Решение № 5962 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2020 г.

Решение № 5962 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали, подадена чрез процесуалния представител юрк. Н., против решение № 254/01.10.2020 г., постановено по адм. дело № 218/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 21/06/1/0.0.1970/3/01/04/01 от 24.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по административната преписка и не е изяснил фактическата обстановка. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и по същество - отхвърлена жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Н. У., оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Г. и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. При подробно изложени съображения в отговора на касационната жалба, както и такива релевирани в съдебно заседание, моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли касационната жалба както и да му бъдат присъдени направените разноски. По делото е постъпила и частна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали против определение № 531/21.10.2020 г., постановено по адм. дело № 218/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорения АУПДВ. От Н. У., чрез адв. Г. е постъпил писмен отговор срещу така подадената частна жалба, в който се посочва, че определението на съда е правилно постановено, съобразено с относимите фактически обстоятелства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени предявените с касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Смолян е бил АУПДВ № 21/06/1/0.0.1970/3/01/04/01 от 24.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали, с който на Н. У. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 48 895, 00 лв. представляващо сумата на получените първо и второ плащане по Договор № 21/06/01/0.0.1970 от 20.09.2016 година. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е посочил, че фактическите констатации, изложени в АУПДВ не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Според съда, липсата на гъба-кладница е действително констатирано при извършена проверка в стопанството на земеделския производител на 31.10.2019 г., но причините за това са били обективни и те не могат да бъдат вменени във вина на У.. Изложил е мотиви, че при климатичните условия от м. октомври все още не е било възможно плододаването. Позовал се е на приложените по делото стокови разписки и на заключението по изслушаната комплексна аграрно-икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че в счетоводството на земеделския производител са регистрирани продажби на кладница със стокови разписки от 10.11.2019 г., 17.11.2019 г. и 23.11.2019 г., общо на стойност 1067 лева. Според първостепенния съд заключението на вещите лица и представените три броя стокови разписки оборват констатациите на административния орган, обективирани в оспорения административен акт. Съдът е приел за установено, че предвиденото в бизнес плана количество гъба е произведено и продадено, а доводите, че не е представен документ за закупен мицел не могат да разколебаят този извод. Настоящият касационен съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е изложил, съответно – изяснил, установената по делото фактическа обстановка. Не е изследвал компетентността на издателя на оспорения акт. Видно от представените и приети по делото доказателства, в стопанството на У. съгласно одобрения бизнес план, следва да се отглеждат през стопанската 2017/2018 г. гъба кладница на площ от 1275 кв. м, което е в същия размер и за следващите две стопански години: 2018/2019 г. и 2019/2020 година. Извършени са три проверки - административни, посещение на място и проверка на място в периода 12.07 - 26.10.2018 г., в резултат на които размерът на стопанството е определен на 14 993, 63 евро. Последвало е посещение на място на дата 02.10.2019 година. В контролните листове е отразено, че "площта на стопанството не може да бъде установена", както и че "площта, която следва да е с наличие на гъби визуално не съответства". Направена е "препоръка за извършване на място с цел установяване на точната обработваема площ на стопанството". В част "забележки" е уточнено от ползвателя, че "липсата на плододаване е поради по-високите температури и ниската влажност, такива условия се очаква след 20 октомври". В периода 31.10.2019 г. - 01.11.2019 г. е извършена проверка на място, установила липса на гъба кладница. Отразено е, че не са представени документи за закупен мицел, както и че за 2019 г. в книга за приходите и разходите не са правени отразявания. Административният орган е счел, че е налице неизпълнение и е открил производство по издаване на АУПДВ. В постъпилото от земеделския производител възражение са приложени три броя стокови разписки от 10.11.2019 г., 17.11.2019 г. и 23.11.2019 г. за продадена "култивирана гъба кладница", непридружени с касов бон. Основателно е оплакването на касатора, че при формиране на изводите си съдът не е обсъдил направените възражения, а именно: липсата на доказателства за закупен мицел, за извършени транспортни разходи, липсата на приемо-предавателни протоколи; липсата на отразявания в книгата за приходите и разходите за 2019 г., декларация от ползвателя на помощта от 01.11.2019 г., че към тази дата няма произведени гъби поради липса на подходящи условия. При постановяване на решението си съдът не е обсъдил съществено за спора доказателство – контролен лист от извършена проверка на място от 02.10.2019 година. От доказателствата е видно, че при извършените проверки за 2019 г. липсват данни за произведена продукция през двата периода на плододаване - пролетен и есенно-зимен. Приложените стокови разписка към възражението в контекста на направеното признание за неналичието на гъби кладница към датата на извършване на проверка на място 01.11.2019 г. са с дати, които са с изключително близка разлика във времето от датата на извършване на проверката, при която от друга страна е констатирано, че липсват гъби. Неизясняването на този факт е пречка за правилното разрешаване на правния спор, поради което настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка относно спорното обстоятелство – налице ли са били гъби кладница и съответно как е изчислен икономическия размер на стопанството. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решаващите изводи на пръвоинстанционния съд. Решението като неправилно следва да се отмени изцяло, делото се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Смолян, при което се спазят указанията, дадени в настоящото решение. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство. По частната жалба: С оспорения АУПДВ на Н. У. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 48 895, 00 лева. По силата на предвиденото в чл. 27, ал. 8 ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.), обжалването на издадените от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощени от него лица, актове за установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а имено: "Ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства". За да постанови обжалваното определение Административен съд - Смолян е преценил съобразно обстановката в страната, свързана с наличието на COVID - 19, че предварителното събиране на едно спорно вземане, би предизвикало непоправими вреди на земеделския стопанин. Изложени са мотиви, свързани с постановения акт по същество и установеното от заключението на комплексната аграрно-икономическа експертиза. Приел е, че от представеното копие от ГДД за 2019 г. се установява, че доходите на У. възлизат на 3950 лева. Постановеното определението е неправилно. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в АУПДВ, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Следователно търговецът следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай искането на земеделския производител за спиране изпълнението на оспорения административен акт пред административния съд е аргументирано единствено с размера на наложената санкция и липсата на доходи от друга дейност, осигуряващи средства за преживяване. Следва да бъде посочено, че размерът на установеното публично държавно вземане не е обстоятелството, което да послужи като основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. От преценката на приложеното към молбата на земеделския производител доказателство, а именно – ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г., също не се установява настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорения акт. Във връзка с твърденията за липса на доходи от друга дейност настоящият състав счита, че след като по делото не се съдържат данни земеделското стопанство на У. да е престанало да съществува, то същото може да бъде ползвано и да реализира доходи. Наред с изложеното, при допуснато със закон предварително изпълнение на административния акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 АПК. В конкретния случай, евентуалните вреди, които ще настъпят не са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 АПК и не са противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото със закон предварително изпълнение на акта. Твърденията на жалбоподателя, че приходите му са реализират единствено чрез земеделското му стопанство, а неблагоприятните климатични условия за отглеждането на гъба – кладница са довели до липса на доходи, не съставляват вреди, които по интензитет да надвишават защитимия интерес за допускане на предварително изпълнение. Евентуалните вреди, които се твърди, че ще настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при евентуално приключване на съдебното производство с отмяна на оспорения АУПДВ. След като е стигнал до извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ и е спрял същото, Административен съд – Смолян е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което искането на Н. У. за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ № 21/06/1/0.0.1970/3/01/04/01 от 24.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – Кърджали да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение