Решение № 3111 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2018 г.

Решение № 3111 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мартиан 1" ЕООД, с. Царацово, обл. Пловдив, чрез адв. С. Стойчева против решение № 782/11.04.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1898/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 752/14.06.2017 г. на началника на митница Пловдив. Касационните доводи са за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи липсата на мотиви в решението по конкретните му възражения за нарушения на процедурата по последващ контрол. Касаторът счита, че съдът не е приложил материалния закон, действащ към момента на вноса от 31.03.2015 г. – Регламент (ЕС) 374/2014 на ЕП и Съвета от 16 април 2014 г. за намаляване или премахване на митата върху стоки с произход Украйна приложим до 31.12.2015 г., Регламент 2454/93 и Регламент 2913/92. По същество твърди, че въпреки промяната в тарифния код на стока № 1, за дружеството не възникват нови задължения за мито, ДДС и лихви за забава, тъй като се ползва от тарифните преференции за стоки с произход Украйна. Въз основа на представените по делото справки от сайта на ЕК, раздел Данъчно облагане и митнически съюз, съдържащи официална публична информация, поддържана от ЕК, с последна актуализация към 09.10.2017 г., сочи, че за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. за стоки с определения от проверяващите нов тарифен код 1104 29 17 90 е налице активна, неизчерпана преференциална тарифна квота, предоставяща възможност за ползване на преференциална ставка на мито от 0 % съгласно приложения към вноса оригинал на сертификат EUR 1 за произход на стоките от Украйна. По отношение на задълженията за лихви в общ размер 1 725. 36 лева касаторът твърди, че съдът не е разгледал подробните възражения в жалбата според основанието за начисляването им, които поддържа и в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 752/14.06.2017 г. на началника на митница Пловдив в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – началник на митница Пловдив, чрез ст. юрк. Д. Вълчева оспорва касационната жалба, като счита, че съдът е тълкувал правилно приложимия материален закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № 752/14.06.2017 г. на началника на митница Пловдив, в частта, в която на Мартиан 1 ЕООД, с. Царацово, обл. Пловдив са определени допълнителни задължения за заплащане на мито в размер на 5 424. 49 лева, на ДДС в размер на 1098. 90 лева за стока № 1 по ЕАД № 15 BG003000 H0067229 от 31.03.2015 г., както и в частта на определените лихви за забава в общ размер на 1 725. 36 лева. Оспорените допълнителни задължения за мито и ДДС са резултат от определен нов тарифен код на стока № 1 "елда бланширана на зърна – 860 торби х 25 кг/21 500 кг", поставена под режим допускане до свободно обращение с ЕАД № 15 BG003000 H0067229 от 31.03.2015 г. След извършване на съпоставка на данните от приложените документи митническите органи са приели, че декларираният от дружеството тарифен код 1008 10 00 00 не съответства на данните от приложения сертификат за качество № 001964/25.03.2015 г., описанието на стоката в кл. 31 и на приложения етикет. Стоката е класирана в код по ТАРИК 1104 29 17 90, при ставка на мито 129 евро/1000 кг. Митническият орган е приел, че представеният сертификат за движение EUR № В063061/26.03.2015 г. за произход на стоките от Украйна е неприложим за целите на ползването на преференциалната тарифна квота, тъй като същата е изчерпана. С оспореното митническо решение са начислени и лихви на основание чл. 114 параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването в общ размер 1 725. 36 лева, от които 1 348. 05 лева лихви върху определеното мито от 5 424. 49 лева, 273. 10 лева лихви върху ДДС в размер на 1098. 90 лева (т. 8 от таблица 4 от мотивите на оспорения акт) и общо 104. 21 лева, представляващи лихви за установени задължения за ДДС по конкретни ЕАД (от т. 1- т. 7 и от т. 9 до т. 40 по таблица 4 от мотивите на оспорения акт). С обжалваното съдебно решение жалбата на Мартиан 1 ЕООД е отхвърлена като неоснователна. В мотивите си съдът е посочил процедурата по извършване на последващ контрол, както и правната уредба и общите правила за тълкуване Комбинираната номенклатура. Приел е, че процесната митническа проверка в рамките на последващ контрол е възложена от материално компетентен административен орган, без да са допуснати съществени нарушения на правилата за провеждането й. Оспореното митническо решение е издадено в изискваната от закона форма и от компетентен орган. Според съда не е нарушено правото на проверяваното лице да участва в хода на последващия контрол. Дружеството е уведомявано за всеки един основен етап от проверката, както и за очаквания краен резултат. Неспазването на срока за връчване на писмения констативен доклад не е нарушение, от категорията на самостоятелните основания за отмяна на акта. Не е такова основание и обстоятелството, че са налице два варианта на доклад, тъй като според съда фактическите обстоятелства, с които е мотивиран крайния административен акт са идентични и именно за тях оспорващият е надлежно уведомен. Възраженията на дружеството за липса на мотиви в оспорения акт, са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка съдът е приел, че между страните няма спор относно вида на стоката – елда и физическите й характеристики. Посочил е, че според забележка 1 Б), глава 10 "Житни растения" на КН не включва зърна, които са олющени или обработени по друг начин, с изключение на олющения, бланширан (избелен), полиран, гланциран, попарен или натрошен ориз, който остава включен в позиция 1006. От друга страна според забележка 2 А) от глава 11 Мелничарски продукти: малц, скорбяла и нишесте, пшеничен глутен" на КН зародишите от житни растения, цели, сплескани, на люспи или смлени, във всички случаи се класират в позиция 1104. Приел е, че определящо за тарифното класиране на стоката е наличието на 0. 1% необелени зърна, от което следва, че елдата е обработена. На това основание същата не попада в позицията декларирана от дружеството 1008 "Елда, просо и канадско просо, други житни растения". Според изложените мотиви, код 1104 29 17 описва най – специфично процесната стока, предвид извършената върху същата обработка – обелване, поради което има предимство пред позициите с по-общо значение. На това основание съдът е обосновал извод за законосъобразност на определения от митническите органи тарифен код 1104 29 17 90, който обхваща житни растения – олющени или обелени, дори нарязани или натрошени. От представената на л. 96 от делото извадка от ТАРИК съдът е установил, че за стоки с код 1104 29 17, с произход Украйна за периода 01.01.2015 г. – 31.1.2015 г. е действала преференциална тарифна квота със ставка на мито 0 %. Приел е за безспорно между страните обстоятелството, че тази квота е изчерпана към момента на проверката през 2017 г. В мотивите си съдът е посочил, че тарифната квота представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на вноса, валидна за определен период и за определен произход. Всяка тарифна квота се характеризира с така наречения "Order №" - шестзначен цифров код, който се попълва в кл. 39 на ЕАД. Според съда по аргумент от чл. 56 във връзка с чл. 117 от МКО тарифната преференция за стоките с код по ТАРИК 1104 29 17 90 се прилага по заявление на декларатора, дори и със задна дата, но до достигане определения обем на вноса или износа по тарифната квота. Същото ограничение важи и по отношение на надвзети вноски или износни мита. Според съда след като недължимо платени митнически задължения не подлежат на възстановяване въз основа на изчерпана преференциална квота, то още по - малко може да се приеме, че дължимите и невнесени митнически задължения могат да бъдат освобождавани, тъй като произтичат от стока, с неизчерпана към момента на вноса тарифна преференция. На това основание съдът е приел, че за приложението на тарифната преференция не е релевантно състоянието на квотата към момента на вноса, а към момента на извършване на последващия контрол и установяването на допълнителните задължения. Според съда това правило не е в противоречие с изискването размерът на митата да се определя въз основа на правилата за изчисляването им, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки. В случая митническото задължение е възникнало към момента на подаване на митническата декларация, в който момент вносителят не е подал заявление за прилагане на тарифна преференция. Такова заявление не може да бъде релевантно и със задна дата, тъй като в случая е достигнат определеният обем на вноса по тарифната квота. Според съда установените задължения се дължат на субективното поведение на оспорващия и обективното изчерпване на квотата към момента на установяване на неправилното тарифно класиране. По отношение на задължението за лихва съдът е приел, че е акцесорно, обусловено от изискуемостта и размера на главното задължение. Моментът на изискуемост на главното задължение, включително и по чл. 54 ЗДДС са определени законосъобразно от митническия орган. Наличието на непогасено главно задължение определя и задължението за лихва за забава. С тези мотиви съдът е потвърдил решението на митническия орган в оспорената част и е присъдил в полза на администрацията разноски. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата относно лихви за забава в общ размер на 104. 21 лева (от т. 1- т. 7 и от т. 9 до т. 40 по таблица 4 от мотивите на оспорения акт). Основателни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение липсват мотиви по тази част от предмета на спора. Не са обсъдени изложените в т. II от жалбата конкретни възражения по отделните задължения за лихви по таблица 4 от мотивите на оспорения административен акт от т. 1 до т. 7 и от т. 9 до т. 40. В решението са изложени мотиви по законосъобразността на задължението за лихви, във връзка с наличието на непогасено главно задължение (за мито и ДДС). Тези мотиви се отнасят до задълженията, определени по т. 8 от таблица 4 - лихви в размер на 1 348. 05 лева върху мито от 5 424. 49 лева и лихви в размер на 273. 10 лева върху ДДС в размер на 1098. 90 лева – общо 1621. 15 лева. Предмет на оспорване по съдебен ред е пълният размер на определените лихви от 1 725. 36 лева видно от жалбата на дружеството. По законосъобразността на лихвите в общ размер от 104. 21 лева липсва произнасяне в мотивите, като съдът е отхвърлил жалбата изцяло. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като не са установени релевантните факти, които да позволят проверката за спазване на материалния закон в касационната инстанция. Решението в тази част следва да се бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да изложи мотиви по фактите, породили начисляването на лихвите от т. 1 до т. 7 и от т. 9 до т. 40 включително от таблица 4 и да прецени законосъобразността им включително и на периода, за който са определени, като отговори на всяко от възраженията на Мартиан 1 ЕООД по т. II от жалбата. В останалата част, решението е правилно като краен резултат. В настоящото производство дружеството – жалбоподател не излага конкретни съображения относно законосъобразността на определения от митническите орган нов тарифен код 1104 29 17 90 за стока № 1 по ЕАД № 15 BG003000 H0067229 от 31.03.2015 г. - "елда бланширана на зърна – 860 торби х 25 кг/21 500 кг", вместо декларирания код 1008 10 00 00. Дружеството счита, че въпреки промяната в тарифното класиране на стока № 1, за него не възникват установените допълнителни задължения за мито, ДДС и съответните лихви, тъй като за стоките с код по ТАРИК 1104 29 17 и с произход Украйна, към момента на декларирането им под режим допускане свободно обращение – 31.03.2015 г., е налице действаща и неизчерпана преференциална тарифна квота (оrder № 093055) съгласно регламент Регламент (ЕС) 374/2014 на ЕП и Съвета от 16 април 2014 г. за намаляване или премахване на митата върху стоки с произход Украйна приложим до 31.12.2015 г. В тази връзка са и касационните доводи за неправилно приложение на действащия по време материален закон. Регламент № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г., за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.) е в сила от 01.06.2016 г., поради което нормите му относно процедурата по извършване на последващ контрол са приложими към проверката, извършена през 2017 година. Към момента на поставяне на стоките под режим свободно обращение относно прилагането на преференциални тарифни мерки, приети едностранно Общността в полза на определени страни и относно момента на изчисляване на митните сборове са приложими е нормата на чл. 20, § 4 и § 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 214 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. От значение в процесния случай е, че тарифните преференции, определени едностранно от Общността, каквито са и тарифните преференции по Регламент 374/2014 за стоки с произход Украйна, както при действието на отменения Регламент № 2913/92 и така и при действието на Регламент № 952/2013 се прилагат въз основа на искане на декларатора, а когато са ограничени според определени тарифни квоти – се прекратяват при достигане на определения обем на вноса. В случая от данните по делото е видно, че Мартиан 1 ЕООД е заявило и му е предоставена тарифна преференция за стока № 1 по ЕАД от 31.03.2015 г. с код 1008 10 00 00, с произход Украйна, за която е предвидена ставка на мито 0 % по приложение I на Регламент 374/2014. При тарифно класиране на същата стока с код по ТАРИК 1104 29 17 е предвидено мито 0 % по приложение II. Съгласно чл. 3 от Регламент 974/2014, продуктите изброени в цитираното приложение се допускат за внос в Съюза в рамките на ограниченията на тарифните квоти на Съюза, определени в посочените приложения. За стоки с процесния код по Тарик 1104 29 17 по приложение II на Регламент 374/2014 за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. е определена тарифна квота пореден номер (order №) 093055 за 6 300 т. Съгласно представените от дружеството данни от официалния сайт на ЕК тази квота е изчерпана към 08.04.2015 г. Видно от ЕАД дружеството не е декларирало в ЕАД, кл. 39 ползването на преференциална тарифна квота с посочения номер. В този случай ползването на произхода на стоката от Украйна, удостоверен със сертификат за движение не е достатъчно. Искането е направено към момента на последващия контрол през 2017 г., към който момент квотата е изчерпана. Поради това крайният извод на съда, че преференциалната тарифна квота, посочена от дружеството е неприложима, е законосъобразен. Административният орган е изследвал и приложението на общите тарифни преференции по Регламент № 978/2012 г. на ЕП и Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема с общи преференции и отмяна на Регламент № 732/2008 на Съвета и изводите му относно доказателствата за произход и в частност доказателствената стойност на сертификат за движение EUR. 1 съответстват на чл. 33, параграф 2 от този регламент във връзка с чл. 66, чл. 98 и чл. 109 от Регламент 2454/93. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 752/14.06.2017 г. относно определените допълнителни задължения за мито, ДДС и съответните лихви по т. 8 от таблица 4 е правилно постановено и следва да се остави в сила. По разноските: Разноските на дружеството за настоящото производство следва да се определят от първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение