Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г.

Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. против постановеното на 29.12.2010 г. от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, въззивно гр. д. № 788/2010 г. решение, с което е потвърдено решение от 28.05.2010 г. на Софийски градски съд, ГК, I отд. - 5 състав по гр. д. № 3604/2008 г., в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от Н. Д. против ЗАД "Б. В. иншуърънс груп " [населено място] иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за разликата между присъдените 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, по вина на застрахования по застраховка " Гражданска отговорност " при ответника, водач на МПС - В. Б. Г., до претендираните 30 000 лева. Претендира разноски за всяка инстанция, при уважаване касационната му жалба. Със същата е наведено оплакване за неправилност, поради постановяване въззивното решение в обжалваната му част в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено спрямо действително претърпените и търпими болки и страдания и размерът му не съответства на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С определение № 715/7.11.2011 г. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му - предмет на подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото материалноправен въпрос относно критериите за определяне на справедливо обезщетение на неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. Ответната страна - ЗАД " Б. В. иншуърънс груп " - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част, с оглед поддържаното в касационната жалба основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, приема следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, за настъпилите в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил "Форд транзит Конект 2000", с рег. № СА 56-29 АВ - В. Б. Г., неимуществени вреди за ищеца Н. Д., на основание сключената от деликвента, по застрахователна полица № 03 107 47100035914/5.11.2007 г., застраховка "Гражданска отговорност " с ответното дружество, за периода 11.11.2007 - 10.11.2008 г., в който е настъпило и застрахователното събитие - 2.09.2008 г. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд, в съответствие със заключението на медицинската експертиза, приета в първоинстанционното производство, е споделил извода на първоинстанционния съд, за справедлив размер на обезщетението за репариране на причинените вреди - 5 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от датата на увреждането. За разликата до претендираните 30 000 лева искът е отхвърлен. Решението е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон. За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост - 5 000 лева, въззивният съд е препратил, на основание чл. 272 от ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение, отчело, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял фрактури на коронките на три предни зъба, кръвонасядания на ляв лакът, мишница и предмишница, кръвонасядане на дясното коляно, контузия и охлузване на лицето. Прието е, че раните са заздравяли до 15 дни, при двудневен болничен престой и последващо амбулаторно лечение, а лечебният и възстановителен процес на мекотъканните увреждания и възстановяването на коронките е приключило до един месец. През този месец съдът е отчел, че увреденият е ползвал обезболяващи и е приемал пасирана и течна храна. Акцент в мотивите на въззивния съд, по наведените доводи за неправилно приложение на критерия за справедливост от първоинстанционния съд, при определяне на размера на обезщетението, е този, че пострадалите зъби не се нуждаят от цялостно премахване и ново изграждане. В мотивите на въззивното решение, а и в тези на първоинстанционното решение, към което същите препращат, е посочено, че възстановяването на зъбните коронки е приключило до 1 месец, но не са коментирани обстоятелства, посочени в медицинската експертиза на вещо лице Б. Б. и потвърдени при разпита му в съдебно заседание, че възстановяването на коронките е било съпроводено освен със затруднения в храненето, предвид необходимостта от поемане на течни и пасирани храни, също и с периодично явяващи се болки и със затруднения при говоренето, както и че предвид засягането на предни зъби / резци /, възстановяването им, с изграждането целостта на зъбите, не е окончателно, тъй като предполага и обличане с метало - керамични коронки, за по-голяма якост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. От изложеното в предходния § е видно, че при постановяването на решението, правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените увреждания и характера им, но не е съобразил всички търпими неудобства и страдания във връзка със същите: болките по време на ортопедичното изграждане на увредените зъби, вкл. продължаващи неудобства до обличането на зъбите, с оглед все още компрометирана якост, в качеството им на предни зъби - резци, затрудненията при говорене, безспорно възникналите емоционални неудобства от естетично естество при общуването на пострадалия, с оглед разкъсно - контузните рани на горна и долна устна и охлузванията на лицето, наред със засягането и на изговора, предвид фрактурата на предни зъби. Съдът неточно е приложил въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост и по отношение на съобразените, като релевантни за определянето на размера на обезщетението, неудобства и страдания, неотчитайки напредналата възраст на пострадалия /77 г./, при която възстановителните процеси са значително по - затормозяващи и бавни, а създадените във връзка с преодоляване на уврежданията неудобства - значително по-затруднителни за лицето. С оглед горното, настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че справедливо обезщетяване на търпимите от ищеца неимуществени вреди се явява сума в размер на 12 000 лева или за разликата над присъдените 5 000 и до размера 12 000 лева въззивното решение следва да бъде отменено, с уважаване иска на Н. Д. до този размер, а за разликата до претендираните 30 000 лева - потвърдено, като правилно. В частта над сумата от 12 000 лева предявеният иск се явява силно завишен и несъобразен с доказания период на търпимите от ищеца болки и неудобства. Не са събрани и доказателства, че търпимите в доказания период на лечение и възстановяване такива, са били с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ. търпимите неудобства - по-големи от обичайните /съобразявайки възрастта като известно обстоятелство/, предвид наличието на конкретни съпътстващи и други фактори и обстоятелства. В частта относно дължимите от ответника разноски, претендирани от касатора, в случай на отмяна на въззивното решение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че ответникът следва да възмезди ищеца за разноски в размер на допълнителни 490 лева за първа и по 490 лв. за въззивна и за касационна инстанции или следва да му бъде присъдена обща сума в размер на 1 470 лева. Ответната страна следва да заплати по сметка на ВКС обща държавна такса по касационното обжалване в размер на 170 лева. Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ търговско отделение