по двете жалби е отказът от съдействие на представителя на търговското дружество.

Същевременно в хода на процесното производство пред КЗЛД иницииралите го лица оттеглят депозираните от тях жалби и молят производството да бъде прекратено.

При така установените факти настоящата инстанция споделя извода на АССГ за нищожност на оспореното решение на КЗЛД, но по различни от изложените от съда съображения.

В ЗЗЛД са уредени две отделни производства за налагане на предвидените в Глава осма от същия закон административни наказания, а именно: 1. в хипотезата чл. 12 от ЗЗЛД административните наказания глоба и имуществена санкция се налагат в производство по реда на ЗАНН, при което на осн. чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД председателя на Комисията за защита на личните данни е компетентния орган за издаване на съответните наказателни постановления; 2. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, при което КЗЛД, действаща като колективен орган -особена юрисдикция, се произнася с един акт/решение/, като има правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението, и да наложи административно наказание. В този случай производството се развива по АПК, по който ред подлежи на обжалване решението на комисията/чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД/.

Видно е, че при тази уредба, макар и непрецизна, законодателя е предвидил изключение от уреденото в ЗАНН производство по налагане на административни наказания, като е предоставил възможност на колективния административен орган –КЗЛД, да налага административни наказания в производство по реда на АПК.

В процесния случай КЗЛД е инкорпорирала в един акт-решение, постановен в административно по своя характер производство по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, както волеизявление за прекратяване образуваното административно производство по този ред, така и волеизявление за налагане на административно наказание, което е направено съобразно нормативно установените функции по контрол за спазване ЗЗЛД, предвид установения отказ от съдействие по чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД вр. чл. 42, ал. 8 от същия закон.

Съобразно визираната по-горе законодателна уредба няма пречка правомощието на КЗЛД по налагане на административно наказание за извършено нарушение по чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД да бъде упражнено и съответно обективирано в един акт, с който да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на лицето, и в който комисията да се произнесе по въпроса, относно законосъобразното обработване на личните данни, но съобразно тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, както във вр. с ал. 1 на чл. 38 от с. з., така и предвид систематичното и място, това може да се извърши само при наличие на висящо административно производство, а решението на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 следва да е краен акт по съществото на спора, съдържащ волеизявленията на комисията.

В настоящия казус обаче образуваното административно производство по реда на чл. 38, ал. 1 от З3Д е прекратено, т. е административния оран е десезиран, при което за същия, при липса на административно производство и съответно акт по съществото на спора, не са налице правомощия да се произнесе по налагане на имуществена санкция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД с акта прекратяване на производството по чл. 56, ал. 1 от АПК, какъвто е процесния.

Неоснователни са доводите в касационната жалба. Няма пречка липсата на дължимото в хода на производството пред КЗЛД поведение на лицето, обработващо лични данни да бъде санкционирано по реда на ЗАНН, но това в процесния случай не е сторено, а правомощието на комисията по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД може да бъде упражнено само в решение по съществото на спора, по аргумент и от съдържанието на цитираната разпоредба.

На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва Община Стара Загора да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Денев.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение