Решение № 11613 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), чрез старши юрисконсулт Л. Димитров, срещу Решение 412 от 28.03.2023 г., постановено по адм. д. 2124 по описа на Административен съд Варна (АС - Варна) за 2022 г. С него, по жалбата на Джи Ем Импорт ЕООД, е отменено Решение 32-274869 от 17.08.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), във вр. с чл. 144 от Регламент 2015/2447, във връзка чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG001008044196R7 от 14.01.2022 г. в размер на 14431,82 лв., на осн. чл. 85, § 1 от Регламент 952/2013 г. е определено вносно митническо задължение в размер на 1443,18 лв.; на осн. чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС е определен ДДС в размер на 3175,00 лв.; на осн. чл. 105, пар. 3 и 4 от Регламент 952/2013 г. е определено за досъбиране мито в размер на 836,56 лв. и ДДС за досъбиране в размер на 1840,43 лв. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 780,00 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че като не е извършил анализ на приобщените по делото доказателства, съдът неправилно приел, че при издаването на спорното решение са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен законът. Според доводите, релевирани в касационната жалба, съдът неправилно цитирал сайта, от който митническите органи са почерпили данни, за да обосноват възникналите съмнения относно декларираната стойност на превозното средство. Като изтъква липса на доказателства относно заплатената от дружеството цена и представената справка с посочено основание за плащане подарък, касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът неправилно не възприел заключението на приетата оценка за определяне на пазарната стойност на процесния автомобил в хода на административното производство, вместо което кредитирал тази, приета в хода на съдебното производство. Развива подробни съображения. Изразява становище, че в случая доколкото не е установена действително платената или подлежаща на плащане цена за процесното превозно средство, правилно митническите органи, като са пристъпили към вторичните методи, аргументирано са ги отхвърлили преди да възприемат варианта на чл. 74, пар. 3 МКС и изготвянето на експертно заключение, за определяне на стойността. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Джи Ем Импорт ЕООД, чрез адв. С. Желязкова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи. Акцентира, че по делото са представени договор за покупко продажба, фактури за осъществения транспорт, доказателства за извършен банков превод и са ангажирани специални знания чрез приемането на заключение на съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), което не е било оспорено от страните. Изтъква се, че административният орган е извършил сравнителен анализ, без да посочи на база какви стоки е сторил това. В заключение намира за правилен направения от първоинстанционния съд извод, че декларираната митническа стойност на внесения автомобил съответства на всички представени търговски, транспортни и други документи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено становище за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Варна е било Решение 32-274869 от 17.08.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, пар. 3 МКС, във вр. с чл. 144 от Регламент 2015/2447, във връзка чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG001008044196R7 от 14.01.2022 г. в размер на 14431,82 лв., на осн. чл. 85, пар. 1 от Регламент 952/2013 г. е определено вносно митническо задължение в размер на 1443,18 лв.; на осн. чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС е определен ДДС в размер на 3175,00 лв.; на осн. чл. 105, пар. 3 и 4 от Регламент 952/2013 г. е определено за досъбиране мито в размер на 836,56 лв. и ДДС за досъбиране в размер на 1840,43 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Джи Ем Импорт ЕООД оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от териториално и материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът обаче направил извод, че решението е материално незаконосъобразно и като такова го отменил. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и установения там общ принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Европейския съюз. Съдът съобразил, че в случая Джи Ем Импорт ЕООД е декларирало митническата стойност на база Договор за покупко - продажба 2102218 от 13.12.2021 г., сключен между представител на Shps bi tu bi З. Партенадзе и А. Цецхладзе, във връзка с продажбата на декларираната стока МПС, [Марка], модел Пасат ЦЦ, фактура за осъществен транспорт, доказателства за извършен банков превод. Съдът приел, че видно от приобщената административна преписка, настоящият ответник по касация е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност - следователно оказал е цялото необходимо съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Въз основа на експертното заключение на ССЕ прел за установено, че реално платената цена за процесното МПС е в размер на 6144,76 лв.; цената на стоката, посочена в договора от 13.12.2021 г. съответства на тази, декларирана в ЕАД и е в размер на 3200 $. Съдът изразил становище, че в спорното решение не са изложени мотиви, които да са свързани с предоставените във връзка с вноса документи, които да мотивират съмнението относно декларираната от дружеството митническа стойност на процесното МПС. По тези причини и като съобразил липсата на оспорване на представените доказателства от страна на ответника в първоинстанционното производство, съдът приел, че декларираната митническа стойност е договорната стойност на автомобила, която е действително платена - подкрепено от всички представени по делото доказателства и експертното заключение на ССЕ. Изложил допълнителни аргументи, че на митническия орган е доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, които са внесени в приблизително същото време. Приел обаче, че позоваването на данни от митническата информационна система с посочване на митническа декларация не са достатъчни за обосноваване на т. нар. основателни съмнения. Отделно, извършеният сравнителен анализ във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МКС не създава яснота на базата на какви стоки е извършено сравняването. Доколкото също така липсват каквито и да e сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по ниската цена от обичайната на декларираната стока, съдът приел, че е лишен от възможност да направи преценка относно законосъобразността на решението на митническия орган. По тези причини съдът направил извод, че по делото не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от «Джи Ем Импорт» ЕООД договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отделно от това, във връзка с извършената в административното производство оценка, съдът нарочно се мотивирал, че тя, така както е изготвена само въз основа на снимков материал и справка в онлайн сайт за търговия с автомобили, не дава достоверна информация за стойността и състоянието на автомобила. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 74 МКС и предвидените там вторични методи за определяне на митническата стойност. Взел предвид, че те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70 МКС и по отношение на самите методи, които са посочени в чл. 74. Позовал се на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Посочил, че преминаването към този субсидиарен метод е предпоставено от наличието на основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Взел предвид разпоредбата на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013 г. за създаване на МКС, но приел, че не са били налице и предпоставките на чл. 140, пар. 1 от този регламент за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/952/2013 г. По тези съображения съдът отменил спорното митническо решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към неговите мотиви. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, които противно на твърдяното в касационната жалба са правилно обсъдени. В резултат, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС следва да са налице условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 МКС. Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на оценка, извършена в хода на административното производство и данни, основани на разпечатка от интернет сайт. Несподелимо е касационното оплакване, че съдът се позовал на информация от грешен сайт, доколкото в обжалваното съдебно решение не се споменава такъв въобще, индивидуализиран с посоченото име. Първоинстанционният съд не е кредитирал оценката от административното производство. Оправдани са съмненията му относно даденото заключение предвид начина на провеждане на изследването по снимки, без оглед, основателно разкритикуван от съда. Наред с това, не са налице и доказателства данните за автомобил със същите характеристики от посочения в митническото решение сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал настоящият ответник по касация, със стойността, отразена съгласно възприетата оценка от 15.03.2022 г. Подобен подход не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката. Доказателствата по делото не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност договор и заключението на приетата по делото ССЕ, не би могло да се направи извод, че това не е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. Нито по административната преписка, нито по делото са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил или такива от проверка по реда на международното сътрудничество. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо и предвид съдържанието на спорното митническо решение, следва да се приеме, че правилно с обжалваното съдебно решение то е било отменено като незаконосъобразно. Неоснователно се релевират възражения в касационната жалба, че не са приобщени доказателства относно договорната стойност и подлежащата на плащане цена с позоваване на справка с посочено основание за плащане подарък. Тези въпроси са били предмет на изследване от вещото лице, което в заключението и при разпита в съдебно заседание внася достатъчно светлина по тях, което дава основание касационните доводи да се отклонят като неоправдани. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Варна е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Въпреки изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, разноски не му се присъждат с настоящото решение, тъй като доказателства за извършването на такива не са представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение