Решение № 4975 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2011 г.

Решение № 4975 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Бонка Иванова Матова, Георги Любомиров Матов и Валентин Любомиров Матов са подали касационна жалба срещу решението от 15.09.2011 г. по адм. дело № 2955/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-36/21.03.2011 г. на кмета на район " Оборище " - Столична община за изземване на общински имот, находящ се в София, ул. "Г. С. Раковски" № 53 - 55, ет. 3: апартамент № 3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и сервизни помещения. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт или делото да се върне за ново разглеждане. Кметът на район Оборище - Столична община е взел становище за отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с влязло в сила решение № 29.03.1996 г. по адм. дело № 1052/1995 г. на Софийския градски съд, на основание Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, е било отменено отчуждаването на 30/250 идеални части от дворно място, съставляващо имот пл. I -14 в кв. 299 по плана на София, Центъра, заедно с 30/250 идеални части от сграда, собственост на Васил Николов Матов, наследодател на Милка Костова Матова, Анка Василева Матова и Любомир Василев Матов. С влязло в сила решение от 21.03.2003 г. по гр. дело № 2282/2001 г. по описа на Софийския районен съд е бил отхвърлен предявеният срещу Столична община от Бонка Иванова Матова, Георги Любомиров Матов и Валентин Любомиров Матов в качеството им на наследници на Любомир Василев Матов установителен иск за собственост върху апартамент № 3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и сервизни помещения, находящ се в София, ул. "Г. С. Раковски" № 53 -55, ет. 3. В мотивите е посочено, че Столична община съставила акт № 530 от 19.03.2001 г., с който актувала като общинска собственост апартамент № 3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и сервизни помещения, с административен адрес: София, ул. "Г. С. Раковски" № 53 - 55, ет. 3, приемайки, че жилището представлява обезщетение за отчуждения от Васил Николов Матов имот, независимо, че след построяването му е бил издаден нотариален акт, с който е било удостоверено право на собственост върху него на Любомир Василев Матов и неговата съпруга Бонка Иванова Матова. Съгласно чл. 5 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Изземването на имотите по ал. 1 става по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването. Със заповед № РД-09-36/21.03.2011 г., издадена на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, кметът на район "Оборище" - Столична община разпоредил да се изземе от Бонка Иванова Матова, Георги Любомиров Матов и Валентин Любомиров Матов общинско жилище апартамент № 3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, и сервизни помещения, със застроена площ 66,78 кв. м, находящ се в София, ул. "Г. С. Раковски " № 53 - 55, ет. 3. От правна страна, административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. Според изложените мотиви, административният орган не е бил длъжен да изпраща ново уведомление за започване на производството на жалбоподателите след приключване на повдигнатия от тях гражданскоправен спор за собственост със Столична община. В хода на съдебното производство жалбоподателите имали възможност да представят доказателства, с които да опровергаят фактическите констатации по заповедта, но това не било направено. В отговор на възражението, че имотът се държи само от Бонка Матова, а се изземва и от Георги Любомиров Матов и Валентин Любомиров Матов, съдът посочил, че последните двама не са предали доброволно имота на общината, което обуславя включването им като адресати на административния акт. При положение, че жалбоподателите държали жилището без правно основание, административният орган разполагал с правомощие да разпореди изземването му по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. С оглед направената преценка, че заповедта е издадена в съответствие със закона, съдът отхвърлил жалбата на Бонка Матова, Георги Матов и Валентин Матов. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Административният съд не е направил погрешен извод по отношение на компетентността на издателя на акта. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет (чл. 65, ал. 2 ЗОбС). Както е посочено в обжалваното решение, Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища, приета с решение № 466 по протокол № 43 от 14.07.2005 г., изменена и допълнена с решение № 500 по протокол № 73 от 23.09.2010 г. на Столичния общински съвет, към която препраща чл. 65, ал. 2 ЗОбС, урежда производството по изземване и компетентността на издателя на акта. Съгласно чл. 34 от наредбата, изземването на общински жилища, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със заповед на кмета на района, на чиято територия се намират. Заповедта за изземване се издава въз основа на констативен акт, в който се посочват данни за: собствеността, физическото или юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието за това, писмото, с което кметът на района е задължил самонастанените лица в определен срок доброволно да освободят жилището, и за неизпълнението на това задължение. С оглед възражението на жалбоподателите, че съдът се е позовал на нормативен акт, чието съдържание не е обнародване, следва да се отбележи, че наредбата е подзаконов нормативен, издаден от Столичния общински съвет, който не се публикува в Държавен вестник, а се разгласява чрез местните печатни издания или по друг начин. Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища е публикувана на Интернет страницата на Столична община, с което съдържанието й е оповестено и станало достъпно за ползване. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е спазил процедурата по издаване на оспорения административен акт. На 8.05.2001 г. служители на район Оборище са съставили констативен акт за всеки от жалбоподателите, с който установили, че апартамент № 3 на третия етаж в сградата на ул. " Г. С. Раковски" № 51 - 55 е общинска собственост съгласно акт за общинска собственост № 530/2001 г. и се владее от тях без правно основание. С писма № ДИ-07-00.72/29.11.2000 г. и № ДИ -07-00-72/2000/10.04.2001 г. Бонка Матова, Георги Матов и Валентин Матов са били поканени да освободят жилището. Впоследствие, Бонка Матова Георги Матов и Валентин Матов са завели гражданско дело за установяване на правото си на собственост върху имота, актуван като общинска собственост по отношение на Столична община. След окончателното приключване на делото, с писмо № ЖД-08-04-11/18.09.2008 г. и писмо № ЖД-94-00-16/26.03.2009 г. на кмета на община Оборище, Бонка Иванова Матова, Георги Любомиров Матов и Валентин Любомиров Матов отново са били уведомени, че следва да освободят доброволно жилището и в 14-дневен срок и да го предадат с протокол - опис на администрацията на район "Оборище", а в случай, че това не бъде направено, предстои процедура по изземването на имота съгласно чл. 65 ЗОбС. Въз основа на тези писмени доказателства административният съд е имал основание за преценката, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил и оплакването за незаконосъобразност на заповедта в частта за издаването й по отношение на Георги Матов и Валентин Матов, които не били нейни адресати, тъй като не държали имота. Както е посочено в обжалваното решение, държането се преустановява с предаването на имота и тъй като такова предаване не е извършено, няма основание да се приеме, че лицата са прекратили фактическата си власт върху него. При наличието на акт за общинска собственост за жилищния имот, законосъобразно е било прието, че съществуват условията за изземването на имота по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. При положение, че общината е удостоверила правото си на собственост по надлежния ред, а правото на собственост на жалбоподателите е отречено с влязло в сила съдебно решение, имотът се държи без основание и подлежи на изземване. Като се е произнесъл в този смисъл, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд